С детето ли да говоря или с майката?

  • 2 489
  • 41
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 18 679
Намерих се в леко глуповата ситуация, която тепърва ще ми се повтаря, както усещам Confused Следното:
Синът ми, на 5 години, дружи с детенцето на новите ни комшии, което е на 10. Играят си много хубаво, търчат из двора, играят футбол, комшийчето го покровителства, включва го в игрите с другите по-големи моменца. Нашият е луд от щастие Hug Да, обаче преди няколко дни онова карало нашето да подвиква на жени от блока - Ще те чукам, бейби! ooooh! ooooh! ooooh! Нашият, усеща че е нещо нередно, ама нали е за забавата - подвиквал. Не знае какво значи, обаче явно наистина усеща, че е нередно, защото гузен-гузен тази сутрин ми сподели какво се е случило. Умрях от срам Embarassed Знам, че това са нормални неща и тепърва ще се случват, с влизането в училищна възраст ще контактува с всякакви деца, и по-големи, и само с много обяснения ще успея да му внуша как да се държи. С него мисля, че ще се справя. Но се чудя как да постъпя с комшийчето. Ще ми се да поговоря, да предотвратя следващи подобни случки. Не искам да ги спирам да играят заедно, защото наистина Ники много се забавлява. С детето ли да поговоря - все пак е достатъчно голям, за да ме разбере, или е редно да говоря с майката newsm78 Хем не искам да го злепоставям пред нея и да му създавам неприятности, хем знам, че ако моят ги върши такива, предпочитам да знам, отколкото чужд човек да му обяснява това и онова Rolling Eyes Колебая се между позицията на лелята - клюкарка и вмешател във възпитанието на чуждо дете. И двете позиции са кофти... Confused

Ако се питате аз къде съм била по времето на въпросната случка - не, не го пускам още да играе сам, но в конкретния момент се бях качила до горе да преобуя бебето и оставих Ники в двора с момченцето и баба му, както и още с куп други деца. Дворът е голям, ограден, има и други сгради вътре, коли, така че допускам, че бабата въобще не е чула какво става.

Посъветвайте ме Praynig

# 1
  • София
  • Мнения: 11 881
Детска им работа. Grinning И с него да говориш, и с майката е все тая. Ако е във фаза, в която говори така няма да спре от твоята или майчината забележка. Прецени дали не е по- добре детето ти да играе повече с някой на неговата възраст щом те притеснява, че ще научи подобни неща от това момче. То не е гаранция, че и връстниците му ще се държат прилично, но лафовете там са по- различни, доколкото знам. А и щом твоето дете ти е споделило, значи не приема ситуацията за нормална, не е възпитано така и все още му е рано за подобни изпълнения. В крайна сметка, гледай си твоето дете и му обяснявай нещата, защо не се говори така, доколко да подражава на батковците и прочее.

# 2
  • София
  • Мнения: 135
Здравей, според мен трябва да говориш с майка му и то най-добре в негово присъствие. Недей да се чувстваш гузна по-добре рано отколкото късно да вземат мерки родителите му. При нас пред блока има дете, което само псува, обижда другите и деца и възрастниу няма обръщение към никого, а майка му и дядо му вместо да му направят забележка му се радват, което за мен е ненолмално, тъй като използва много нецензурни думи и се заяжда с другите деца, включително и с моят син, на синът ми му е забранено да играе с него. Надявам се вие да успеете да се разберете с родителите на момчето, дано да са по свестни от моите комшии!

# 3
  • Мнения: 22 513
Имахме подобен случай.Моят и неговия приятел отишли при съседкатадо нашия двор и приятелят на детето ми го накарал да й кажат : Ти си ку.ва!
В този момент ги чувам аз и побеснях.Сдържах си нервите,изправих ги да се извинят на съседката,четох конско/без да повишавам тон,но много укорително/ и казах на родителите на детето.Оттогава не е имало такава изцепка с моя синковец.

# 4
  • Мнения: 6 390
Белинда
първо бих казала на майката, за да разбера и нейното становище по въпроса... ако детето е там...още по добре... ако не двете се разберете....

# 5
  • Мнения: 2 005
Аз бих се опитала първо да говоря с детето.Мисля,че на 10год. може и да се респектира от това,че си решила да говориш с него като с голям човек.

# 6
  • Мнения: 5 228
Освен как и на кого, аз мисля, че е важно и да се запази доверието на детето, за да ти казва и вбъдеще, когато нещо го притеснява. Защото има и вариант, в който говориш с детето или майка му, след което детето спира да играе с твоето, защото приема случката като клюкарене. И в детската глава изниква изводът, че не е трябвало да ти казва.
Та в този смисъл аз бих говорила с детето, но в присъствието и на моето, като извъртя така нещата, че да не става ясно, че моето ми е казало. Примерно "Разбрах, че вчера сте правили еди какво си..." Така хем си остават приятели, хем провеждаш разговора.

# 7
  • София
  • Мнения: 18 679
Освен как и на кого, аз мисля, че е важно и да се запази доверието на детето, за да ти казва и вбъдеще, когато нещо го притеснява. Защото има и вариант, в който говориш с детето или майка му, след което детето спира да играе с твоето, защото приема случката като клюкарене. И в детската глава изниква изводът, че не е трябвало да ти казва.
А, точно! Затова се притеснявам от ролята на комшийката-клюкарка, защото знам как мразехме едно време мамините синчета, дето ни клюкаха на майките си и те после на нашите майки Simple Smile Не искам детето ми да изпада в такава позиция, а и не искам да оставя нещата да се разминат. Абе много е деликатно Confused Уж дребна случка, а колко въпроси, и все важни!

Фукла, предложението ти е чудесно, но неприложимо за ситуацията ни - Ники е все още много мъничък, всичко си казва, ще си признае точно за секунди, че той ми е казал Laughing

Да говоря с родителите също няма да е никакъв проблем, изглеждат ми много интелигентни хора.

Благодаря на всички за мненията, ще го мисля още! Hug

# 8
  • Мнения: 4 433
И аз мисля,да кажеш на майката първо,но и детето и да е там.

# 9
  • Мнения: 1 049
Освен как и на кого, аз мисля, че е важно и да се запази доверието на детето, за да ти казва и вбъдеще, когато нещо го притеснява. Защото има и вариант, в който говориш с детето или майка му, след което детето спира да играе с твоето, защото приема случката като клюкарене. И в детската глава изниква изводът, че не е трябвало да ти казва.

Много точно! Само че ако се говори разумно с родителите и те му обяснят нормално, без да му се карат и да го наказват не би трябвало да се настрои срещу твоето дете. Peace Аз сьм на мнение да поговориш с майката.. и трябва детето да разбере. Всичко зависи от това как ще му го обясни.  Simple Smile

# 10
  • Бургас
  • Мнения: 1 787
Говори с родителите.Те възпитават детето си ,би трябвало да му обърнат внимание за това. Peace

# 11
  • София
  • Мнения: 18
Определено ситуацията е много кофти... Винаги съм се чудела как да реагирам в такива моменти. Всеки човек приема по различен начин нещата и в определена ситуация за едни решението е едно, а за други - друго...Истината е, че никога не можем да реагираме правилно!!!

# 12
  • Мнения: 1 404
Белинда,аз не бих говорила нито с баткото,нито с родителите,защото така злепоставяш Ники...не знам дали е правилно или не,но щях да обясня само на моето дете,че има обидни и неприятно за другите думи,че на мен ми е мъчно ако използва такива,че баткото е постъпил недобре...и т.н.Ако има повторения подобни просто ще разредя срещите и толкова.

# 13
  • Варна
  • Мнения: 2 058
може би първо трябва да обясниш на твоето момче, че трябва да се води по акъла другите.другото дете казало  еди си какво и твоето да изпълнява.утре може нещо друго по-опасно да измисли.а и винаги изпълнителя обира парсата, а този който е дал идеята излиза сух от водата.

# 14
  • София
  • Мнения: 18 679
Аз вече казах, че с моето дете знам как да постъпя, въпросът беше с другото Thinking Не се бях замисляла, че има и вариант въобще да не се обаждам...Редно ли е да подмина случката, сякаш не е било и да се погрижа само за моето си дете, а другото да го оставя да ръси глупости на кило пред него newsm78

Общи условия

Активация на акаунт