Проблем с бабата (майка ми) - моля, дайте мнение :)

  • 1 166
  • 16
  •   1
Отговори
Здравейте, мами! Simple Smile

Наистина имам нужда от съвет и от поглед отстрани върху ситуацията. Ще съм много благодарна!

Ситуацията е следната:
Имам две деца - на 5 (дъщеря) и на 11 (син). Майка ми доста ми е помагала и за двете, напоследък по-малко, което е нормално, претенции нямам. Имам претенции към определено нейно поведение... Та: днес дъщеря ми отиде на гости при нея по нейна покана и настояване. Оказа се, че братовчед й (също на 11 г.) също щял да бъде там, щели да си играят и пр.
Звъня следобед по телефона да питам нещо майка ми - племенникът вдига и казва: ами тя излезе, ние сме сами...
Обяснявам веднага, че аз децата си сами НЕ оставям дори в къщи, където все пак имам обезопасени балкони и прозорци например, и къщата им е позната. Дъщеря ми още не се чувства готова да остане само с брат си в къщи; не я насилвам.
Майка ми е оставила сама две деца, които не се познават особено добре (играят от време на време заедно, да, но племенникът ми няма опита да се грижи за малки деца, както например синът ми), в една къща, която не е пригодена за деца (нито едно от тях не живее там) и прекрасно знаейки, че аз не оставям децата си сами. Защото "малката не искала да излиза с нея, че била уморена".
Впоследствие се оказа и че режимът на деня е бил нарушен, т.е. не са спали следобед, нещо, на което аз също така държа (не, не съм педант; просто виждам колко се уморява дъщеря ми, която е много луда глава). Това не е новост и някак си се примирявам с него. Но това с оставянето сами в къщи ме извади от равновесие.

Сега ви питам: какво според вас е разумно да направя оттук нататък? Не желая конфликт с майка ми, но той ми се струва неизбежен. Дори да не вдигам скандал, а спокойно да обясня защо това поведение е неприемливо за мен, тя е станала обидчива и мнителна достатъчно, за да се стигне до сълзи, упреци и разправии. Само че за мен безопасността на децата ми някак си стои на първо място... И как да имам доверие оттук нататък на майка ми, че осигурява тази безопасност в границите, които аз смятам за нормални?
Наистина не виждам особено голям избор.
Моля, нека само "препатилите" ми дават съвети, ако може... не теория, а практика... Sad И също така моля - не ми обяснявайте как не съм права да не си оставям децата сами и т.н.... всеки си възпитава децата по свой начин... може и да не съм права за някои, но това е положението.
Просто ако може, споделете своя поглед отстрани върху тази извънредно тревожна за мен ситуация и ако имате, някакви идеи и препоръки.
Сърдечно ви благодаря! Simple Smile

# 1
ох, свекърва ми правеше подобни неща ooooh!
опитах се да поговоря с нея, но тя се развика, мъжа ми застана на нейна страна...започна поредижа от скандали... и сега съм щастливо разведена, а госпожата вижда детето само в мое присъствие (поне за сега), но с майка е по-сложно,(от нея оттърване няма, нали? Laughing

# 2
  • ново
  • Мнения: 5 887
И при нас имаше такъв проблем само че със свекито. Малката беше на 7 мес. и се наложи да дойде да я гледа. Един час давах направления - да слага решетката на леглото, за да не падне и да не мърда никъде докато детето спи. Да ама не! Познай като се прибрахме какво намирам - по-точно чувам още от стълбището : входната врата не е затворена /с топка е отвън/, а просто притворена, детето паднало от леглото и реве та се къса, а госпожата я няма. ПОБЕСНЯХМЕ! След малко тя се прибира усмихната - ходила да изхвърли боклука докато бебето спи, но се отбила у съседката на І етаж и............, решетката не е сложена защото тя излязла за бързичко и вратата отворена.
След като вдигнахме луд скандал с мъжа ми, си решихме проблема - никога не оставихме детето при нея, докато не порастна поне да се оправя само /не че сега я оставяме/.

# 3
  • Мнения: 1 250
Моята майка е правила и по-фрапиращи неща.

Единственото, което има ефект е - не оставяме децата. Когато сме на работа а е ваканция - ангажирала съм детегледачка. Събота, неделя - ние двамата с тати. Почивка няма, ама съм спокойна за децата си.

Само от този месец положението се влошава, защото тя взе че се пенсионира и се натиска да гледа децата. Днес например е дошла "да помага" на детегледачката, в резултат на което синът ми тази вечер едва не ми серазкреща, описвайки поведението на баба си. утре иска пак да идва да помага...

Село нямам - да я пратя да гледа зарзават и животни, нито има възрастни родители, за които да се грижи.


Това за оставянето на децата сами - като съм търсила детегледачка, разбрах че много жени имат такъв навик, без да се притесняват. Така че не е до възраст, а е до разбирания. Обикновено като стане нещо тези жени си казват "ами какво можеше да се направи, то така се случи" или нещо подобно.

# 4
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Ако не стане със спокоен разговор ,просто намирай оправдание да пращаш дъщеря си по-рядко там.Аз също неодобрявам оставянето на малки деца сами.Всичко става,то и да съм с тях може да се случи нещо ,но поне ще има кой да реагира ThinkingКолкото и да е тъжно това ,което ще напиша се случи наистина-тук една баба си гледала внучето на около 3-4 годинки ако не се лъжа!Излиза да хвърли боклука,отплесва се със съседката,а през това време внучето намира кибрита,драсва и подпалва буланата или още му викат изскуствен губер ......пожар ...и няма вече внуче!Много тъжно,рядко се случват трагедиите,но човек трябва да е предпазлив!Ако някоя разсеяна баба невзема от дума,просто няма да и се оставя детето!Навремето нямах проблеми с бабите-гледане,спане и хранене всичко си беше както трябва!Сега пък баба е далеко и се гледаме сами.

# 5
  • Мнения: 3 161
Много ми е познато като ситуация (макар и с по-незначителни неща, на които държа, като даване на шоколад). Май няма да можеш да убедиш майка си, че това са важни правила за безопасност. Успяла е да отгледа децата си и без тях и си мисли, че всичко й е ясно. Сигурно й се струва и че ти прекаляваш с мерките за сигурност и ненужно напрягаш обстановката.

Не знам дали е възможно да й обясниш защо държиш на тези неща, но трябва да го направиш много внимателно, за да не я засегнеш. Разкажи й разни нещастни случаи (детето на Ерик Клептън също е паднало от отворен прозорец, докато го гледала бавачката). Аз лично си представих и как баткото решава да си поиграе на доктор приемрно с братовчедката, или я учи на някакви други глупости. Все пак е важно да й кажеш колко си ядосана и разочарована, че не спазва указанията ти и си позволява да действа на своя глава (безспорно това, че се случва в нвйния дом, й е дало още повече увереност, че знае какво прави). Дори и да се обиди малко, ще запомни, пък и ще й мине след време.

От друга страна, за себе си опитай да не преувеличаваш случилото се. Правим максималното, за да предпазим децата си от опасности, но не можем да огреем навсякъде. В детската едва ли имаш повече контрол и не знаеш точно какво се случва; ще пратиш детето при приятелче и ще се окаже, че неговата майка също не е наясно със стандартите за безопасност, или пък таткото излиза гол от банята примерно. За всеки случай, и особено ако майка ти не приеме насериозно оплакването ти, не пращай децата при нея, но я кани по-често у вас, за да не го чувства като наказателна мярка (още повече че казваш, много ти е помагала и сигурно чувства, че има някакви права над децата ти).

Успех и дано се справиш с такт и търпение в тази деликатна ситуация!

# 6
Ох, много ви благодаря на всички, наистина ме подкрепихте  Blush и определено имах нужда от насърчителните ви думи!

Свекърва ми, Бог да я прости, беше изключително разбрана жена в това отношение, а и не само в това... много добре се разбирахме с нея и много ми липсва, ама... на.

Дотук - снощи изчаках малко да се отърся все пак от стреса (защото си се стреснах, признавам), звъннах на майка ми и съвсем спокойно й обясних, че ние с мъжа ми не одобряваме това, което е станало, и молим повече да не го прави. Без никакви скандали, разправии, заплахи и пр. Интересното е, че тя сякаш усети, че доста е сбъркала, защото се извини неколкократно и обеща друг път да не оставя децата сами. Звучи наивно, ама... това е положението.  Simple Smile Интересно е също как тя ми каза: "ами аз ги оставих, както и ти ги оставяш с брат й" - тя искрено си е мислела, че аз си оставям децата сами!!! Защо - един господ знае.
Но както ме посъветвахте тук, ще гледам да не допускам повече подобни ситуации. Явно най-добре е да й оставям детето по-рядко (някак си без да я засягам, разбира се, ама да видим как ще стане...)

Човек май се променя с възрастта... тя самата ми е разказвала как аз на горе-долу същата възраст съм била останала за миг без надзор, привлякла съм стол и съм се надвесила яко през прозореца... Confused е, явно се забравят нещата или пък човек си мисли, че щом е отгледал две деца благополучно, значи "си знае"... уф...

Още веднъж ви благодаря на всички - невероятно много ми помогнахте и това не е преувеличение. Много доброжелателни и отзивчиви сте.  Simple Smile Желая на всички чудесен, слънчев, засмян ден! Grinning

# 7
  • Мнения: 2 792
  Разбирам те и аз не бих ги оставила сами, така че ми е ясно, каквото е вбесило..., dete_viaraе права, след такава ситуация, най-добре е просто да спреш да и се доверяваш, за такива неща.
  Измисли някакъв друг вариант, с който да я заобикаляш оставянето на децата при нея. Не мисля, че има смисъл да се разправяте, след като ги е оставила сами, явно не вижда, нищо нередно в това, а след като не вижда нищо нередно, на тези години, трудно ще я убедиш, че не е права Confused. Все пак, мисля че трябва да и кажеш, че не е трябвало да ги оставя сама и ти е трудно да и имаш доверение, не знам дали ще успеете да избегнете караницата.
  Въпросът е, че трябва да повдигнеш много деликатното темата и да не бъдеш груба, ох не знам, всичко си е до човека, ти си познаваш майката, най-добре Confused

# 8
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Много позната ситуация. При нас тези номера ги прави свекърва ми. С майка ми нямам такива проблеми. За щастие с нея сме на абсолютно еднакво мнение за основните принципи при отглеждането и възпитанието на децата, но майка ми по принцип деца не гледа.  Grinning Но ако тя направи нещо, което да не ми хареса нямам никакви притеснения да си й кажа направо. И да стигнем до разправия все ще се помирим. Моята майка също е много специална - претенциозна и по-глезена даже и от дъщеря ми, тънкообидна и мнителна е и с нея трудно се излиза на глава, но аз рядко успявам да си премълча, ако нещо е сгрешила с децата.

Свекърва ми е друга работа. Тази ваканция й оставихме децата за 5 дена на село и разбрах в последствие, че ги е оставила един ден сами и е ходила извън къщата и двора. Предполагам, че я е нямало не повече от 20-30 минути, но аз не ги оставям сами и за 20-30 секунди. Ядосах се. Моите са на 5 и на 7. Никога не са оставяни сами. Никога. Тя после взе да ми обяснява, че децата ми били като под похлупак и аз се престаравам в протекционизма си /това между другото е перманентна тема за спор и с баща им/. Особено с голямата. Съзнавам, че в известна степен е права, но пак се подразних. Замълчах си, но направих ярък фасон. Замълчах си, защото тя ги гледа 1 път на 2 години за по 5 дена и защото в действителност има известна доза истина в думите й. След като аз нямам куража да ги подтиквам към самостоятелност, поне някой друг да го прави. Освен това, тя е много деликатна и възпитана жена, общо взето не преминава границите, спазва правилата при отглеждането на децата, дори и когато не е особено съгласна и рядко прави издънки. Това бяха доводите ми да не влизам в спор. Но ако тези основания не бяха на лице, нямаше да премълча. Примерно, ако го беше направила просто от безотговорно отношение, беше се запиляла на мохабет, напук ми прави или нещо такова. Тогава със сигурност щях да говоря с нея. И моят съвет е щом това те притеснява не се колебай да говориш с нея.

# 9
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Аз проблеми нямам защото не си оставям детето. Навсякъде идва с нас, колкото и неудобно да е, просто обяснявам, че няма на кого да го оставя и се извинявам. На никой нямам доверие нито пък ми харесват методите им на възпитание и поведението им към сина ми. Не, че се държат зле или го оставят сам, но много го лигавят и искат да ми изземват функциите като майка, освен това го ревнуват от мен, дразнят се от това, че сина ми предпочита мен пред тях и затова ги държа настрана за да нямат възможност да се намесват или да имат претенции и изисквания. Дори не сме на едно мнение за храненето на детето и т.н. По добре да ми е трудно, но да ми е мирна главата.

# 10
Тя после взе да ми обяснява, че децата ми били като под похлупак и аз се престаравам в протекционизма си /това между другото е перманентна тема за спор и с баща им/. Особено с голямата. Съзнавам, че в известна степен е права, но пак се подразних. Замълчах си, но направих ярък фасон. Замълчах си, защото тя ги гледа 1 път на 2 години за по 5 дена и защото в действителност има известна доза истина в думите й. След като аз нямам куража да ги подтиквам към самостоятелност, поне някой друг да го прави.
Знаеш ли, правилно си си замълчала, но не мисля, че тези, които те (ни) упрекват в прекалена опека, имат някакви права да го правят. Всеки родител си решава как да си гледа детето и си носи отговорностите за това. Самите деца, от друга страна, си показват, когато са готови да станат по-самостоятелни. Ако за мен е нормално да не си оставям децата сами, така и ще правя, нищо, че някой смята, че трябвало да ги оставям - да се учат на самостоятелност (веднъж шефът ми доста рязко ми разви някаква такава теория). Надали сме чак клинични случаи в протекционизма си, вярвам. Синът ми е сега на 11 г., отдавна вече го оставям сам в къщи за по няколко часа без никакви притеснения, защото знам, че е достатъчно разумен за това, И защото той сам го иска. Пращам го да пазарува от близките магазини и лека-полека и по-надалече. Нямам никакво намерение да го държа вързан до полата си. Имам обаче твърдото намерение да си гледам и пазя децата така, както аз смятам, че е нужно. И в този смисъл напълно те подкрепям. Ние си ги познаваме най-добре. Ние сме тези, които носим отговорността за тях - и ние си решаваме.
А щом свекърва ти гледа децата от дъжд на вятър и за малко, наистина съвсем мъдро не си встъпила в разправия с нея... няма смисъл.
Поздрави! Simple Smile

# 11
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Ох, това с оставянето сами си е достойно за отделна тема направо. Аз наистина изпитвам ужас от това да ги оставям сами. Свекърва ми твърди, че децата ми са като извънземни по улиците - не можели да пресичат, не умеели да се пазят, "разглезени" били в това отношение. Отделно, че не остават сами, никъде не ходят сами и не им разрешавам да играят някъде, ако аз не ги виждам. Според мен просто времената са такива, обстоятелствата са такива, живота стана такъв. Ужасно е! Освен, че децата трябва да са готови, явно и родителите трябва да са готови. Какъв е смисъла да я пусна сама, ако ще й звъня през 5 минути и ще я тероризирам в опитите да успокоя себе си? Но иди, че се разбери с всички, които имат мнение по въпроса.

# 12
Абсолютно съм съгласна - хайде да го изнесем в отделна тема този въпрос (за оставянето на децата сами, ходенето сами и пр.). Имам много какво да кажа и аз по него. Засега и с две думи - присъединявам се към твоята позиция, ама напълно. По-късно дори ще напиша по-подробно, сега, за съжаление, трябва да търча. Поздрави! Simple Smile

# 13
  • Мнения: X
За съжаление, оправията от подобни прояви е да не си оставяш детето. Аз стигна до извода, че колкото и да обясняваш всяка баба си прави каквото си знае. За това не им давам наставления, просто следя как се държат с детето, докато аз съм там и ако не ми харесва - детето, колата и вкъщи Flutter

# 14
  • Мнения: 4 629
Цитат на: dete_viara link=topic=41061.msg766867#msg766867 date=1125337448

[b
Единственото, което има ефект е - не оставяме децата[/b].


Това е най-доброто за теб решение след като за теб оставянето на децата в къщи сами е толкова голям проблем, а майка ти си е позволила да го направи

Общи условия

Активация на акаунт