Здравейте,
Първо, да ви се представя. Казвам се Ирина. Имам двама сина - Симеон на 14 год. и Павел - на 2 год. и 4 мес.
Павел е роден на 08.05.2003 год. - абсолютно нормално и доносено дете. До миналия ноември не съм имала почти никакви проблеми с него. В края на ноември получи възпаление на десния тестис. Оперираха го по спешност в Пирогов, поради опасност от загиване на тестиса. Операцията беше с пълна упойка и мина успешно. Не знам защо, имам вътрешното усещане, че последвалите проблеми имат нещо общо с тази операция. Може и да бъркам. Но не това е основното...Просто проблемите започнаха около месец след това. Допреди това абсолютно нищо не показваше Павел да има някакви проблеми. Във всяко едно отношение се развиваше според нормите за възрастта си, даже и в някои отношения изпреварва средностатистическите показатели. Проходи на 11 месеца, започна да говори на около 18 месеца. В момента говори с много сложни изречения, разказва случки, станали преди месеци, помни имена на хора, градове, познава над 10 цвята. Тича, играе, беснее, изобщо....дете-мечта. Но....
Всичко започна уж съвсем невинно през декември миналата година. Една сутрин забелязах, че при ходене му се прегъва дясното краче в коляното и губи равновесие. Направи го няколко пъти и престана. Заведох го в поликлиниката. Педиатър. Невролог. Ортопед. Общото мнение беше, че или съм си въобразила, или нещо се е схванал. Като минаха няколко месеца след този инцидент без да се повтори, реших, че са били прави. Вторият път се случи същото преди около два месеца. Този път обаче по-продължително и по изразено. Прегъванията в коляното на дясното краче бяха десетки в продължение на 1 час, като единия път дори не го издържа крачето и детето се свлече на земята. Отново отидохме на невролог. И отново ни казаха, че най-вероятно се е схванал или преуморил. Тъй като мина веднага и пак не се повтори известно време, аз отново се поуспокоих....до третата, засега най-тежка криза на 29.08. Няколко дни преди това детето ми се оплакваше, че го боли крачето. После почна да се оплаква, че го боли и кръста. Имаше и доста странно поведение. Например на разходка, избеднъж ми казва "Изморен съм, мамо. Искам да си почина". И сяда на някоя пейка и седи в продължение на десетки минути - абсолютно нетипично за него, когото по принцип трудно мога да настигна в парка и не се спира за секунда. И така на 29.08. ми се обади свекърва ми, която го гледа, докато съм на работа - ужасно притеснена. И на нея детето се оплакало, че го боли крака и кръста. Но освен това се получило отново оново сгъване в дясното коляно, само че този път многократно. До степен, че изобщо не е искал да излезе навън отначало. Направили една измъчена разходка, но не е поискал да слезе дори от коликата, която баба му предвидливо била взела. Не могъл да се качи по стълбите - в момента, в който тежестта му е опряла изцяло на дясното краче, изплакал и пак почти се свлякъл. Този път си казах, че няма да отида пак в нашата поликлиника, за да ми кажат, че нищо му няма. Заведох го директно в Пирогов. Гледаха го двама ортопед-травматолози и единодушно казаха, че има двигателен проблем в дясното краче, но че проблемът е вторичен. Казаха ми да намеря добър педиатър, който да прецени какви изследвания да пусне и да намерят причината за тези кризи! И се започна. Отново ортопед - снимка на таза, снимка на гръбначния стълб - там нищо. Кръв, урина, ехография на вътрешните органи - нищо. И накрая - невролог. Отидохме в детския център на Ами Буе при Д-р Гоцев. Неврологиячният статус е О.К., което наведе доктора на мисълта да търси проблема...в мозъка. Основно в лявата половина, центъра, който отговаря за двигателната активност на дясната половина на тялото. Направихме ЕЕГ. Точно там, където очакваше, ЕЕГ-то отчете смущения - делта, тета и остри вълни. Според доктора не можело да се разбере за какво става дума със сигурност и ни праща на ЯМР за уточняване на диагнозата. Направих консултация и с доц. Белопитова, която се солидаризира с колегата си да се направи ЯМР.
Момичета, може ли някой с опит да ми даде отговори на въпросите, на които не ми отговарят докторите:
1. Каква все пак е функцията на ЕЕГ-то. Отчита ли диагнозата епилепсия. Възможно ли е да са я видяли и да не ми казват само да й търсят огнището. Възможно ли е тези отклонения в ЕЕГ хем да означават проблем, хем да не е ясно какъв е той? Или просто показва проблем, а ЯМР уточнява какъв е той.
2. Отклонениято в ЕЕГ-то задължително ли показват заболяване на мозъка?
3. Дали не търсят нещо друго - тумор ли или и аз не знам какво.
Момичета, давам си сметка че всичко стана ужасно объркано и дълго. Просто съм в първоначалния шок на майка, която довчера е мислила, че има съвсем здраво дете, а изведнъж си мисли за епилепсии, тумори и прочее ужасни диагнози. Доста изчетох тези дни из този форум, както и в гугъл-а, и къде ли не. Но кашата в главата ми стана още по-голяма. Четейки например за пти мал, се усетих че доста често Павел гледа втранчено за секунди. Но винаги съм го отдавала на това, че се е замислил за нещо. Дори и на лекарите не съм го споделила, тъй като не бях и чувала за пти мал. Същевременно естествено от всякакви други болести му намирам симптоми....абе каша страшна в този мой мозък....
Имаме от днес отговор от здравната каса за ЯМР, най-вероятно ще го направим другата седмица. Но междувременно аз си мисля какво ли не....
Приемете искрените ми поздрави и извинявайте за дългото и объркано писмо още веднъж,
Ирина
Първо, да ви се представя. Казвам се Ирина. Имам двама сина - Симеон на 14 год. и Павел - на 2 год. и 4 мес.
Павел е роден на 08.05.2003 год. - абсолютно нормално и доносено дете. До миналия ноември не съм имала почти никакви проблеми с него. В края на ноември получи възпаление на десния тестис. Оперираха го по спешност в Пирогов, поради опасност от загиване на тестиса. Операцията беше с пълна упойка и мина успешно. Не знам защо, имам вътрешното усещане, че последвалите проблеми имат нещо общо с тази операция. Може и да бъркам. Но не това е основното...Просто проблемите започнаха около месец след това. Допреди това абсолютно нищо не показваше Павел да има някакви проблеми. Във всяко едно отношение се развиваше според нормите за възрастта си, даже и в някои отношения изпреварва средностатистическите показатели. Проходи на 11 месеца, започна да говори на около 18 месеца. В момента говори с много сложни изречения, разказва случки, станали преди месеци, помни имена на хора, градове, познава над 10 цвята. Тича, играе, беснее, изобщо....дете-мечта. Но....
Всичко започна уж съвсем невинно през декември миналата година. Една сутрин забелязах, че при ходене му се прегъва дясното краче в коляното и губи равновесие. Направи го няколко пъти и престана. Заведох го в поликлиниката. Педиатър. Невролог. Ортопед. Общото мнение беше, че или съм си въобразила, или нещо се е схванал. Като минаха няколко месеца след този инцидент без да се повтори, реших, че са били прави. Вторият път се случи същото преди около два месеца. Този път обаче по-продължително и по изразено. Прегъванията в коляното на дясното краче бяха десетки в продължение на 1 час, като единия път дори не го издържа крачето и детето се свлече на земята. Отново отидохме на невролог. И отново ни казаха, че най-вероятно се е схванал или преуморил. Тъй като мина веднага и пак не се повтори известно време, аз отново се поуспокоих....до третата, засега най-тежка криза на 29.08. Няколко дни преди това детето ми се оплакваше, че го боли крачето. После почна да се оплаква, че го боли и кръста. Имаше и доста странно поведение. Например на разходка, избеднъж ми казва "Изморен съм, мамо. Искам да си почина". И сяда на някоя пейка и седи в продължение на десетки минути - абсолютно нетипично за него, когото по принцип трудно мога да настигна в парка и не се спира за секунда. И така на 29.08. ми се обади свекърва ми, която го гледа, докато съм на работа - ужасно притеснена. И на нея детето се оплакало, че го боли крака и кръста. Но освен това се получило отново оново сгъване в дясното коляно, само че този път многократно. До степен, че изобщо не е искал да излезе навън отначало. Направили една измъчена разходка, но не е поискал да слезе дори от коликата, която баба му предвидливо била взела. Не могъл да се качи по стълбите - в момента, в който тежестта му е опряла изцяло на дясното краче, изплакал и пак почти се свлякъл. Този път си казах, че няма да отида пак в нашата поликлиника, за да ми кажат, че нищо му няма. Заведох го директно в Пирогов. Гледаха го двама ортопед-травматолози и единодушно казаха, че има двигателен проблем в дясното краче, но че проблемът е вторичен. Казаха ми да намеря добър педиатър, който да прецени какви изследвания да пусне и да намерят причината за тези кризи! И се започна. Отново ортопед - снимка на таза, снимка на гръбначния стълб - там нищо. Кръв, урина, ехография на вътрешните органи - нищо. И накрая - невролог. Отидохме в детския център на Ами Буе при Д-р Гоцев. Неврологиячният статус е О.К., което наведе доктора на мисълта да търси проблема...в мозъка. Основно в лявата половина, центъра, който отговаря за двигателната активност на дясната половина на тялото. Направихме ЕЕГ. Точно там, където очакваше, ЕЕГ-то отчете смущения - делта, тета и остри вълни. Според доктора не можело да се разбере за какво става дума със сигурност и ни праща на ЯМР за уточняване на диагнозата. Направих консултация и с доц. Белопитова, която се солидаризира с колегата си да се направи ЯМР.
Момичета, може ли някой с опит да ми даде отговори на въпросите, на които не ми отговарят докторите:
1. Каква все пак е функцията на ЕЕГ-то. Отчита ли диагнозата епилепсия. Възможно ли е да са я видяли и да не ми казват само да й търсят огнището. Възможно ли е тези отклонения в ЕЕГ хем да означават проблем, хем да не е ясно какъв е той? Или просто показва проблем, а ЯМР уточнява какъв е той.
2. Отклонениято в ЕЕГ-то задължително ли показват заболяване на мозъка?
3. Дали не търсят нещо друго - тумор ли или и аз не знам какво.
Момичета, давам си сметка че всичко стана ужасно объркано и дълго. Просто съм в първоначалния шок на майка, която довчера е мислила, че има съвсем здраво дете, а изведнъж си мисли за епилепсии, тумори и прочее ужасни диагнози. Доста изчетох тези дни из този форум, както и в гугъл-а, и къде ли не. Но кашата в главата ми стана още по-голяма. Четейки например за пти мал, се усетих че доста често Павел гледа втранчено за секунди. Но винаги съм го отдавала на това, че се е замислил за нещо. Дори и на лекарите не съм го споделила, тъй като не бях и чувала за пти мал. Същевременно естествено от всякакви други болести му намирам симптоми....абе каша страшна в този мой мозък....
Имаме от днес отговор от здравната каса за ЯМР, най-вероятно ще го направим другата седмица. Но междувременно аз си мисля какво ли не....
Приемете искрените ми поздрави и извинявайте за дългото и объркано писмо още веднъж,
Ирина
Дано да продължите с добри новини... 