Не се разбирам нито с майка си нито с баща си. Вярно, помагали са ми но винаги е било с цел да ми покажат колко грешни решения взимам. Наложи се известно време да живеем с мъжа ми в тяхната къща, нямахме друг избор, а и имаше място за всички, и те превърнаха живота ни в ад. Него го впрягаха за всичко и той не отказваше, но пак бяха недоволни, да не говорим, че всичко си купувахме не са ни гледали, но........... Като бях малка винаги ми изтъкаваха как хорските деца са умни, хубави добри а аз.... Сега до такава степен съм ги игнорирала, че гледам да не се засичаме из къщи. С нетърпение чакам момента в който ще ми приключат делата, ще си стегна куфарите и ще си купя еднопосочен билет.
- Публикувана: 30 юни 2009, 21:05 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2009, 10:17 ч.
Разбирате ли се с майките си?
Ами какво да кажа - ние първо , че сме много различни , а същевременно и много еднакви . Тя иска да командва , аз не давам . Понякога имам чувството , че тя ми е свекърва , не майка , че нали свекървите уж стъжнявали животеца на снахите си 
. Поне моята свекърва е душа човек . На майка мога всичко да кажа , после знам , че каквото сме си казали е забравено на момента . Това с никой друг не може да се случи . Много пъти ме е докарвала до рев , до отчаяние , че отношенията ни никога няма да са нормални , че не можем и 5 мин да сме заедно без да се скараме за нещо . Живеем с родителите ми и това още повече усложнява нещата , защото доста често се опитва да се меси в личния живот на мен и бъдещият ми мъж . Не й се давам , но много пъти се изморявам от поредния спор , който трябва да водя с нея , защото ми е трудно да кажа - ок и да махна с ръка . По този повод за съжаление мое най - голямо , аз не споделям почти нищо с нея , защото пак казвам за съжаление не срещам в повечето случаи разбиране . Когато се е случвало да седна и да обсъдя нещо с нея .. никога не се получава . Но какво да се прави , не може всичко да е идеално , плюем се , бием се и пак сме заедно . Само знам , че когато някой пред мен я настъпи аз се настървявам веднага срещу него и започвам да я защитавам . Няма как , кръвта вода не става .
. Поне моята свекърва е душа човек . На майка мога всичко да кажа , после знам , че каквото сме си казали е забравено на момента . Това с никой друг не може да се случи . Много пъти ме е докарвала до рев , до отчаяние , че отношенията ни никога няма да са нормални , че не можем и 5 мин да сме заедно без да се скараме за нещо . Живеем с родителите ми и това още повече усложнява нещата , защото доста често се опитва да се меси в личния живот на мен и бъдещият ми мъж . Не й се давам , но много пъти се изморявам от поредния спор , който трябва да водя с нея , защото ми е трудно да кажа - ок и да махна с ръка . По този повод за съжаление мое най - голямо , аз не споделям почти нищо с нея , защото пак казвам за съжаление не срещам в повечето случаи разбиране . Когато се е случвало да седна и да обсъдя нещо с нея .. никога не се получава . Но какво да се прави , не може всичко да е идеално , плюем се , бием се и пак сме заедно . Само знам , че когато някой пред мен я настъпи аз се настървявам веднага срещу него и започвам да я защитавам . Няма как , кръвта вода не става .
Хммм, в момента с дъщеря ми живеем при родителите ми. И това е предпоставка за един куп дребни и не чак толкова проблеми. Често казвам, че ако ни монтират 5 камери в къщата и ще утрепем по рейтинг всички реалити формати и семейни сериали. Караме се сравнително рядко, но пък е качествено, иначе разни конфликти на интересите си имаме в ежедневието... НО... майка ми е човекът, който ме е подкрепял във всяко едно мое решение 
.
Тя е тази, която предвидливо и добронамерено е помислила за мен в бъдеще време преди още аз да се сетя, че животът ми не може вечно да си стои в сегашното положение.
Тя е тази, на която мога да се обадя буквално в последната минута с молба да вземе малката от градина, защото работният ден ще продължи повече от очакваното.
Тя е тази, която винаги знае, когато нещо не ми е наред.
Тя е тази, която ме поощрява да пътувам, да се виждам с приятели, да се забавлявам, а да не се затварям в рамката работа-детето-вкъщи.
Тя е тази, която ме успокоява и ми помага, щом се разтревожа за неприятности, свързани с пари.
И само тя ми казва в очите, когато съм кисела, неприятна и нервна.
Как да не я обичам?
А иначе - не, не се разбираме. Но между нас има химия.
.Тя е тази, която предвидливо и добронамерено е помислила за мен в бъдеще време преди още аз да се сетя, че животът ми не може вечно да си стои в сегашното положение.
Тя е тази, на която мога да се обадя буквално в последната минута с молба да вземе малката от градина, защото работният ден ще продължи повече от очакваното.
Тя е тази, която винаги знае, когато нещо не ми е наред.
Тя е тази, която ме поощрява да пътувам, да се виждам с приятели, да се забавлявам, а да не се затварям в рамката работа-детето-вкъщи.
Тя е тази, която ме успокоява и ми помага, щом се разтревожа за неприятности, свързани с пари.
И само тя ми казва в очите, когато съм кисела, неприятна и нервна.
Как да не я обичам?
А иначе - не, не се разбираме. Но между нас има химия.
Започнахме да се разбираме истински, когато заживях отделно. Започна да ме приема като самостоятелен човек, а аз да не обръщам внимание на критиките й. Осъзнах, че ме обича и просто тя си има своите бъгове, както и аз моите. Особено близки станахме, когато се роди детето ми.
Ядосвам й се за някои неща, които ми е причинила като дете, но съм простила, защото е била на 21 когато ме е родила и тогавашните й методи на възпитание са били нормални за времето си.
Ядосвам й се за някои неща, които ми е причинила като дете, но съм простила, защото е била на 21 когато ме е родила и тогавашните й методи на възпитание са били нормални за времето си.
Майка ми е много спокоен и толерантен човек, което и причината да имаме добри взаимоотношения. Аз съм тарторът вкъщи от малка, аз диктувам условията, така че нямаме пререкания в тази насока. Колкото аз съм по-сприхава, толкова тя внася спокойствие, не реагира на критиките ми.
Като светоусещане и разбиране за живота нямаме нищо общо, но въпреки това симбиозата помежду ни е добра.
Като светоусещане и разбиране за живота нямаме нищо общо, но въпреки това симбиозата помежду ни е добра.
Майка ми е твърд и властен характер, но тя ни отгледа двете със сестра ми (татко почина отдавна), и ни направи смея да твърдя добри хора. Знам,че винаги мога да разчитам на нея,няма ситуация ,в която да не ме е подкрепила, може би не винаги ме разбира,но е до мен!Често не се разбираме,имаме и конфликти,но.....тя е МОЯТА майка, Господ да и дава живот и здраве!!!!
Казвала ти е "Когато не си ме послушала и все си грешала!"-ако това е наистина вярно,как да ти има доверие?
Първо, никъде не съм казала, че ми няма доверие.
Второ, нещата са които казва това, обикновено са такива, за които е искала тя да се наложи, без да се съобрази с моето
мнение, а смея да търдя, че от малка имам такова. Не търпя някой да ми се налага, плюс това никога не можеш да бъдеш
сигурен, че това което ти е предлагал някой друг, е било наистина по-доброто за теб самия.
Например, тези думи съм ги чувала по повод на това, че аз не исках да уча това, което тя искаше.
Хубаво, ама аз професията си я харесвам, това, че тя мисли по друг начин - нейно право е.
Може би и двете сме доста силни характери...
Истината е, че не мога да си представя живота без нея...
Много я обичам,но си е голям Овен.То е зодия,то е характер,то е чудо. 
По сто пъти ми раздава някакви съвети,които никой не ги иска.Добре,че съм издръжлива и безкрайно търпелива.За някои много сериозни неща не се е месила в живота ми,но сега за детето прекалява/не живеем заедно и не я гледа/ и естествено се караме,даже и за пръв път скоро и бях и обидена. 
По сто пъти ми раздава някакви съвети,които никой не ги иска.Добре,че съм издръжлива и безкрайно търпелива.За някои много сериозни неща не се е месила в живота ми,но сега за детето прекалява/не живеем заедно и не я гледа/ и естествено се караме,даже и за пръв път скоро и бях и обидена.