Старото чекмедже с любимите ни детски книжки!

  • 4 924
  • 87
  •   1
Отговори
  • Мнения: 513
Момичета, все се каня да пуснатази тема и да ви питам, кои са любимите ви детски книжки. Тези с които сме си лягали и които неизменно сме си носили под мишницата с думичките "Моя е пък" да не би да ни я вземе някой!
Сега като се сетя имах невероятна поредица от книжки за семейството на татко Барба. Но я дадох на някой да я чете и така не ми я върнаха. (Умирам от яд сега!) Питах чичко  google и ми изкара един сайт на френски. Но нещо не ги намирам в амазон.  Sad

Много ми става драго като се сетя. Не, че сега няма книжки, има и са много по красиви и оригинални, но ми става мило та чак ми иде да се разтопя като се сетя как съм се крила за да си чета книжката за Карлсон или как и двете с мама ревяхме всеки пък на "Двойната Лотхен" от Ерих Кестнер. Имах една незабравима книжка "Приказки от кукувден" откъдето научих за малката Давна,  свети О'Кукън и от къде идва израза "отдавна".
Та споделете, може да се окаже, че имаме "общо" детство.

 perko

# 1
  • Мнения: 382
Имаше едни списания "Дъга", много го обичах! Барбароните ги помня. Обожовах приказките на братята Грим. И "Пипи Дългото Чорапче". А най-интересното е, че ги знаех наизуст. Сега не помня даже за какво се разказваше в тях  Embarassed. Помня, че барбароните бяха розови, а Пипи си имаше лунички. От списанието помня само как изглеждаше "логото". Явно цяла вечност е минало. Най-обичах истоиите дето някой герой натрива носа на лошите! После се вживявах... Да мъ извиняват комшите, че те все бяха лошите... Simple Smile

# 2
  • Мнения: 513
О-ооо, Дъгата я имам от първия до последния брой. Та нали там за пръв път побликуваха части от Хобит и Властелина на пръстените на Толкин. От дето ми е и ника де.
Аз за никовете не знам, теми пускали ли сме?

# 3
  • Мнения: 5 183
"Пипи Дългото 4орап4е" и аз много я оби4ах и си я пазя книгата.
Имам си и една много любима и пазена книга "Слушането най-тежи". Купи ми я дядо като се нау4их да 4ета. Бяхме заедно на разходка и аз си я избрах. Взела съм си я и тук.
Оби4ах много и да слушам приказки от грамофона - "Пипи Дългото 4орап4е", "Пепеляшка", "Вълкът и седемте козлета" ...

# 4
  • Мнения: 2 452
Пипи дългото чорапче. Спомням си, че баба ми ми я четеше докато се хранех и след като се научих да чета прилично я препорочитах непрекъснато. Зная я наизуст. Като малко по-голяма обичах да препрочитам "Без дом", "Стас и Нели" и приказките на Вилхелм Хауф. Много хубави приказки, но се оказва, че много малко хора ги познават.

# 5
  • Мнения: 513
"Стас и Нели" и нея я имаше в Дъга. Много е хубава. Гледала съм я и на филм.

# 6
  • Мнения: 513
doh Да, бееее, грамофоонаа. Ходихме в комшийчето да ги слушаме. Малее, майка му как ли ни е изтърпявала горката женица.  ooooh!

# 7
  • Мнения: 1 220
Елф, страхотна тема! newsm10
И аз си спомням с умиление моментите с книжките под мишница!  Пазя всички книжки от детството си и ги давам сега на синът ми !
Любими книжки:  "Патиланци", "Двойната Лотхен", "Пипи'" и вси4ки на Астрид Линдгрен, "Мечо Пух", "Малкия МУк", "Доктор Дулитъл", толова са много че има да изреждам до утре! Много искам да създам в децата си любов към книгите!

# 8
  • Мнения: 513

А, моля, моля.. тая не е за деца. Ние си я четем с мъжът ми двамата.  Mr. Green

# 9
  • Мнения: 68
Аз си спомням още нещо
само част де много весела книжка в рими

Макс и Мориц назовани
 а по прякор - хулигани ..."
Оказа се, че е от Вилхелм Буш според Гугъл

Ааааааааааааааааа за мои и ваш  Laughing късмет я намерих
Добра ръка напук на авторското право я е публикувала за радост на бедните БГ интернетаджии дето не могат да си я купят ня цената от 13лв - колко хляба са това ? - 20? newsm78 #Crazy

Макс и Мориц
х, веднъж ли, дваж ли вече
в книги, вестници и речи
става дума за хлапета
като тези тука двете,
Макс и Мориц назовани,
но със прякор „хулигани“!
Пакости да вършат нови
те са винаги готови:
да закачат мирни хора,
на животни зло да сторят,
да откраднат круши, сливи -
за това ги много бива!
По-удобно е накрая
не в училищната стая
със другарчета да учат,
а цигари вън да смучат.
Но уви, аз зная: няма,
да прокопсат тези двама!
Точно затова реших
във картини и във стих
тук да ви разкажа всяка
тяхна безразсъдна пакост.

Първа пакост

Не един покрай дечица
гледа у дома си и птици
и от залъка дели
за кокошки и петли.
Тъй за едного е страст -
иска просто всеки час
на житейските си дни
с работа да уплътни.
Друг обаче – и със право! -
твърде здраво разсъждава.
Щом попиташ за какво ли
си създава главоболия,
той ще отговори: „Чакай,
ползата е тук трояка!
Първо: даже проста раса
яйчица редовно снася;
второ: ясно е – защото
много вкусно е месото;
трето: същите гадини
имат мека перушина,
със която вместо с вълна
и юргана ще напълня,
че досадно е за мене
да си лягам на студено.“
Тази тука на портрета
е добрата тетка Грета.
Тя по този начин също
мисли, затова във къщи
има три кокошки бели,
а четвърти е петела.
Но ги виждат Макс и Мориц
тъй наперени по двора
и решават в миг зловещо:
„Трябва да направим нещо!“
Хитрият по-малък брат
вади хляб – голям комат -
някъде от свойта пазва
и със ножчето отрязва
равни четири парчета.
После другият зашета:
с два канапа яки бързо
залците в средата върза.
Наземи ги слагат кръстом
и офейкват пак на пръсти.
Пръв съглежда ги петела,
запява с клюн, тръби повеля:
„Кукуриги! Кукуриги!
Кът, кът кът!“ и те пристигат.
Всяко глътва своя залъка
в лакомията нацяло.
Но след гълтането славно
те не могат да пошавнат.
Бре, беда! Но чакай! Щом
тъй не може, то – кръгом!
Много тясно е на двора -
фър! - нагоре към простора!
Туй дърво отгде пък взе се,
та семейно ги обеси?
На чепат изсъхнал клон
секва сетния им стон.
Със разкривено лице
всяка снася по яйце,
след това дъхът им спира
и изпружени умират.
Тетка Грета не е млада,
та почива след обяда -
вече я във сън унася,
но отвън долита крясък.
Нещо смътно я тревожи,
и изтичва вънка с ножа.
„Лейте, лейте се без мярка,
от очите сълзи жарки!
Край на всички мои прежни
чувства, светли и надеждни!
Ах, уви, уви – каквото
ми запълваше живота,
висне мъртво на дървото!“
Непосилна е за тетка
неочакваната гледка.
С нож в ръка, с душа убита
спира тя пред мъртъвците,
реже бързо и телата
тупват глухо на земята.
И напуска с много жал
своя двор осиротял.
Чухте първата им пакост,
ето – втората ви чака.

Втора пакост

Поотдъхна си сърцето
на добрата тетка Грета
и размисля тя какво ще
трябва да направи още,
християнско и достойно,
с тварите, уви, покойни.
Мисли и решава бърже
във тиган да ги опържи,
след това, ах, как да е ...
с мъка ... да ги изяде.
Страшно, страшно е да гледа
тъй безмълвни, голи, бледи
и изкормени, и жалки
своите любимци малки.
Със подпухнали клепачи
тя започва пак да плаче.
Шаро пък стои до нея
с поглед тъп и ум разсеян -
явно той не проумява
за какво е тази врява.
Но онези хулигани
имат остро обоняние.
Ето ги на този покрив,
със уста, от лиги мокри,
те застават до комина
с връв и кука на върлина.
Весело глави навеждат
и поглеждат със надежда
неведнъж, а дважди, трижди
и с наслада крайна виждат
пилетата във тигана.
Да, ще могат да ги хванат!
Със чиния във ръцете
слиза Грета във мазето -
пиле пържено със зеле
кисело е просто прелест!
Междувременно отгоре
теглят здраво Макс и Мориц.
Хоп! - едното се изкачи.
Хоп! - туй второто е значи.
Хоп! - след него иде трето.
Хоп! - накрая и петлето.
Шаро наблюдава с гняв
и се къса: „Джаф, джаф, джаф!“
Шаро лае. За какво ли?
Двамата са вече долу
и, ухилени, веднага
с плячката далеко бягат:
пък и колкото са гладни,
има лапане да падне.
Тетка Грета се завръща
и предвкусва, и преглъща,
но с уплаха най-голяма
вижда: пилците ги няма.
Ех, разбира се, че Шаро
пак виновен ще изкара.
„Мръсно и проклето куче,
ей сега ще те науча!“
Разгневена, със черпака
напердашва Шаро яко:
той пищи, скимти и вие -
без вина защо го бие?
Тука двамата хайдути
със коремчета надути
в сянката на дървесата
хъркат с кълка във устата.
Чухте втората им пакост,
ето – третата ви чака.

Трета пакост

В същия градец шивачът
майстор Бок е много тачен
(Бок във превод отговаря
горе-долу на Козаров).
Той е майстор на балтони
и на тесни панталони,
а пък дългите сака
шие винаги така,
че и от градчета чужди
идат хората при нужда.
Тъй изкусно пък съдрано
със конеца си ще хване,
че и час да гледаш – в края
где бе няма да познаеш.
Не е никак горделив,
а обратно – услужлив:
няма да те срещне свъсен,
копче ако ти се скъса,
а с любезно настроение
във игла конец ще вдене
и ще го зашие здраво,
както си застанал право.
Славен майстор е шивачът,
затова го всички тачат,
но коварно Макс и Мориц
мислят пакост да му сторят.
Вън пред къщата, в която
той си гледа занаята,
май на метър-два пред входа,
се извива пълноводен,
не широк, ала дълбок,
застрашителен поток
Не е сигурен и моста -
вижте: дъска е проста.
Бързият поток ромони,
а над него със триона
пакостниците познати
срязват отстрани дъската,
после по обиден начин
се закачат със шивача:
„Днес козаря от пазара
старата коза докара!“
Майсторът е с хрисим нрав,
ни е злобен, ни дребнав,
ала гавра с честно име
всякога е нетърпима.
Той подгонва със аршина
хулиганите двамина,
че отвъд потока те
пак му се присмиват: „Ме-е-е!“
„Ах, ще ми платите скъпо!“
Разярен, на моста стъпя,
ала счупва се дъската
и накрая той краката,
а отсреща гласове
блеят непрестанно: „Ме-е-е!“
Не умее той да плава
и започва да се дави.
Две големи яки гъски
пред носа му плахо съскат
и от страх ужасен двете
той улавя за нозете,
лесно после с гъши полет
кацва на земята долу.
Ех, спасява се, обаче
нещо не е в ред шивача.
Старата стомашна язва
пак жестоко го прерязва.
Ох, кажи ми, душо бедна,
где да легна, где да седна?
Но жена му се досеща
и ютията гореща
му поставя
на корема.
Не минава дълго време -
слух се носи из махалата,
че е хванал пак иглата.
Чухте третата им пакост
и четвъртата ви чака.

Четвърта пакост

Запомни: за да сполучиш,
трябва здравата да учиш!
С просто а-бе-ве, уви,
във живота не върви:
да четеш и пишеш само,
не е качество голямо;
да брои или да смята,
може всеки на земята.
Искаш ли човек да станеш,
с мъдростта започвай рано!
Този мъж със очила
учи на добри дела,
но защо на Макс и Мориц
тия работи говори?
Те не слушат го, защото
слушат все гласа на злото -
нямат нужда от учител
да им пълни с ум главите.
Знаят двамата отдавна,
че добрият им наставник,
строг, но инак благодушен,
свикнал е с лула да пуши.
За човек на възраст вече,
върне ли се в къщи вечер,
след житейските досади
пушенето е наслада.
Макс и Мориц мислят много,
по какъв ли начин могат
на човека с очилата
да направят зло с лулата.
Привечер една неделя
пакостниците видели,
че учителят отива
с изражение щастливо
във читалищната сграда
зад чешмата на площада,
та пред публика отбрана
да посвири на пиано.
Те нахълтват крадешком
във напуснатия дом,
влизат в стаята, в която
съхранява той лулата.
Без боязън и без смут
те натикват я с барут.
„Беж сега оттука, бако,
да не ни завари някой!“
Ето го, със ключ и ноти,
с ведър дух, макар самотен,
пианистът се завръща
в малката си тиха къща.
„Първо – казва си добряка,
съблечи веднага фрака
и си облечи халата;
второ: запали лулата!“
Да, това за пианиста
е отдавна радост чиста:
вечер да седи на стола,
сам от себе си доволен!
Бум! - със неочакван тласък
и с ужасен гръм и трясък
дълголетната лула
дига пушек и мъгла.
Мигом печката насреща
пък и всички други вещи
тук надясно, там наляво
в стаята се разлетяват.
Пушекът изчезва скоро
и учителят, съборен
от светкавичния взрив,
още диша и е жив.
Но ужасно е пострадал,
сякаш че е слизал в ада.
Вижте двете му ръце,
вижте черното лице -
а и космите последни
са изчезнали безследно.
Страшно е. Сега кажете,
кой ли занапред в градчето
нашите деца ще учи
и в живота сух и скучен
кай ли ще внесе промяна
щом посвири на пиано?
И на стола, мирно сгушен,
вечер кой с лула ще пиши?
Знае се от опит: с време
той все пак ще се съвземе,
ще възвърне също всички
свои нявгашни привички,
но в лулата дълголетната
няма вечер жар да светне.
След четвъртата има пакост
ето – петата ви чака.

Пета пакост

Който в село или в град
има чичо – бащин брат,
нему тука ще напомним:
дръж се ласкаво и скромно!
„Ах, добрътро, мили чичо!“ -
казвай му със тон приличен
всяка сутрин рано-рано,
от леглото като стане,
и с усърдие крилато
мигом му подай лулата.
Посочи му интересни
новини във някой вестник,
па попитай да не би
някъде да го сърби
и прилежно почеши го,
докато ти каже: „Стига!“
Случи ли се той да кихне,
ти се обади усмихнат:
„Ха, наздраве!“ - та дори
и число му избери.
Върне ли се вечер в къщи -
все едно дали намръщен
или весел, - ти веднага
посрещни го и на прага
му обувките свали
и попитай го дали
иска грейка за нозете
или капки за сърцето,
или ... но ще бъда кратък!
Но за Макс и Мориц нищо
не е важно тук и вижте
двамата какво скроиха
на добрия чичо Михел.
Бръмбарите са познати
насекоми по земята:
ту пълзят и се катерят,
ту в летеж крилца разперят,
но обикновено шетат
по овощните дървета.
Двамата дървото клатят
и ги трясват на земята.
След това затварят тия
буболечки и във кесии,
после ги изсипват тихо
в одъра на чичо Михел.
Чичото е свикнал рано
да се мушне под юргана
и сега, очите склопил,
пада в сънните въртопи.
Бръмбарите от дюшека
маршируват към човека.
Този, който е начело,
за носа го щипна смело.
„Вай!“ - пищи като попарен
чичото и хваща звяра.
Вцепенен от страх и потен,
скоква бързо от леглото.
„Вай!“ - наместил се е друг
горе чак, а трети – тук...
И в количества безмерни
пъплят гадовете черни.
Гневно с чехъл той ги трепе,
тъпче ги с крака свирепо.
Свършено е – труп до труп,
всичките лежат накуп.
И без страх от тези твари
чичо пак очи затваря.
Чухте петата им пакост,
ето – шестата ви чака.

Шеста пакост

Светъл празник наближи ли
с неизбежното гъмжило,
за пекарите тогава
ето че се появява
дългочаканата сгода
да предложат на народа
съблазнителни изделия
и пари да поспечелят.
Макс и Мориц са наблизо
и да хапнат нещо искат.
Майсторът, намерил време
да отиде за бадеми,
мисли: „Хм, за всеки случай
трябва да заключа!“
Двамата, ужасно гладни,
са решили да откраднат,
но остава им да минат
с труд и мъка през комина.
Хоп! - и тези хулигани
слизат черни като врани.
Бух! - и пак беда велика:
падат право в брашненика
и излизат най-подир
бели като тебешир.
Ала ето недалеко
ги подмамват три геврека:
Прас! - и столът ядовито
ги отхвърля във нощвите.
Бре, загазиха, защото
цели в плен са на тестото.
Връща се отвън пекаря,
пакостниците заваря
и започва като бесен
двамата на хляб да меси,
после с тежката лопата
злобно във пещта ги мята.
Този нов тип хляб е вече
като всеки хляб опечен.
Но пекарят е наивен -
вътре те са още живи.
Като мишки сгризват ловко
хрупкавата опаковка
и пекаря без да питат,
в миг си плюват на петите.
Чухте шестата им пакост
и последната ви чака.

Последна пакост

Ах, не знаят Макс и Мориц
своята жестока орис!
Вмъкнали се във хамбаря,
два чувала с нож разпарят.
Пст! Стопанинът пристига
и един от двата дига.
Бре! Изпърво беше тежко -
май че има нещо грешка!
Пообръща се и гледа -
вярно: имало повреда.
Но във купчината жито
вижда Макс и Мориц скрити.
Тръгва страшен като хала
и напъхва ги в чувала.
Няма нужда от плесници -
близко има воденица.
Сваля шапката и пита
може ли да смели жито.
Ей хунията – във нея
бухват тези два злодея.
Па-ка, ра-ка! - без да чака,
воденицата затрака.
Тук останките им тленни
се търкалят едро смлени
и след малко сладко-сладко
ги излапват двете патки.

Заключение

Никой, края им узнал,
не изпита скръб и жал.
Тетка Грета тихо рече:
„Тяхната се свърши вече“,
а шивачът се обади:
„На хъшлаци тъй се пада!“
Пианистът пък закима:
„Ще послужи туй за пример!“
И пекарят каза: „Да,
да си лаком е беда!“
Чичо изръмжа: „Така е,
злото свършва зле накрая!“
Селянинът дяволито
попримига със очите
и си рече: „Туй за мене
няма никакво значение“.
И накрая – всеки жител
радост прояви открито:
„Мир ще има, щом ги няма
тези хулигани двама!“

Вилхелм Буш

# 10
  • Мнения: 1 220
 Елф, нали я помниш тази песничка "Къде са ми детските книжки, кажи ми мой прашен сандък....А днес моя собствен наследник извършва геройски бели!......щом той ме повтаря , нали?!"

# 11
  • Мнения: 513
Елф, нали я помниш тази песничка "Къде са ми детските книжки, кажи ми мой прашен сандък....А днес моя собствен наследник извършва геройски бели!......щом той ме повтаря , нали?!"

Мъжът има винаги право
той сам си е майка, баща
и може спокойно да прави
цял куп забранени неща.

Не можеш му кажеш - Я стига!
След гостите кой ще мете?
Мъжът може истински тигър
да купи на свойто дете.

Какъв ли ще стана ме питат?
със сигурност още не знам,
обаче едно предпочитам
да стана, да стана голям.

Какъв ли да стана се питам?
със сигурност още не знам,
обаче едно предпочитам,
да стана, да стана голям.

Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви - язък!

Къде ми е класната стая,
къде е коравия чин,
а, б, в, тире, запетая,
забравих ги вече - амин!

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели
не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря нали?

Къде е момчешката дързост,
след мене защо не върви,
отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам дори.

Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти
дали пък не са ми сърдити
че съм ги отрекъл почти?

ПЕСЕН: от филма "Войната на таралежите"

# 12
  • Мнения: 2 452
И още по-лесно, в песничките на "бг-мамма" е под номер 69. Heart Eyes

# 13
  • Мнения: 1 220
не исках да я пиша цялата , но си признавам 4е ми стопли сърцето! честичко я пея на Жоро!

# 14
  • Мнения: 513
И още по-лесно, в песничките на "бг-мамма" е под номер 69. Heart Eyes
Тъй ли? Аз пак питах чичко Гугъл.  Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт