Сигурна съм,че всяка мама (или поне всяка,която не е имала проблеми) от момента,в който види заветните чертички,започва да мисли за име на нероденото съкровище.А като минат и няколко месеца,полека се започва с покупките.Та въпросът ми е какво се случва с тези неща,когато стане ужасното?
Как беше при нас - още преди да забременея втория път,имаше негласно споразумение,че бебето ще бъде с Н (условно - бебе Ники),защото двете баби и единия дядо са с буквичката.За съпруга ми факта,че изгубихме това бебе,не променяше плановете за име - докато аз категорично не можех да се представя да кръстя новото бебе с името на изгубеното.И така,независимо че Ева е родена навръх Никулден и 3-мата баби и дядовци имат имен ден тогава,носи съвсем различно име.
За вещите беше по-различно - бях купила само две неща,две много сладки гащеризончета.Едното беше за новородено и много силно го свързвах с представите за изгубеното бебе - не съм го ползвала изобщо,веднъж направих опит да й го облека,но седеше като чуждо и я преоблякох веднага(но си го пазя заедно с нейната първа рокличка и нещата от баткото).Другата дрешка беше за голямо бебе и дотогава вече нямах никакви задръжки и си я носеше без проблем.