Синът ми, на 5 години, дружи с детенцето на новите ни комшии, което е на 10. Играят си много хубаво, търчат из двора, играят футбол, комшийчето го покровителства, включва го в игрите с другите по-големи моменца. Нашият е луд от щастие Да, обаче преди няколко дни онова карало нашето да подвиква на жени от блока - Ще те чукам, бейби! Нашият, усеща че е нещо нередно, ама нали е за забавата - подвиквал. Не знае какво значи, обаче явно наистина усеща, че е нередно, защото гузен-гузен тази сутрин ми сподели какво се е случило. Умрях от срам Знам, че това са нормални неща и тепърва ще се случват, с влизането в училищна възраст ще контактува с всякакви деца, и по-големи, и само с много обяснения ще успея да му внуша как да се държи. С него мисля, че ще се справя. Но се чудя как да постъпя с комшийчето. Ще ми се да поговоря, да предотвратя следващи подобни случки. Не искам да ги спирам да играят заедно, защото наистина Ники много се забавлява. С детето ли да поговоря - все пак е достатъчно голям, за да ме разбере, или е редно да говоря с майката Хем не искам да го злепоставям пред нея и да му създавам неприятности, хем знам, че ако моят ги върши такива, предпочитам да знам, отколкото чужд човек да му обяснява това и онова Колебая се между позицията на лелята - клюкарка и вмешател във възпитанието на чуждо дете. И двете позиции са кофти...
Ако се питате аз къде съм била по времето на въпросната случка - не, не го пускам още да играе сам, но в конкретния момент се бях качила до горе да преобуя бебето и оставих Ники в двора с момченцето и баба му, както и още с куп други деца. Дворът е голям, ограден, има и други сгради вътре, коли, така че допускам, че бабата въобще не е чула какво става.
Посъветвайте ме