Какво да се прави, когато майката се безпокои, че няма достатъчно кърма?
Това е често задаван въпрос, но му се отговаря по различни, често пъти неправилни начини.
Майката започва да се безпокои, когато малкото бебе стане неспокойно, плачливо и сънят му често се прекъсва. Тези прояви тя свързва обикновено и не без основание с гладуване! Забравя се обаче, че плачът на бебето е средство за комуникация с възрастните. То плаче по различни поводи, за да привлече вниманието на възрастните: при подмокряне, претопляне, охлаждане, прехранване, желание да бъде взето на ръце, при болка и, естествено - когато е гладно. Поради това, когато детето е плачливо и майката смята, че то гладува, трябва да се докаже, че плачът се дължи на глад, а не на друга причина.
За доказателство се използва широко практикуваното унас пробно кърмене, което се провежда в лекарския кабинет, в необичайна за бебето и кърмачката обстановка и обикновено в неподходящо време. При такива условия кърмачето и кърмачката се подлагат на своеобразен тест: дали кърмачето ще избозае достатъчно кърма и дали майката ще може да му я предостави. Наши и чужди проучвания показват, че тандемът кърмаче-кърмачка обикновено се представя незадоволително на този тест и резултатът е минус 3. Защо? Защото майката е притеснена от необичайната обстановка и от мисълта дали ще се окаже способна да изхранва рожбата си, а е известно, че безспокойството, страхът, болката потискат рефлекса на изхвърляне на кърмата, при което в гърдата има кърма, но тя не достига или трудно достига в устата на бебето, което става неспокойно, плачливо и допълнително влошава обстановката.От друга страна, бебето, както и възрастните, не консумира едно и също количество храна по време на отделните хранения през деня. Най-много кърма се изсуква сутрин, по-малко на обяд и вечер, а най-малко на междинните хранения- предобед и следобед, когато обикновено се провежда пробното кърмене.
По посочените причини, пробното кърмене, така както се провежда унас, дава най-често заблуждаващи резултати. Те обаче са основание да се препоръча дохранване с адаптирано мляко, с което се засища глада, сукането става по-вяло, потиска се пролактиновия рефлекс, количеството на кърмата намалява, а количеството на добавеното адаптирано мляко се увеличава и обикновено в рамките на 7-10 дни детето напълно се отбива и преминава изцяло на изкуствено хранене с всички произтичащи от това неблагоприятни последици. Разбира се, има и щастливи изключения, при които смесеното хранене с кърма и добавка от адаптирано мляко може да продължи по-дълго, но на тях не бива да се разчита.
Друг начин на поведение в случаите, когато майката се безпокои, че детето гладува , а плачът се обяснява с глад, е без пробно кърмене по преценка на майката, или по съвет на близки или приятелка да се премине към дохранване с адаптирано мляко. И при него, както и в първия случай резултатът е един и същ - детето бързо се отбива от майчината гърда.
Какъв е правилният подход, когато майката се безпокои, че детето гладува и няма достатъчно кърма? Този подход е известен и с доказан ефект в практиката. Състои от няколко логично свързани стъпки, които следва да се извървят, без да се прескачат стъпалата.
Първата стъпка е да се реши дали детето наистина гладува. Това става не чрез пробно кърмене, а чрез проследяване на тегловния му прираст. Ако той е нормален: 25-30 гр дневно през първото 3месечие, 20гр дневно през второто 3месечие, това е най-сигурното доказателство, че детето получава достатъчно храна и трябвя да се търси друга причина за неговото неспокойствие и плач.
Ако се установи, че тегловният прираст е недостатъчен, при втората стъпка трябва да се изясни дали причината е недостатъчната кърма, или кърмата е в достатъчно количество, но бебето не може да я изсуче. Това се решава много лесно, като след кърмене се прави опит да се изцеди кърма от гърдата. Ако в нея има кърма,значи детето остава гладно защото не може да я поеме. В този случай трябва да се търси причината защо детето суче вяло,а изцедената кърма да му се даде с лъжичка или подходяща чашка.
Най-често се оказва, че тегловният прираст е наистина недостатъчен и причината за това е недостигът на кърма. В тези случаи не е правилно веднага да се препоръчва дохранване с адаптирано мляко, а се престъпва към третата стъпка,която се състои в опит да се стимулира лактацията. Искам да уверя майките, които обичат децата си и се стремят да им осигурят най-подходящата храна, че този опит дава изненадващо добри резултати, ако се проведе своевременно и правилно,така че естественото хранене продължава успешно. Стимулирането на лактацията става по следния начин:
Успокоява се майката, че няма да се допусне детето да изостане във физическото си развитие поради гладуване, нито ще се разболее, отстраняват се стресовите ситуации, които са чести при съвременния начин на живот, осигуряват се достатъчно почивка и сън. Целта е да се възстанови рефлексът на изхвърляне, чието потискане е най-честата причина за недостатъчно изсукана кърма.
Поставя се гладното бебе по-често и на двете гърди, като се сменят последователно. По този начин се стимулира пролактиновия рефлекс, който е в основата на лактацията.
Регулира се диетата на кърмачка. Трябва да се има предвид, че консумирането на голямо количество висококалорична храна не е необходимо и води до наднормено тегло без да увеличава съществено лактацията.
Приемат се медикаменти и билки, които увеличават лактацията
лактогонен чай, който е комбинация от 7 билки и се продава в аптеките
Церукал, който улеснява рефлекса на изхвърляне и стимулира лактацията
хлоразин(дозировката се определя от лекар)
Предложеният комплексен метод за стимулиране на лактацията се провежда в продължение на 5-7 дни и резултатът се отчита ефекта като всекидневно се наблюдава състоянието на детето и през ден или два се проследява неговия тегловен прираст. При добър тегловен прираст естественото хранене продължава. При липса на ефект се преминава към следващата стъпка.
Четвъртата стъпка се състои в правилно дохранване с добавка на адаптирано мляко към кърмата. Адаптираното мляко се поднася в минимално количество с лъжичка или специална чашка, след като детето е било кърмено и от двете гърди. Даването на по-голямо количество от ад. мляко ускорява отбиването.
Стимулирането на лактацията не е лесно, но е напълно възможно. То изисква правилни съвети от лекаря и мед. сестра, съобразени с физиологията на лактацията, доверие на майката в лекаря, стриктно спазване на съветите, морална и емоционална подкрепа от съпруга и близките. Често майките се стъписват от сложността на този подход и прибягват до по-лесното- адапт. мляко"