Проблеми с родители

  • 2 767
  • 28
  •   1
Отговори
  • Мнения: 35
Здравейте няма семейство без проблеми който трябва решим , ето аз ще съм първата .
20-ти годишна съм и наскоро заявих на родителите си ,че искам да излизам малко повече малко от малко да си намеря приятели и аз, разбирам техния страх от това съм в количка ,но както казах на татко,  ‘’ страхът е Хубаво нещо и всеки го притежава , страхът означава обич. Но трябва да си остане в тебе. Става грозно като  парадираш с него. и аз си имам свой, искам да ги изживея и да се справя с тях!!!!!! ‘’ въпроса е там че винаги са били около мен, и сега как да им поменя мисленото им както аз го направих.

Дайте завети   

# 1
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Разбирам ги родители ти...Simple Smile
Рабирам и теб....
Имаш ли мобилен телефон? Ако да - това ще е едно успокоение за тях, че винаги ще имат връзка с теб и няма да си безпомощна някъде, някога, а те да не знаят...
Продължавай да им говориш...ако те разберат, че вече си голяма и можеш и сама да се пребориш с повечето неща навън..с непознатите хора, със странните погледи лека-полека ще се отпуснат от страховете си...
И ако видят, че това те прави щастлива...100% ще са щастливи и те:)

# 2
  • София
  • Мнения: 74
Ако съдим по поговорката "Парен каша духа", доста е трудна тая работа с родителския и личен страх... Но борба му е майката; и непукизъм - в умерени количества...Simple Smile

Аре, със здраве!

# 3
  • Мнения: 35
Мобилен ТЕЛ нямам и честно казано не знам дари мога да го държа така за да говора,но че правя опит. А доколкото до тези погледи с годините се научаваш да не им объчаш внимание. Да и аз смятам че първата крачка е най трудна само че как да я направя най-безлесно за тях.значи казвате че и аз съм си права за себе си и да не се отказвам . дано узнаят че ми е достатъчно трудно ,и да стиснат заби и да видим как че се развилият нещата.     

# 4
  • в края на града
  • Мнения: 4 446
Те винаги ще се притесняват за теб, нали за това са родители  Wink. Може би, ако първоначално излизаш с някой близък, приятел, роднина, брат, сестра...?, ще са по-спокойни, че няма да си сама и да ти се случи нещо - то това е в основата страхът... Лека, полека ще осъзнаят, че имаш нужда от повечко свобода. Всичко става постепенно, успех!

# 5
  • Мнения: 35
боби "Парен каша духа"
имаш предвид че искат да ме предпазят да разбирам , но не може винаги да са до мен ,даже смятам че могат да се радват за това че не се затварям в себе си чакайки принца на бял кон да ме спаси    Laughing

# 6
  • София
  • Мнения: 74
Мобилен ТЕЛ нямам и честно казано не знам дари мога да го държа така за да говора,но че правя опит. А доколкото до тези погледи с годините се научаваш да не им объчаш внимание. Да и аз смятам че първата крачка е най трудна само че как да я направя най-безлесно за тях.значи казвате че и аз съм си права за себе си и да не се отказвам . дано узнаят че ми е достатъчно трудно ,и да стиснат заби и да видим как че се развилият нещата.     

Ako можеш да говориш, но не можеш да държиш телефончето, има си просто техническо решение на проблема, С т. нар. хендс фрий. Закачаш телефона някъде по теб и закачаш слушалка с микрофон на ухото и говориш. А ако не можеш да набираш номера с ръцете, си взимаш GSM-апарат с гласово набиране.
Лошото е, че за всичко трябват пари, но...Simple Smile

# 7
  • Мнения: 35
Мерси за основното обяснение , този микрофон няма ли ми се мотка много ,и да падаHe лесно ?

Последна редакция: чт, 08 сеп 2005, 22:50 от Lyubomira

# 8
  • София
  • Мнения: 74
Мерси за основното обяснение , този микрофон няма ли ми се мотка много и да пада лесно ?

Зависи какъв модел си намериш... търси такъв дето обхваща цялата ушна мида отзад, а не само да се пъха малка слушалка в ушния канал. А и зависи от степента на хипркинезията. Ако куфееш като на рок концерт, трябва да си лепиш хендс фрий-то с лейкопласт за ухото;)

# 9
  • Мнения: 35
 Laughing Laughing Laughing
А с всичките тези … няма ли приличам  на колена елха  Simple Smile 

# 10
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
 Mr. Green не:)
ще приличаш на гъзарка:)
половин София се разхожда с хендсфри и си говори "сама"Simple Smile

Ти в къде живееш? Има ли до вас парк или някакво такова приятно място за разходки?

# 11
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 698
На първо място искам да те поздравя за  куража. Желание като има, намира се и начин. Но аз също мисля, че те се притесняват основателно. Просто трябва да си сигурна, че имаш някой близък , който да те придружава. Не за друго, а за да не попаднеш в безизходни положения, които биха могли да ти навлекат куп неприятности (например недостъпна за колички среда). Кураж и не се отказвай. Продължавай да уговаряш с родителското тяло твоето безопасно лично време.  bouquet

# 12
  • Мнения: 35
Да ти каза много лесно се губи кураж и лесно се отказва човек в моето положение . аз към родилите си чувствам жалост за това че,те цял живот ще се занимават с мен и аз избягвам да ги притеснявам с още неща не нужни… и това ми беше втория ми проводник да създам тази тема.  Да ми кажите имено това че не е лесно за никой ,но да не се отказвам и разбира се идей как  да подстъпа . Да logo5ka страхувам се за  своята безопасност, не забравям че съм в количка от Германия дето не е погладена да изкачва стълба   Wink #Crazyи съм привиквателно момиче   Embarassed> сигурно ме разбрахте какво имам в превид,' и още куб такива (глупости) .
Значи наистина че пора бота по въпроса ,а няма само да лая чи е по-лесно.
и ще ви пиша  .   

# 13
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 530
Любомира, защо не пробваш да ги убедиш да пообиколиш някъде наблизо в квартала. Предполагам че хората там и друг път са те виждали. Ако в някакъв момент се почувстваш по-сигурна,увеличи разходката с още малко. Желая ти успех!

# 14
  • Мнения: 35
Тук в моя квартал е най – хобавия Simple Smile от едната страна кафета с градинки , интернет – зала и видеолента  , а от друга ми страна малко пъркчи за игра ,да,нямам никакъв проблеми със съседите хубави хора са, срам ме е да обикалям така… аз и с родилите си не съм говорила от миналата седмица и то го направих както изпратих до работата на баща ми личната му е- пощта ,направих го защото на вечеря ме прекъснаха и не можах да подлъжа, защото наистина са добре и ги разбирам ,и  за това не мога да говора , Татко преди да отиди на работа му казах ще съм го написала защото бях ядосана че не всичко отговаря истината и искам само да си помислят , и баща ми го сканирал и майка го почети, но не сме говори  , утре вече ви обещавам  да поговоря и ще излезна

Последна редакция: вт, 13 сеп 2005, 14:00 от Lyubomira

Общи условия

Активация на акаунт