Хомеопатия - при тежка депресия и невроза?

  • 44 566
  • 45
  •   1
Отговори
  • Мнения: 36
Здраейте!Може ли някой да сподели нещо по тоя въпрос,има ли излекувани или подобрили се?Благодаря ви много предварително!

# 1
  • Мнения: 12
Здравейте! Аз от месец и половина се лекувам с хомеопатия - депресия , но все още нямама резултати . Много е неприятно имам едни гадни усещания в главата все едно съм отнесена и на моменти така ми прилошава ,  че имам чувство , че падам. Много тъпо нещо , незнам кога и как ше отмине.Ще почакам още малко и почвам с антидепресанти , то не се търпи. Whistling

# 2
  • Мнения: 823
Да побутна темата и дано някой с добри резултати, да пише Tired

# 3
  • Мнения: 36
Да побутна темата и дано някой с добри резултати, да пише Tired

И аз това се питам newsm78 Дано някой сподели.

# 4
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Ще ви разочаровам, но няма големи изгледи хомеопатията да помогне при тежки случаи на депресия и невроза. Харесвам хомеопатията, ползвам я за много неща, но специално за това не мисля, че би помогнала. Депресията е нарушение в химичния баланс на мозъка, най-често рязък спад в нивото на серотонина. И когато се налага, се ползват антидепресанти, за да се възстанови този химичен баланс.

# 5
  • Мнения: 36
Аз минах по тоя път с антидепрес.И да ти кажа ме объркаха повече.Имах едно залитане само следствие на силна преумора.Има ли друг начин за лечение.Например йога или нещо подобно ТЕС.Хапчетата нищо не правят според мен?Хайде ако има някой да сподели опити.Благодаря ви много!

# 6
  • Мнения: 34
6 месеца след последния пост, с надеждата някой да е преборил депресията, питам: някой успя ли? как?

# 7
  • Мнения: 468
Ще ви разочаровам, но няма големи изгледи хомеопатията да помогне при тежки случаи на депресия и невроза. Харесвам хомеопатията, ползвам я за много неща, но специално за това не мисля, че би помогнала. Депресията е нарушение в химичния баланс на мозъка, най-често рязък спад в нивото на серотонина. И когато се налага, се ползват антидепресанти, за да се възстанови този химичен баланс.

Това не е точно така и не е валидно за всички типове депресии. При ендогенните и екзогенните разстройства е на лице нарушение в мозъчната химия, докато при психогенните (неврози и реактивни психози причинени от психотравма) имаме психодинамично нарушение.
В практиката си на психотерпевт и хомеопат работя с различни типове пациенти от трите категории, като постигането на резултатите при психогенните разстройства е много по-бързо в сравнение с едногенните и екзогенните, което не означава, че при тях няма резултат.

След като ползваме хомеопатия за много неща, да не би в случаите когато има успех да не е намесена химията ?! Или хомеопатията постига резултати само в случаите когато е замесена всяка друга химия, но не и мозъчната ?!  Grinning  Между другото, аз не се сещам за ситуация в която мозъчната химия да не е замесена....нали всичко започва от тук?   Grinning

# 8
  • Мнения: 468
6 месеца след последния пост, с надеждата някой да е преборил депресията, питам: някой успя ли? как?

Случва се всеки ден. Хомеоаптия, психотерапия, малко бодиуърк (под формата на йога, тай чи, ци гун) и бързо здравето се възстановява.

За ваша информация - депресията НЕ трябва да се бори. Това е грешна посока на мислене, която не води до желаните резултати

# 9
  • Мнения: 468
За да се преборим с депресията (въпреки, че думата боря се, никак не е точна) - трябва първо да разберем какво представлява депресията.
Всъщност тя е "здравословна", играейки ролята на "сигнална лампа".
В живота, който водим; в обществото в което живем - сме свикнали да обръщаме внимание на нещата едва, когато "ножът опре до кост"... и ето тук се появява депресията, в ролята на "аларма", за да сигнализира. Повечето от психотерапевтите гледаме на депресията по този начин.

Депресията е резултат от умора, а когато човек работи - той се уморява.
Човек "щрака" и "цъка" постоянно, извършва физическа работа, умствена работа, емоционална работа....
Всяка от тези "работи" носи умора. Когато имаме умора, възниква и естествената нужда от почивка.
Нуждата от почивка става толкова по- наложителна, колкото по продължителна и натоварваща е била дейността ни.
След почивка човек се чувства отлично разположен и свеж.nСъвсем естествено е човек, който работи - да се измори, да има нужда от почивка и когато отпочине да започне да работи отново.
Ако поради някаква причина (фактор на средата, страх, споразумение със самия себе си) човек не получи почивката, от която има нужда...ако точно в този момент бъдат "впрегнати" всички сили и човек продължи да "работи" - тогава той "работи" зле (защото е изморен). Така изпада в състояние на голяма умора. Ако пак пренебрегне това ( поради някакви прични) и продължи да действа - човек изпада в състояние на прекомерна умора. Пренепрегвайки нея, човек стига до изтощение. Изтощението от своя страна предизвиква двойна реакция - депресия или свръхвъзбуда. Няма депресия без свръхвъзбуда, няма свръхвъзбуда без депресия. Една психотерапевтична подсказка  Grinning може би ще може и сами да откриете корена на своята депресия, ако откриете предшестващата я свръхвъзбуда.

Пример: Момче и момиче - връзка. Момичето е любвеобвилно и стремящо се да покаже любовта си по всеки начин. Момчето е от типа хора, които трудно изразяват чувствата си, рядко ги показват. Той е егоист, обича по скоро да получава, отколкото да дава. Момичето се чувства несигурно - за нея неговото поведение означава студенина. Това я наранява. Иска й се да има промяна, но се страхува да я заяви, защото смята, че по този начин ще отблъсне момчето. Тя решава, че не е достатъчно добра, че трябва да е по- добра за да може той да я обича и най- вече да й покаже че я обича, по начина по който тя иска. Въпреки всичко което прави, той остава студен.

Ако наложим модела на депресията върху този пример ето какво ще открием:

Момичето работи (обича го). Тя има нужда от това той да й покаже любовта си, за да се почувства по- сигурна. Тези двете неща водят до умора. Всичко ще се оправи, ако тя му заяви какво не й харесва и той се вслуша в думите й (по този начин ще се случи почивката). Тя не може да каже какво й "тежи", защото се страхува да не бъде изоставена(ето я пречката пред почивката, заради своя страх - тя не си почива). Тя решава, че трябва да е "по-добра" за да получи израза на неговата любов и внимание ( Тя отново работи, но вече е изморена). Това се повтаря много пъти, докато се стихне до изтощение, което резултира в свръхвъзбуда или депресия.


Депресята / свръхвъзбудата е резултат от пренебрегната нужда от "почивка".

Тя (депресията) ни насочва към това - към причината човек да си "забрани" почивка, когато има нужда от нея.
Едни си забраняваме почивка, поради комплекси...други си забраняват почивка, защото "не му е сега момента" или защото реалността "не позволява"...
Подтискането на депресията с каквито и да е средства, усилие на волята, медикаменти в това число, не дава терапевтичен резултат в истинския смисъл на думата. Депресията идва да ни покаже належащата нужда от почивка, а ние се борим с нея (с медикаменти най често), само за да продължим да работим...т.е да следваме "порочния" модел. Не се прави така ! .

Терапията се случва, когато се случи разбиране. Разбирането се случва, когато се учи. Терапия = учене ( К.Г.Юнг за петстепенния процес на терапията). Медикаментите, волевото усилие не помагат за ученето (разбирането).
За да се случи терапията, за да се случи освобождаването от депресия - трябва да се случи почивка + учене.


Ролята не терапевта е да открие какво ( ситуация, мисловен модел, споразумение и т.н.) изморява човек, какво не позволява на този конкретен човек да си почива. Когато това се случи, се случва и освобождаването от депресията. След това, остава човек да се научи на новия модел и как да го прилага в живота си. Всичко това, в повечето случаи, става в рамките на т.нар. кратка терапия, за 6- 8 сесии ( 1 месец интензивна работа с терапевт - 2 пъти седмично). Кратката терапия е достатъчна за симптоматичното лечение на конкретнопроявилата се депресия, а ако е налице добър специалист и добра "химия" между него и клиента - тогава се елеминира и възможността от рецидив на аналогични депресии.
Има сериозни случаи в които е необходимо да се включи съпътстваща медикаментозна терапия, но не бива тя да е водеща. Лекарствата целят единствено да се създаде "пространство" и възможност за психотерапевтична работа. Аз лично предпочитам това да е класическа хомеоаптия, защото съм и хомеопат  Grinning
Без значение каква е терапията, обаче, тя не бива да създава зависимост.
Тъй като у нас механиката на депресита е недобре известна на повечето практикуващи в областта, се получава имено това - лекраства години наред, години съсипан живот - това се не случва в "белите страни"!

Там където прокараш граница, там ще водиш война...

Последна редакция: нд, 03 яну 2010, 04:12 от Nial

# 10
  • Мнения: 34
Nial, благодаря че отдели време за такъв подробен отговор   bouquet Simple Smile
Мисля че симпоматичното лечение е за мързеливи лекари и пациенти и да лекуваш депресия с лекарства е все едно да лекуваш туберкулоза с хапчета за кашлица, може би помагат, облекчават, но не могат да излекуват. В лошия случай могат само да замажат положението и проблема да се отлага до... ами всеки го отлага до когато му държат нервите  Confused То ако антидепресантите лекуваха във форумите нямаше да има хора пили ги с години без ефект, отчаяни.
За себе си съм намерила "антидепресант": приятели, срещи с хора, несамота, но като не мога да ги убедя да излизат с мен поради... каквито проблеми имам и търся някакво чудо, лекарство за кашлица което лекува туберкулоза  Laughing
Четох Пиер Дако и той така описва (или поне така аз го разбрах че я описва) депресията- симптом че нещо не е наред (както и каза), път който вървиш за да стигнеш до промяна, депресията беше самия процес на оздравяване... Т.е. труден начин да намериш себе си и да оздравееш.
Била с съм с депресия преди, сега не съм- просто не ми се живее и всичко ми е толкова безразлично че 5 пари не давам за никакви пътища и оздравяване, просто искам да мога да вярвам че "всичко ще е наред" както казва приятеля ми, че нещата имат смисъл и искам да се оттърва от проклетата си апатия. До гуша ми дойде тая невъзможност да се справям елементарните неща от ежедневието си  Sick
Сега, ако ме извините отивам да се налея с кафе, току виж ми дошла енергията  smile3507

P.S. Прочетох отново поста, Пиер Дако май наистина обясняваше същото... след 2рото кафе ми светна  Wink

Последна редакция: нд, 03 яну 2010, 13:24 от Лулу Лу

# 11
  • Мнения: 468
Nial, благодаря че отдели време за такъв подробен отговор   bouquet Simple Smile
Мисля че симпоматичното лечение е за мързеливи лекари и пациенти и да лекуваш депресия с лекарства е все едно да лекуваш туберкулоза с хапчета за кашлица, може би помагат, облекчават, но не могат да излекуват. В лошия случай могат само да замажат положението и проблема да се отлага до... ами всеки го отлага до когато му държат нервите  Confused То ако антидепресантите лекуваха във форумите нямаше да има хора пили ги с години без ефект, отчаяни.
За себе си съм намерила "антидепресант": приятели, срещи с хора, несамота, но като не мога да ги убедя да излизат с мен поради... каквито проблеми имам и търся някакво чудо, лекарство за кашлица което лекува туберкулоза  Laughing
Четох Пиер Дако и той така описва (или поне така аз го разбрах че я описва) депресията- симптом че нещо не е наред (както и каза), път който вървиш за да стигнеш до промяна, депресията беше самия процес на оздравяване... Т.е. труден начин да намериш себе си и да оздравееш.
Била с съм с депресия преди, сега не съм- просто не ми се живее и всичко ми е толкова безразлично че 5 пари не давам за никакви пътища и оздравяване, просто искам да мога да вярвам че "всичко ще е наред" както казва приятеля ми, че нещата имат смисъл и искам да се оттърва от проклетата си апатия. До гуша ми дойде тая невъзможност да се справям елементарните неща от ежедневието си  Sick
Сега, ако ме извините отивам да се налея с кафе, току виж ми дошла енергията  smile3507

P.S. Прочетох отново поста, Пиер Дако май наистина обясняваше същото... след 2рото кафе ми светна  Wink

просто не ми се живее и всичко ми е толкова безразлично че 5 пари не давам за никакви пътища и оздравяване, просто искам да мога да вярвам че "всичко ще е наред"

Това е прекрасно. ИСКАМ.
Желанията ни са основни психични движения.  Grinning Депресията е липса на движение...последвайте желанието си - всяко желание, независимо от разумните доводи срещу него.
Рационалното се опитва да контролира емоционалното. Рационалното е продукт на дресировка....мама ме дресира, татко ме дресира, баба и дядо ме дресират, в училището ме дресират....аз сам се дресирам.  Grinning Емоция = emotion = E + motion = движение на енергията. Депресията е липса на движение.  Grinning

От това което прочетох, от това което е написано, виждам положителен индикатор за излизане от състоянието в което се намирате.   Grinning  bouquet Grinning

Последна редакция: нд, 03 яну 2010, 18:06 от Nial

# 12
  • Мнения: 34
Благодаря, Nial  Hug Ще опитам да впрегна малкото си останало Е в motion.


# 13
  • Мнения: 468
Благодаря, Nial  Hug Ще опитам да впрегна малкото си останало Е в motion.




Не е нужно. Достатъчно е само да следвате всяко появило се желание.

# 14
  • Мнения: 34
 newsm78  Blush Как да го следвам? В главата ми нещо крещи на всяко появило се желание: Няма смисъл!   Laughing
Nial, аз съм си безнадежден случай. Някои хора май нямаме оправяне  Blush

Общи условия

Активация на акаунт