Наистина имам нужда от съвет и от поглед отстрани върху ситуацията. Ще съм много благодарна!
Ситуацията е следната:
Имам две деца - на 5 (дъщеря) и на 11 (син). Майка ми доста ми е помагала и за двете, напоследък по-малко, което е нормално, претенции нямам. Имам претенции към определено нейно поведение... Та: днес дъщеря ми отиде на гости при нея по нейна покана и настояване. Оказа се, че братовчед й (също на 11 г.) също щял да бъде там, щели да си играят и пр.
Звъня следобед по телефона да питам нещо майка ми - племенникът вдига и казва: ами тя излезе, ние сме сами...
Обяснявам веднага, че аз децата си сами НЕ оставям дори в къщи, където все пак имам обезопасени балкони и прозорци например, и къщата им е позната. Дъщеря ми още не се чувства готова да остане само с брат си в къщи; не я насилвам.
Майка ми е оставила сама две деца, които не се познават особено добре (играят от време на време заедно, да, но племенникът ми няма опита да се грижи за малки деца, както например синът ми), в една къща, която не е пригодена за деца (нито едно от тях не живее там) и прекрасно знаейки, че аз не оставям децата си сами. Защото "малката не искала да излиза с нея, че била уморена".
Впоследствие се оказа и че режимът на деня е бил нарушен, т.е. не са спали следобед, нещо, на което аз също така държа (не, не съм педант; просто виждам колко се уморява дъщеря ми, която е много луда глава). Това не е новост и някак си се примирявам с него. Но това с оставянето сами в къщи ме извади от равновесие.
Сега ви питам: какво според вас е разумно да направя оттук нататък? Не желая конфликт с майка ми, но той ми се струва неизбежен. Дори да не вдигам скандал, а спокойно да обясня защо това поведение е неприемливо за мен, тя е станала обидчива и мнителна достатъчно, за да се стигне до сълзи, упреци и разправии. Само че за мен безопасността на децата ми някак си стои на първо място... И как да имам доверие оттук нататък на майка ми, че осигурява тази безопасност в границите, които аз смятам за нормални?
Наистина не виждам особено голям избор.
Моля, нека само "препатилите" ми дават съвети, ако може... не теория, а практика... И също така моля - не ми обяснявайте как не съм права да не си оставям децата сами и т.н.... всеки си възпитава децата по свой начин... може и да не съм права за някои, но това е положението.
Просто ако може, споделете своя поглед отстрани върху тази извънредно тревожна за мен ситуация и ако имате, някакви идеи и препоръки.
Сърдечно ви благодаря!