Ами едно такова ми е гадно и малко да си споделя реших 
.
Снощи за пръв път и аз не знам от кога, излязох да се видя с една приятелка, дечурлигата, щяха да се оправят с баба им и сестра ми.
Всичко чудесно, но Момчил блъснал кафеварката, която е била от вътрешната страна на мивката и се е залял с горещо кафе, случват се такива неща, вярно когато аз съм там, не се случват, но аз си имам дългогодишен тренинг, няма значение...
Ръчичката му естствено се изгорила, той се е съдрал от рев, звъняли са ми по телефона, но аз патката, така дълбоко си го бях напъхала в чантата, че не го чух
и за това горкичкият след 3-часов рев, уморено е заспал. Към 10.30 разбрах за случката, той вече спеше, аз се прибрах малко след 11 и заварих, Димана будна, облещила и тя, ей такива очи
. Явно и тя се беше притеснила, за брат си и от факта, че не си вдигам телефона. Веднага след като ме видя, ми заяви, че не и се спи и 2 минути, след като я цунках, вече спеше сладко, сладко 
На сутринта, като се събуди Момчил мехурите бяха станали огромни и пълни с лимфна течност, всъщност, ето колко трагично изглеждаше
ръката му.
Веднага отидохме в "Пирогов", единия мехур даже се пукна, по пътя, там директно отлепиха кожата му от китката, до лакътя, дезинфекцираха,намазаха и превързаха...., абе сериозна работа.
Тука е мястото да похваля, невероятно храбрия ,малък Момчил, който по време на цялата интервенция, която си беше мазане директно на живо месо, не каза нито гък. Аз го бях гушнала здраво и му говорех, а той стискаше зъбки и само тупкаше с крачето, че го боли, но нито се дръпна, нито се разплака, страшно съм горда с моя иначе, малък ревльо
. Сега му е сложена здрава превръзка и на 2 сме на преглед, а от 1-ви бяхме на море 
, еми явно няма да ходим на море, здраве да е...
Имах кофти случка с таксиметраджии, пред "Пирогов", опитаха се да ни набутат на един с тарифа 95ст., като чуха че сме за "Пиротска" и когато отказах да се кача, всички отказаха да ме вземат, другите на стоянката,бяха 9 12 80.....Толкова прост народ, даже нямах сили да се ядосам, седя пред тях, държейки Момчил на ръце, бях го гушнала, за да се успокой и това не и 
м направи никакво впечатление, идиоти .Взех номерата на такситата им и се обадих да подам оплакване в 91280, но не ми се вярва, да има някаква файда 
Прибрах ме си се с трамвая, което за Момчил си беше чист късмет, защото така минахме покрай "Марсел" и аз му разреших да си избере, която играчка иска
и ето го сега малкият, превързан джадай
Ей такива неща, ни се случват на нас, чукам на дърво да не ви се случват на вас
. Снощи за пръв път и аз не знам от кога, излязох да се видя с една приятелка, дечурлигата, щяха да се оправят с баба им и сестра ми.
Всичко чудесно, но Момчил блъснал кафеварката, която е била от вътрешната страна на мивката и се е залял с горещо кафе, случват се такива неща, вярно когато аз съм там, не се случват, но аз си имам дългогодишен тренинг, няма значение...
Ръчичката му естствено се изгорила, той се е съдрал от рев, звъняли са ми по телефона, но аз патката, така дълбоко си го бях напъхала в чантата, че не го чух
и за това горкичкият след 3-часов рев, уморено е заспал. Към 10.30 разбрах за случката, той вече спеше, аз се прибрах малко след 11 и заварих, Димана будна, облещила и тя, ей такива очи
. Явно и тя се беше притеснила, за брат си и от факта, че не си вдигам телефона. Веднага след като ме видя, ми заяви, че не и се спи и 2 минути, след като я цунках, вече спеше сладко, сладко На сутринта, като се събуди Момчил мехурите бяха станали огромни и пълни с лимфна течност, всъщност, ето колко трагично изглеждаше
ръката му.
Веднага отидохме в "Пирогов", единия мехур даже се пукна, по пътя, там директно отлепиха кожата му от китката, до лакътя, дезинфекцираха,намазаха и превързаха...., абе сериозна работа.
Тука е мястото да похваля, невероятно храбрия ,малък Момчил, който по време на цялата интервенция, която си беше мазане директно на живо месо, не каза нито гък. Аз го бях гушнала здраво и му говорех, а той стискаше зъбки и само тупкаше с крачето, че го боли, но нито се дръпна, нито се разплака, страшно съм горда с моя иначе, малък ревльо
. Сега му е сложена здрава превръзка и на 2 сме на преглед, а от 1-ви бяхме на море , еми явно няма да ходим на море, здраве да е...Имах кофти случка с таксиметраджии, пред "Пирогов", опитаха се да ни набутат на един с тарифа 95ст., като чуха че сме за "Пиротска" и когато отказах да се кача, всички отказаха да ме вземат
, другите на стоянката,бяха 9 12 80.....Толкова прост народ, даже нямах сили да се ядосам, седя пред тях, държейки Момчил на ръце, бях го гушнала, за да се успокой и това не и м направи никакво впечатление, идиоти .Взех номерата на такситата им и се обадих да подам оплакване в 91280, но не ми се вярва, да има някаква файда Прибрах ме си се с трамвая, което за Момчил си беше чист късмет, защото така минахме покрай "Марсел" и аз му разреших да си избере, която играчка иска
и ето го сега малкият, превързан джадай Ей такива неща, ни се случват на нас, чукам на дърво да не ви се случват на вас
, два крака са метнати през мен, а една ръка ми е захлупила главата, след кратко осъзнавана и отрезвяване от съня, забелязвам, че краката са всъщност на Момчил, а ръката на Димана. Баща им висеше полуизпаднал, в другия ъгъл на кревата......., в този вариант се блъскахме и джаскахме до сутринта 
.
