Spodeleno(neznam kakvo zaglavie drugo da izmislia...)

ами да ти кажа хи4 не ще ти е лесно сама , така 4е ако може мама да дойде смелоя викай
нищо 4е е от "старото поколение" . голяма помощ ще ти е . поне така смятам аз . най -важното е да  не се панира6 .с вси4ко ще се справи6  и сама сигурно ..но за да си по4ива6 първите дни по добре е да има някои краи теб . ако мъжа ти може да си вземе отпуска е добре - аз например все казвах 4е не съм в "следродилна депресия" ама сега като се сетя за първите дни с бебка ..все пове4е се убеждавам 4е и мен не ме бе6е подминала .
другто  4е например не знаех как се слага памперс , как се къпе бебе , колко да го облека ..абе изобщо сума ти и неща . при мен бе6е "на гости" свеки . е разбира се има6е търкания ..но наистина ми помогна .

Az sum sigurna, che ste se spravish. Neznam dlai e  po-hubavo dai ma niakoi pri teb ili ne. Az si biah sama purvite 6 sedmici. Maika mi beshe tuk za 1 mesec, no bebeto taka i ne iskashe da izliza, nai-nakraia mi predizvikaha rajdane, no za sajalenie maiak mi triabvashe da si trugva..I taka sledvastite 6 sedmici si biah bukvalno sama. Mujut mi beshe otpuska 1 sedmica i tova beshe, posle na rabota ot sutrin do 5, posle na uchiliste ot 6 do 9. Beshe KOSHMAR, no puk imaiki predvid kolko iznervena biah si mislia, che ni beshe po-dobre sami. Spored men purvite niakolko sedmici sa kritichni i e  po-dobre da si samo ti bebeto i partniora ti )) MAika mi i baba mi me vludiavat po telefona s tehnite "saveti", hem mi kazvat ti si znaesh kak da si gledash deteto, hem te koriat i ti davat akul
Beshe mi krivo v nachaloto za 2-3 sedmici, no ne bih go narekla depresia, a prosto baby blues:)))

Az li4no s maika mi do 2rata sec.palia na 4etvart i se darpame mnogo.Vinagi e bilo taka,ne 4e ne se obi4ame,no po4ti za vsi4ko imame razli4ni mnenia i ne se razbirame.No mnogo mi pomogna 4e be6e v katsi kato rodih,samo da spomena 4e maja mi be6e na pat.4estno kazano ne iskam i da si pomisliam kakvo stese da e bez neinata pomost-tia mi kape6e i poviva6e bebeto,tia mi prigotvi6e izvarata ot bilki za protzedurite,daje vednaj i mi iztzedi ednata garda ot mliako zastoto be6e prepalnena,a az pla4eh ot bolka / s pompa bole6e yjasno/.Tia mi gotve6e/no az po tova vreme ne znaeh  da gotvia /,4iste6e,pere6e....Az prosto pla4eh da se naspia,zastoto bebeto se bude6e gore-doly vseki 2 chasa,s malki izklu4enia..Vsi4ko tova parvite 20 dena,posle maja mi si doide,az si stapih na kraka i si poeh nestata v moi ratze.Az li4no ne bih se li6ila ot mai4inata pomost.Kakvoto i da re6i6 pojelavam ti leko rajdane i stastlivi migove s malkoto sakroviste

Момичета моля ви ползвайте над прозореца за писане квадратчето дето пише ЕН и си превключвайте на ВР (това е фонетичен български).

Много е трудно да ви се чете латиницата

Sorry

 Аз пък бих те посъветвала точно обратното, уговори се с жена да идва и да ти помага! То помоща в началото е по-скоро психологическа, права си и за различните възгледи на поколенията. Малкото беб4е не изисква много, про4ети вси4ко за кърменето и другото е въпрос на организация.  Ако идва жена да ти помага с чистенето или готвенето, няма да има6 никакви грижи! А майка ти или свекито може да покани6 на гости, а не за помощ!

първите две седмици след раждането бях сама с бебето-единственото,което правех беше кърмене и спане как се сменя памперс,къпе бебе и т.н. ми показаха в болницата,а и идваше през ден акушерка и можех да я питам всичко.доволна съм,че освен мъжа ми нямаше никой друг,защото имах нужда от тишина и спокойствие, а понякога многото хора създават излишна паника. после дойде мама и също беше много хубаво-тя акъл не дава,ако не и поискам,извеждаше беба на разходка,а аз спях, глезеше мъжо с манджи и естествено можехме да излизаме и да ходим примерно на кино сега пак съм си сама и пак ми е много добре. ако се разбираш добре с майка ти не виждам нищо лошо да я поканиш, но даже и да решиш да си самичка пак няма страшно.Успех!

Здравей ,и аз като теб много се притеснявах преди да се роди бебето,незнаех дали ще се справя.Нито аз нито таткото имахме опит,мислех си 4е ще ме е страх да взема бебето,да не го повредя нещо .
Но се справихме абсолютно сами4ки ,без никаква помощ,не ми беше много лесно (но аз раждах със секцио),но не е 4ак толкова страшно.(доста ме бяха наплашили),всеки който 4уеше ,4е сама ще го гледам-Малееей,много ще ти е трудно
След раждането,аз се 4увствах доста поизморена,и съм благодарна,4е мъжът ми си взе малко отпуска и си беше вкъщи,и аз успявах да си поспивам по мъни4ко.
Когато бебето стана на 1 месец ве4е бях мама с опит ,и се справях със вси4ко сама,определено нямах нужда от помощ.
За това дали да извикаш майка си,ти си прецени най добре,защото ти си я познаваш...

Здравей и от мен. Когато аз раждах, при мен бяха и родителите ми, които стояха още 3 месеца, и свекърва ми. Сега като се замисля, предполагам че и сама бих се справила, но с цената на още по-голяма умора. Самото бебе не е никакъв проблем, съвсем естествено ти идва и да му сменяш памперсите, и да го къпеш, и да го кърмиш. Работата е там, че това ти отнема 90% от времето първите седмици, без преувеличение, и като сложиш недоспиването заради нощното кърмене, не дай си боже да е и ревливичко, ако имаш проблеми с рагади /аз напр. заради тях не можах да кърмя около месец, цедях се и давах кърмата с шише, което си е двойна работа/, а и самия стрес от коренната промяна на ежедневието ти.... И още не съм споменала домакинската работа. Просто ако можеш да да си ги спестиш с малко помощ, би било по-лесно за теб. От теб зависи кой да ти помага, както са ти дали вече идея, може и жена да вземеш, ако мислиш, че с майка ти няма да се разбирате. Но защо да се товариш със всичко сама, ако може някой да те отмени.

Здравеите моми4ета мислиа 4е сте прави....Току бто говори с маика ми която ми подготвя багаж за тук ,и се сдарпахме таи като 6тяала да ми пра6та бисквити-ама те докато стигнат до Франция само на такива 6те станат...Не стига 4е аз и се обаждам ,и и давам то4ен списак какво да прати,а тя всеки пат в желанието си да баде полезна и да достави удожолствие прекаляава...та затова се колебая...Мисля си 4е в на4алото 6те бада сама ,поне парвите 3седмици и после 6те я поканя ,когато ве4е 6те бада сигурна в мене си,и когато вси4ко 6те си е на място....Маи наистина е по добре в на4алото да сме сами с бебето,та нали после 6те трябва сами да се оправяме и да не раз4итаме на никого...Пак и тук дават на ба6тите  3дни+11дни,така 4е таткото 6те се вклу4и.... има и помо6та на аку6ерки кам които винаги мога да се обарна...
Благодаря ви,дадохте ми кураж и вяра в себе си 4е мога и 6те се справя...Та нали толкова го искахме това бебе!!!!Сега го 4акам с нетарпение да се появи
Лек и усмихнат ден
 

Ами моето мнение е 4е е много индивидуално. Едно е сигурно, че ще се справиш и сама. Но ако можеш да получиш помощ не я отказваи. При мен как се получи-първия път извиках маика си, понеже имах нужда не толкова от физическа, колкото от морална подкрепа. Но се получи така че малкия се разболя, и от 4 седмичния и престои, само 2 седмици прекара с нас и две сама, а ние в болница. Тогава имах нещо като следродилна депресия, но то по-скоро беше привикване с ролята ми на маика, да сам на разположение по 24ч и така. ако психически се подготвиш предварително за това ще ти е по-лесно. Та после трябваше да се оправям сама и никак не ми беше лесно, но сама си го направих. исках всичко да е перфектно, да си гледам детето като по книга, и нали ми е парво, се престаравах във всичко, дуржах го да се оригва, да не ляга веднага нахранено и така се сасипахме от безсъние.
С второто вече имах опит и го давах по-леко, но от страх заради горчивия опит с пзрвото извиках свекърва ми да помага. Е, да ама се оказа че тя месец и половина не пипна бебето. то само спеше и ядеше и помощта и се състоеше в това да разхожда баткото. та ако ми беше първо детет второто, нямаше и да разбера. ама то има и кротки деца и не чак толкова тъи че..... не знам. Но в болницата ти показват всичко. и пзрвия пзт маика ми ми помагаше само да готви и чисти и от време на време вземаше малкия да го гушка.
Абе всичко е въпрос на организация. и не доиде ли никои да ти помага, само по/рано ще влезеш в релси. Няма страшно, ще се справиш!!!!
каквото и да решиш късмет, но наи-важно е спокоиствието и ако с някои на главата си няма да си спокоина, по-добре не викаи никои.

Мила, ние също сме били сами с бебе - справя се човек. Но пък моят опит е, че както и да се опитвах да си го представя това гледане на бебе, то пак се оказа по-различно от очакванията ми, най-вече защото в един момент освен че бях уморена ми беше и ужасно скучно и самотно по цял ден у дома. Ами те бебетата първите няколко седмици само ядат, спят, поплакват - и толкова. Но пък ти си в ЕС, нали няма визи за българи? Защо не пробваш да видиш как ще се почувстваш, и ако не ти хареса да си сама, да свирнеш на майка си да идва?

И аз така, 4е и татито ни натрупа доста опит, успоредно с мен. Заедно се нау4ихме на вси4ко и бяхме взаимозаменими. Даже се върнах за по няколко 4аса на работа след 6-тата седмица, а с татито се редувахме кои да ба4ка и кой да дундурка. Никой не сме викали при нас.