Отчаяни съпруги или нормални жени

  • 4 367
  • 44
  •   1
Отговори
  • Мнения: 8
Здравейте, със съпругът ми се разделихме преди 6 мес. след баналното вмешателство- поредната любовница. Не ми беше лесно да преглътна обидата, но в момента, в който взех решението да си тръгна, започнах да гледам напред. Повтарях си, че всеки край е начало на нещо ново. Прибрах се в родния си малък град, спретнах жилището си, настаних децата в детска градина, започнах работа и малко по малко повярвах, че мога да се справя. Но, да започна с но-то. Непрестанно се сблъсквам с индивиди от мъжки пол, които си въобразяват, че разведените жени са отчаяни съпруги, готови на хиляди компромиси, за да не са сами и биха се съгласили на каква да е връзка. Кажете как се справяте с навлеците, защото се замислям сериозно дали да не си обръсна главата и веждите. По- добре да съм сама, отколкото да съм с мъж от категорията "който и да е".

# 1
  • Мнения: 1 258
Аз не се имам за отчаяна съпруга.Ако има натрапници около мен казвам няколко пъти че не ми е приятно присъствието им .Но ако не се откажат(има и такива говеда.) заявявам че съм скочила на другия бряг и по никакъв начин не ме вълнуват думите му.не знам защо,но при мен винаги действа.Аз по принцип съм си заядлива и такъв тип мъже "ми лягат на сърцето много".И мисля че е страшно глупаво от тяхна страна да си мислят че си съгласен на всичко само и само да не си сама.Но имам 2 любими реплики на подобни навлеци.Едната е:ОХ,ГОРКАТА ТИ.гледаш СИ САМА ДЕТЕТО И НЕ СЕ ОПЛАКВАШ.СИГУРНО ТИ Е МНОГО ТЕЖКО."Направо откачам като тръгне някой да ме съжалява.Втората е:"АЗ МОГА ДА СЪМ БАЩАТА ЗА КОГОТО СИНА ТИ ВИНАГИ Е МЕЧТАЛ.ПОВЯРВАЙ МИ,АЗ НЕ СЪМ КАТО ДРУГИТЕ" Но всяка маймунка с номера си.Някой с цяла програма. Laughing

# 2
  • Мнения: 1 507
Заявявам най-честно, че до момента нито един мъж не е отправил към мен каква да е реплика, свързана с това, че сама се грижа за дъщеря си. Не съм го усещала и в поведение. Разбира се, имам приятели (мъже), с които сме обсъждали проблемите на родителството, обсъждали сме лични мои преживявания, но не съм долавяла съжаление.
Мисля, че в това отношение съм късметлийка, защото съм заобиколена предимно от толерантни и разбиращи хора, а мъжете около мен са или джентълмени или въобще не ми влизат в полезрението. Изработила съм си страхотната тактика да допускам до себе си, включително само за разговор, хора, с които имам какво да си кажа на една и с които сме на една и съща честота. И те знаят, че моята раздяла е не по-травмираща от неприятностите, които на тях са им се случили - аз не правя драма от факта и не търся съчувствие, защото няма за какво.
Близките знаят що за птица съм и ако ми стане нервно или криво сама си казвам, познатите пък не ме разпитват. Но тъпи коментари в мое присъствие - не е имало. Нито пък навлеци Peace

# 3
  • Мнения: 613
Не ме приемат за отчаяна съпруга, не давам такъв вид, всъщност по важното е, че по характер не съм такава и ми личи  Simple Smile
По-скоро имам обратния проблем - притегателен център съм за мрънкала и отчаяни мъже  Mr. Green , нещо което аз самата ненавиждам.
Но, това не е от сега, винаги съм имала фенове по-слаби по характер мъже от мен, сигурно си търсят нещо като майка или закрилник, не знам - lol....

Аз имам няколко много добри приятели-мъже (не интимни), които ми се възхищават, окуражават ме, но не ме "оплакват", напротив дават ми сила да продължавам напред в трудните моменти.

Но, извън този кръг и аз забелязах,  че след раздялата съм станала много "привлекателна" ...хммм...за женени мъже. Отврат направо.
Опитвала съм да погледна от тяхна гледна точка и сигурно жена в моето положение им е много удобна. Улегнала, няма да ги тормози да се развеждат, има дете и прочие. Така си мисля, може и да бъркам. Но ми е безкрайно противно.
Напълно те разбирам как се чувстваш  Rolling Eyes

# 4
  • Мнения: 256
О, даааааааааа, защо си мислят, че светът ми се е свършил и ТОЙ ми е последната сламка?! Аз натискам "игнор" и въобще не ми пука. Да ходи да сваля нещо много младо и много русо.

Зукини, аз си мислех, че най-добрите ми приятели (които са все мъже) нямат никакви интимни чувства, а се оказва, че някой са същите гадни нахали. М да, и програмата аз ще съм най-добрия татко, за най-прекрасното ти дете настина ми бъркат в червата.



Ама то така между "игнор" да не изпуснем пък влака?

# 5
  • София
  • Мнения: 233
Не мога да разбера едно нещо-трябва да ги отрязваме, защото сме решили, че повече няма да допуснем мъж в живота си или...?!?!
Ако все пак искам да открия "точния" човек как ще разбера, че това е той, ако го ампутирам още на първото "Здрасти"?
Слава Богу, не съм попадала в подобна ситуация, но мисля, че просто условията трябва да се сложат на масата още от първата секунда.
"Не си падам по еднократните изпълнения, не съм закъсала за секс, трябва ми човек, който да е на 100% зад гърба ми до мен и ще приеме детето ми като свое собствено. Условията ми са 1-во..., 2-ро... и т.н. Искаш да си с мен? Добре, докажи ми го!"

# 6
  • Мнения: 589
Не мога да разбера едно нещо-трябва да ги отрязваме, защото сме решили, че повече няма да допуснем мъж в живота си или...?!?!
Не, нее...аз много добре разбирам какво е имала предвид авторката.Има си една категория "мъже", които са си въобразили, че разведената жена е втора категория и би дала мило и драго едва ли не да има "честта" да си легне с тях...Това обикновено се случва в по-малките градове, където всичко се знае и всеки познава всички...

# 7
  • Мнения: 613
Не мога да разбера едно нещо-трябва да ги отрязваме, защото сме решили, че повече няма да допуснем мъж в живота си или...?!?!

Аз не мисля, че става въпрос за отрязване на първото "Здрасти". Въпреки, че го има и момента за няколкото изречения и съпровождащо поведение, през което можем да си направим, понякога и предостатъчен извод за кой-стои-срещу-нас.
Но, май темата е по-скоро за случаите, при които няколкократно вече е показвано съответно поведение.

А относно това:

Слава Богу, не съм попадала в подобна ситуация, но мисля, че просто условията трябва да се сложат на масата още от първата секунда.
"Не си падам по еднократните изпълнения, не съм закъсала за секс, трябва ми човек, който да е на 100% зад гърба ми до мен и ще приеме детето ми като свое собствено. Условията ми са 1-во..., 2-ро... и т.н. Искаш да си с мен? Добре, докажи ми го!"

се замислих...Да, от една страна даваме ясен сигнал какво искаме, въпреки че тези условия с 1, 2, 3 малко ми звучат като стока за продан  newsm78 Просто при човешките взаимоотношения трябва да има и толеранс за някакъв компромис. Не, че и на мен не ми се иска всичко да е на 100% и да срещна Mr.Right (както го наричат тук).
А i от друга страна ми се струва, че се създава предпостaвка за налагане на граници, с които някой съвсем съзнателно може да злоупотреби. С две думи гаранция никаква.

Аз, за себе си си мисля, че няма нужда на точния човек/хора да обяснявам от какво най-много имам необходимост. То е безкрайно ясно и ако някой се опитва да "играе", че не разбира, то проблема не е мой. За мен остава раздразнението и неприятното чувство.

Инчока - за приятелите - да, изживяла съм го. Права си. Много ми беше неприятно, особено за един. Радвам се, обаче че въпреки всичко успяхме да си съхраним приятелството. Аз много държа на този човек. Даже сега приятелството ни е още по-силно, в смисъл че няма недоизречени неща между нас и е освободено от очаквания.
Знам, обаче че не винаги нещата завършват така  Peace



# 8
  • Мнения: 1 959
Съжалявам, че подхващам националния манталитет, принципно не съм нихилист..
Ноо, в Бг сме царе в лепенето на етикетчета и предразсъдъците..
Неомъжените над 30 са стари моми..
Нераждалите са нереализирали се жени..
Разведените са не само отчаяни, за прекрасната българска дума парясници, сещате ли се?!
Бившите са непременно лоши, следващите задължително кифли..
Да продължавам ли  Tired

Ама то така между "игнор" да не изпуснем пък влака?

Споко, не е бил твоят влак  Wink

# 9
  • София
  • Мнения: 433
Аз смятам, че всичко си е в нашите глави. Околните те приемат така, както ти сам себе си възприемаш. Ако през повечето време се харесваш, самоуверена си, знаеш какво искаш - точно по същия начин те приемат всички останали. С други думи харесват те и те уважават. Аз лично се смятам за точно такава, виждам същото и в поведението на околните спрямо мен. Нашият манталитет няма да коментирам, просто не се обграждам с хора, които го споделят и толкоз!

# 10
  • Мнения: 428
Здравейте, със съпругът ми се разделихме преди 6 мес. след баналното вмешателство- поредната любовница. Не ми беше лесно да преглътна обидата, но в момента, в който взех решението да си тръгна, започнах да гледам напред. Повтарях си, че всеки край е начало на нещо ново. Прибрах се в родния си малък град, спретнах жилището си, настаних децата в детска градина, започнах работа и малко по малко повярвах, че мога да се справя. Но, да започна с но-то. Непрестанно се сблъсквам с индивиди от мъжки пол, които си въобразяват, че разведените жени са отчаяни съпруги, готови на хиляди компромиси, за да не са сами и биха се съгласили на каква да е връзка. Кажете как се справяте с навлеците, защото се замислям сериозно дали да не си обръсна главата и веждите. По- добре да съм сама, отколкото да съм с мъж от категорията "който и да е".

Зависи какво искаш.
И аз върху тази дилема си блъскам главата.
Разделих се с вторият си мъж и пак съм сама.
А сега де!!! Какво да правя?
От къде да започна.
Според мен мъже от категория "Който и да е" дори са полезни.
Сега ще кажа защо.
Ние си мислим, че те използват нас заради секса, да ама и ние можем да ги използваме за същото. Или поне да ги използваме за кафе и за губене на време.
Може би съм леко крайна, но идеални няма, или поне са малцинство.Ще кажете-това е ясно, да ама моите крайни убеждения са, че идеалните са всъщност тези , с които ни е добре, тези заради които сме склонни на компромиси, а ние няма как да срещнем въпросните, ако не излизаме с мъже от категория "който и да е" .За мен всеки е в тази категория, поне из начало.Ако успее да ме впечатли минава на горно ниво, ако ме отблъсне, давам шанс за реванш, ако се провали за втори път-слагам катеанеца и хвърлям ключа.
 Но истината е, че ние жените сме точно толкова грешни колкото и те мъжете. Ние също не сме идеални, ние също не акаме маргаритки, пръцкаме и си бъркаме  носа.За мъжете ние също можем да сме в категорията " Която и да е" Всичко сме в тази категория, всички...докато не забележим палмъчето Hug

# 11
  • Мнения: 428
Искам да добавя нещо лично аз как се чувставм.
Вечер, когато синът ми заспи, когато съм сама в хола, сама пред телевизора, когато видя влюбена двойка с дете, когато видя семейни приятели се чувствам като "отчаяна съпруга" -признавам. Скоро се разделихме с мъжа ми- не са минали и 2 месеца Confused
НО!!!!! Никой не може да разбере как се чувствам от вътре, как се чувствам вечер, понеже излизам навън с усмивка и високо вдигната глава, настроила съм се да гледам света през очите на слънцето и знаете ли приличам на една от четворката от " Сексът и Градът" Hug

# 12
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
   Не, не се чувствам отчаяна съпруга, нито пък някой ме възприема така. Въщност изобщо не съм отчаяна, направо си се чувствам екстра. Всъщност мисля да се възползвам от такъв тип мъж и да си получа полагащият ми се секс. Тъй или иначе, както е казала по-горе Ardea alba всички сме в категорията "кой да е" в началото. На мен за момента не ми се стига до категорията "единствен и неповторим" - за сега така ми е добре.
 След ужасно много време на разпад напоследък установявам, че съм станала доста цинична, но най-вече, че не ми пука. Странно е, но и толкова хубаво в мен да тлее само едно леко носталгично въгленче. Имам нещо вече изживяно и мога да се отпусна, предполагам раздялата ви е твърде скорошна и затова все още приемаш нещата така.

# 13
  • Край морето
  • Мнения: 139

Зависи какво искаш.

Според мен мъже от категория "Който и да е" дори са полезни.
Сега ще кажа защо.
Ние си мислим, че те използват нас заради секса, да ама и ние можем да ги използваме за същото. Или поне да ги използваме за кафе и за губене на време.
Може би съм леко крайна, но идеални няма, или поне са малцинство.Ще кажете-това е ясно, да ама моите крайни убеждения са, че идеалните са всъщност тези , с които ни е добре, тези заради които сме склонни на компромиси, а ние няма как да срещнем въпросните, ако не излизаме с мъже от категория "който и да е" .За мен всеки е в тази категория, поне из начало.Ако успее да ме впечатли минава на горно ниво, ако ме отблъсне, давам шанс за реванш, ако се провали за втори път-слагам катеанеца и хвърлям ключа.
 Но истината е, че ние жените сме точно толкова грешни колкото и те мъжете. Ние също не сме идеални, ние също не акаме маргаритки, пръцкаме и си бъркаме  носа.За мъжете ние също можем да сме в категорията " Която и да е" Всичко сме в тази категория, всички...докато не забележим палмъчето Hug

Съгласна с теб, но според мен това е възможно в големият град, като можеш да запазиш анонимността си на личният ти живот.  Опитай в малко градче, където всички се познават да излезеш с двама трима и да не ти лепнат етикет, при това винаги ще е обиден. Не че сме длъжни да плащаме данък обществено мнение, но голяма част от жените се съобразяват със средата в която са.

# 14
  • Мнения: 428
la_sonrisa , права си.Аз съм от Пловдив, но също съм се сблъсквала с етикети. По кварталите на големите градове е същото като в малките градове. Но все пак отчитам, че в една Пещера , например е много по-трудно да запзиш тонуса си и да не се смачкаш от подмятанията , от колкото ако си в едно Русе, например...
Но все пак lilivid е безкрайно права Peace , а именно:

Аз смятам, че всичко си е в нашите глави. Околните те приемат така, както ти сам себе си възприемаш. Ако през повечето време се харесваш, самоуверена си, знаеш какво искаш - точно по същия начин те приемат всички останали. С други думи харесват те и те уважават. Аз лично се смятам за точно такава, виждам същото и в поведението на околните спрямо мен. Нашият манталитет няма да коментирам, просто не се обграждам с хора, които го споделят и толкоз!

Общи условия

Активация на акаунт