и да и не 
- Публикувана: 30 юни 2009, 21:05 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2009, 10:17 ч.
Разбирате ли се с майките си?
Майка ми ми беше и най-добрата приятелка. Споделях всичко с нея /е за секс не сме говорили/. Разбира се доста сме се и карали,но то това е неизбежно и то точно защото ти е майка и знаете,че ще си простите взаимно всичко.
Виж сега със свекърва ми не се карам /много/ , защото казаните думи остават да горчат. Но майката е нещо друго - и ми липсва адски много - ей така просто,за да има някой на който да се похвалиш за успехите си или пък просто да ти съчувства в трудностите.
Виж сега със свекърва ми не се карам /много/ , защото казаните думи остават да горчат. Но майката е нещо друго - и ми липсва адски много - ей така просто,за да има някой на който да се похвалиш за успехите си или пък просто да ти съчувства в трудностите.
На 21 години съм, но родителите ми винаги са ме възприемали като голям човек. Като по малка си мислих че баща ми е по силния и пренебрегвах майка си. С порастването ми обаче видях в майка си черти от характера, които ме накараха да я погледна от друг ъгъл. По принцип съм своенравна, но в тежки ситуации майка ми ми е давала такива съвети, които никой друг не може да ти даде. Разбира се аз съм ги оцениа от разстоянието на времето и от последвалите събития. Майка ми е кротка, никога нищо не ми е налагала и за това се разбираме. Имам си лично пространство в което нито тя, нито баща ми не навлизат.
Тежко ми е че понякога съм си позволявала да си изливам гнева на майка си, когато съм била ядосана и след това ми е ставало съвестно. Аз знам че тя ми прощава, но ми става тъжно сега като се сетя
Тежко ми е че понякога съм си позволявала да си изливам гнева на майка си, когато съм била ядосана и след това ми е ставало съвестно. Аз знам че тя ми прощава, но ми става тъжно сега като се сетя
Майка ми е твърд и властен характер, но тя ни отгледа двете със сестра ми (татко почина отдавна), и ни направи смея да твърдя добри хора. Знам,че винаги мога да разчитам на нея,няма ситуация ,в която да не ме е подкрепила, може би не винаги ме разбира,но е до мен!Често не се разбираме,имаме и конфликти,но.....тя е МОЯТА майка, Господ да и дава живот и здраве!!!!
Като гледам "Сирени" с Шер, смея се и рева едновременно от многото паралелни с моя живот истории. Майка с две малки дъщери - истинска бомба от емоции... Само който е бил в такава конфигурация може да разбере изобщо филма. Със сестра ми пораснахме капризни и независими, даже сестра ми е направо безотговорна, прави каквото си иска понякога до безогледност (аз не съм такава).
Майка ми беше капризна, жестока понякога, властна, ексцентрична (но по правилата, опре ли до дрехи и изобщо как изглеждаме), но мисля, че всичките и странности отнасяше сестра ми. С мен беше по-мека. Сега е на 60, вече остаряла, но все така не се замесва с други хора, вманиачава се в градината си и мисля че обича най-много мен...
Не е била нежна с мен, не знам защо, само като бях малка много ме гнявеше и целуваше (аз страшно мразех), но преди известно време, като и бях на гости, беше следобед и заспах под една от лозите й, и като се събудих, ме беше завила и ме чакаше за да пием кафе. Предполагам с човек като нея това се брои за обич : )
Мисля че се разбираме добре - понякога тя ми разказва едни и същи, вече слушани истории, но аз винаги ги слушам с вид на интерес. Друг е въпроса че имаме разни Героини в семейството, за които аз пък обичам да ми разправя пак и пак. Не се прегръщаме, но се радваме да се видим и обикновено (тя има два огромни котарака и сигурно най-огромната каракачанска овчарка в Бг) нагушваме по някое животно и си говорим. Индиректно смятам, че така си показваме обич : )
Не знам дали някоя от вас е расла в доминантна женска среда, но ако е - знае за какво говоря.
