Ето истории, които научих от приятелите ми...
Жани и Лили били студентки и големи купонджийки. Също така и споделяли едно общежитие заедно и били най-добри приятелки. Една събота вечер имало голям купон и те, естествено решили да отидат. Тоно преди да тръгнат /към 22:00 часа/, на Лили и станало лошо и решила да остане в леглото и да си почива. Жани искала да остане с нея, но Лили и казала да не се тревожи и да тръгва за купона. Когато Жани излязла от входа и се заптила към купона се сетила, че си е забравила телефона и решила да се върне. Когато стигнала пред входната врата, решила да не пали лампата, за да не притеснява приятелката си, ако е заспала. Намерила телефона си и тръгнала за купона. Прибрала се сутринта към 8:00ч. и решила да иде в спалняа да провери Лили. Когато влязла в стаята видяла приятелката си с прерязано гърло и извадени очи, а на огледалото пишело "Радвай се, че не светна лампата"
на мене доста време ми трябваше да спра да се страхувам от историята
Кристина си била сама вкъщи в Петък вечерта, тъй като родителите и били в командировка. От малка тя била свикнала да е сама и сега не и правело голямо впечетление. Към 22:00 телефонът иззвънял и тя вдигнала. От слушалката се чул зловещ мъжки глас, който и казал: - Червените ботушки пътуват към твоя град!
Крис помислила, че някой си прави шега и затворила телефона. След около 20 минути телефонът отново иззвънял и гласът казал: - Червените ботушки са в града! Вече пътуват към блока ти!
Крис игнорирала и това обаждане, но този път била малко нервна. След 15 мнути гласът отново се обадил и казал: - Червените бтушки са пред входа ти и се качват по стълбите.
Крис изпаднала в ужас, защото откъм сълбището се чувало тропане, сякаш някой ходи с ботуши. След 1-2 минути сезвъннало на входната врата...
На другият ден родителите на Крис се прибрали и намерили дъщеря си пред входната врата на апартаментът си, обезглавена и със червени ботушки на краката. Майката се уплашила и отворила чантата си, в която се намирали червените ботуши, които била купила за дъщеря си. Ботушите липсвали...
Ако искате още истории имам още много. Естествено се надявам, че и вие ще разказвате и темата няма да се зяключи.
---------------------------
Да отбележа, че съм на 14.