По безкрайната тема "майките срещу бащите в полза на децата" съм чела тук какви ли не мнения и становища, някои от тях доста крайни.
Затова, преди малко, като получих емайл с информация за годишника "Рискът за детето при раздяла на родителите" на Фондация "ДИРОЗ" (Деца И Родители Отново Заедно), си помислих, че на много от четящите и пишещите тук, ще им е полезно да прочетат и друга позиция - на професионален и известен психолог, като например Галя Кубратова:
http://diroz.org/docs/1224170527standart2.html
Там става дума за Синдрома на родителско отчуждение, при който единият родител силно затруднява достъпа на другия родител до детето, и отчуждава и настройва детето срещу другия. Дава се пример с други страни по света, където: "например една седмица детето е при единия родител, една седмица е при другия. В някои щати на Америка пък родителите нямат право да живеят в различни градове."
Да добавя към това, че имах познат в Швеция, който след развода си купи апартамент на горния етаж над предишното им жилище, обзаведе там стая за децата си, и въпреки, че и двамата родители продължиха напред с други партньори, си останаха съмишленици и партньори по отношение на отглеждането на децата.
Да се върнем към статията с Галя Кубратова, аз поне се стреснах, като прочетох края й:
"Ако този синдром го има, човекът не подлежи на оправяне и интересите на детето са нарушени. Значи автоматично трябва да стане прехвърляне на родителските права. Защото е видно, че този родител е негоден, той е обсебен от манията си за отмъщение и употребява детето."
Преди да изказвате мнение защо не сте съгласни с професионалния психолог, моля да се замислите насаме със себе си, дали и при вас този синдром вече не е избуял...
Други интересни материали има тук:
http://diroz.org/articles/
и тук:
http://diroz.org/science/
Затова, преди малко, като получих емайл с информация за годишника "Рискът за детето при раздяла на родителите" на Фондация "ДИРОЗ" (Деца И Родители Отново Заедно), си помислих, че на много от четящите и пишещите тук, ще им е полезно да прочетат и друга позиция - на професионален и известен психолог, като например Галя Кубратова:
http://diroz.org/docs/1224170527standart2.html
Там става дума за Синдрома на родителско отчуждение, при който единият родител силно затруднява достъпа на другия родител до детето, и отчуждава и настройва детето срещу другия. Дава се пример с други страни по света, където: "например една седмица детето е при единия родител, една седмица е при другия. В някои щати на Америка пък родителите нямат право да живеят в различни градове."
Да добавя към това, че имах познат в Швеция, който след развода си купи апартамент на горния етаж над предишното им жилище, обзаведе там стая за децата си, и въпреки, че и двамата родители продължиха напред с други партньори, си останаха съмишленици и партньори по отношение на отглеждането на децата.
Да се върнем към статията с Галя Кубратова, аз поне се стреснах, като прочетох края й:
"Ако този синдром го има, човекът не подлежи на оправяне и интересите на детето са нарушени. Значи автоматично трябва да стане прехвърляне на родителските права. Защото е видно, че този родител е негоден, той е обсебен от манията си за отмъщение и употребява детето."
Преди да изказвате мнение защо не сте съгласни с професионалния психолог, моля да се замислите насаме със себе си, дали и при вас този синдром вече не е избуял...
Други интересни материали има тук:
http://diroz.org/articles/
и тук:
http://diroz.org/science/
