Та за какво иде реч. Моята току-що проходила щерка си мисли, че вече за нея граници няма. Разходките ни не са просто кошмар - те са невъзможни
Не иска количка - по никакъв начин не седи, изправя се, вика, тръшка се.....
Махнах количката, излизаме пеш. Е, да ама то е на всяка крачица спиране, обиране на боклуците по земята и кошмарен вой до небесата, ако се опитам да и взема насоченото към устата нещо или пък да и обърша ръцете. Спокойно можем да си седим на едно място и да лижем асфалта
Отиваме на площадката - там има пързалки и девойката, видяла се пораснала и с неограничени възможности решава, че ще се катери наобратно по пързалката Ама неможе - нормално; пищи, че неможе - ненормално!
Помагам и да се изкачи, всичко е ОК, но иска да седи права при дръжките, без да я държа, ама как да и обясня, че неможе - то не са ревове, викове, хората доволно гледат сеир.........
Е, незнам как ще се излиза вече Нямам сили да се боря, уж е само на годинка, а вече ми подпали главата