Послушни ли са вашите 12-13 годишни деца?

Първо е до дете, после е до родител и накрая и до възможност да го контролираш. Това лято съм си в къщи, но определено синът ми \ на 12\ не прекарва така както го описваш ти.
Става не по късно от 9. До началото на август ходеше 4 пъти в седмицата на тренировки, през останалото време играе баскет в училището пред нас. Чете, ходи на кино с приятели, ходи да кара колело,  помага ми за домакинската работа - пазарува, зарежда миалната, пералнята, сушилнята. Помага ми с количката и се занимава с бебето докато аз приготвям нещо. Отделно имаше и прилично домашно по математика за ваканцията и си решаваше и задачи по няколко бройки на ден.
Миналата година беше малко по неподреден, но пак не е бил съвсем без нищо да прави.

За термин "послушен" не мисля, по- скоро ще ти опиша как минава неговото ваканционно време. Аз работя, съпругът ми- също. У нас са двата броя с бавачката на малкия брой.
Та за големия иде реч. След 7.00- 7.30 не става, изключенията са рядкост е по- късно събуждане, в случай, че предходния ден е плувал много и се е уморил зверски. Част от ваканцията посещаваше лятна занималня за цял ден с език. След това- с нас на почивка. Сега сутрин чете /в момента "Войната на таралежите", на 9,5 години е/, давам му задачи за решаване и за писане тема /работа за около 1-2 часа/. След това може да позяпа ТВ или да пощъка на компа, ако съм го пуснала /щото е с парола, с парола у нас са и тъпите американски програми, т.е. онези, по които дават тъпи детски анимации и глупостите от типа на "Силните мъже на "Диема" и от сорта/. След 16.00 часа се излиза навън и е на свободен режим до 21.00 часа /колело, жомашка, глупости, мач/. След 16.00 часа, защото всички излизат тогава, че е горещо.
Знам какво прави защото първо той не ме е лъгал и не е имал до сега нужда да го прави и второ- имаме си бавачката. Нарочно ползвам и занималнята и езиковите курсове, както и възлагам задачи- за да знам, че човекът върши първо нещо полезно и второ- че може сам да си планира времето. Хвърлянето на коша и пазаруването от нашия магазин е негов ангажимент. Играе и с брат си, когато си е у нас. Чудесни роботи му прави от конструктора, ако е на кеф му чете и му прави бъркочи за ядене и пиене.
Теб какво те притеснява- детето излиза, говори си. Шляенето, за нас безцелно, е задължително за децата. Според мен те имат нужда и е наложително да имат своето свободно време, когато нямат задължителни занимания и надзор от възрастен. Децата именно тогава порастват най- много- чрез контактите си с връстници, с които на са "една нога". Когато аз бях дете това за мен бяха най- полезните и приятни моменти. Не мисля, че послушанието" има много общо с това. По- скоро нито безцелното шляене, нито постоянните организирани занимания следва да изпълват ежедневието на детето, някакъв баланс следва да се намери. Поне аз така виждам нещата и така ги правя.

Повечето момичета са казали това което и аз бих казала


Дъщеря ми става 12-1 часа на обяд , след това сяда на компютъра и след това излиза към 6 - 7 часа
Ляга си късно вечерта и затова става и късно
 

Синът ми е на 13 г. Ляга късно, става късно и по цял ден е пред компютъра, освен ако не е на среща или игра с приятели. За книги не иска и да чуе. Трудно го контролирам....изплъзва ми се, държи ми тон, но всеки ден за нещо ми помага в къщи. Говоря с него като с приятел, децата са наше огледало така че, каквото посеем, това ще пожънем, дано да не се червим след време....

Моят син е на 15 ...на периоди е ...понякога  виси пред компа с часове, понякога се активизира,но винаги си чисти и подържа стаята сам ( даже един  ден се връщам от работа и той пребоядисал , което много ми хареса)...излиза поиграва баскетбол или се мотае с приятели...понякога ходи на фитнес , но не чете само някое списание от време на време...затова , че не му е запълнено времето през ваканцията не съжалявам има време да е зает след няколко годинки...на мен послушен ми идва , а и периода с карането почти отмина имахме такъв няколко месеца ,когато беше на около 13...пораства...

Дъщеря ми гони 11 години и е на същия режим като твоята. Познавам децата, с които се "шляе", знам къде ходи и засега не се притеснявам. Първо, в тази възраст е нормално да излизат на групички и второ е нормално да не им се чете. И аз, която сега не заспивам без книга, през ваканциите като ученичка не съм била от най-четящите . Оставих я месец и половина да видя дали ще я загризе съвестта, че има и задължения, но това естествено не се случи. Сега е в режим чете определения за деня брой страници, след което е свободна да излиза.  За да не я лови тотална инерция, безгрижието се нарушава периодично от някакво определено от мен занимание - 2 седмици на градски лагер, 2 седмици на лагер на морето, 1 седмица зооучилище, 2 седмици бабин дом. Пък и шляенето си има положителните страни. В квартала образуваха групичка момчета и момичена на една възраст и започнаха да играят заедно футбол   и баскетбол - колко играят е друга бира, но поне се движат.
А за контрола: телефони, доверие (за да съм сигурна периодично подпитвам какво и къде са правили и си сверявам си часовника) и чат-пат визуален надзор - приблизително всеки час я карам да се весне в близост до блока, за да я видя (става въпрос за вечер - и тя основно излиза от 16 до 21 часа). Домашните й задължения са неизменни - нейната стая, плюс ако нещо трябва да ми помогне конкретно - и те не зависят по никакъв начин от това дали е ваканция или не.

 моят е почти на 14 г . спим до 9.3 после закусва обажда ми се да попита дали нещо трябва да свърши ( простира , пазари , боклука хвърля и т.н.) после свободно на компютъра с приятели , когато се връщаме от работа се прибира да го видим преоблича се и пак навън .
Вечер трябва до 22.0 да се е прибрал .

Ами,аз сега съм на 14 и майка ми винаги ми пита къде излизам-казва,че ако знае къде съм е по-спокойна.И аз като излизам с приятелките си стоим и си говорим..понякога мама е малко строга с мен,но съм и благодарна за това!Сутрин ставам към 9...ако има нещо,което трябва да върша в нас го правя,гледам телевизия,стоя пред компютъра и излизам....а за прибирането-не винаги ми определя час,но по-късно от 8,30-9 не се прибирам.

какво да кажа... 
Доста безхаберни дни има моята щерка (на почти 12г.е). Ама по цял ден, нищо полезно и конкретно...
Т'ва мързелът е вроден талант, казват.
Има дни в които върши разни неща (каквото съм й поръчала за деня - почистване, простиране или прибиране на прането, оправяне на леглото и дрехите й).
Най съм й благодарна, че гледа малкия си брат по цял ден, когато е нужно.
Да, висят с часове на компа и после им щукват щури идеи (нарисували са ми тия дни стената на целия балкон с водни бои, понеже бил скучноват) и почти е сигурно, че не хапват и по веднъж нещо нормално (манджа или супа).
А бре... добре, че повечето от ваканцията беше при нашите... А баща ми си е цербер и няма 6-5. Има труд, има и веселие. Но трудът е на 1-во място и е задължителен.
Та кучето скача според тоягата.

Рени и Сиси ги пращам при баба им, не на село, тук в града са си, за да не са близо до компютъра. Вечер баща им ги прибира вкъщи. 

Синът ми 13г е при баба си с 2г ми дъщеря. Винаги и за всичко спори с мен, яростно и понякога злобарски, но аз смятам, че това са сухи тренировки да се научи да отстоява мнението си и винаги съм на линия за спор. Тази година му беше натоварена, завърши 7клас, явява се на изпити, справи се блестящо, дори успя да ме изненада и сега заслужава почивка. Знае, че се гордея с него и не се жали. Той също се "шляе" според моите представи на 38г жена, играе баскет с "френдове" от махалата, "Повест за истинският човек" я чете вече месец, но като цяло винаги ме изненадва приятно. Както споменах е при баба си на 200км разстояние от мен и когато реши нещо ми се обажда за да поиска разрешение, като ходенето на басейн например.
Ходи с баба си на градината и помага, гледа сестра си когато се наложи и е много грижовен.
Моята гордост е той нямам търпение да се прибере и да започне пак да ме ядосва с тинейджърските си инати.

Наистина ли още е в учебните списъци тази книга? Или я чете защото му е интересно?

Знаете ли, "послушни" е нещо относително!  Както си ги възпиташ. Важно е и двамата родители да участват в този процес. И воденето при баба съвсем не е решение! Работата на която аз ходя не е в работно време, нито с определени дни за работа. Когато сестра ми не й е възможно да работи, аз я отменям в работата. А и сега е бременна.  Децата не бива да остават сами за дълго (по цял ден). Не заради нещо друго, а за да им се изгради навик да са сред хора, няма значение дали това са мама, татко, баба, дядо или някой друг.
Това е лично мое мнение!