нещо като зов за помощ...

  • 4 469
  • 68
  •   1
Отговори
Имам регистрация, но предпочитам да остана анонимна.
От доста време ви чета, почти се чувствам една от вас, май дойде и моят ред да разкажа. Ще се опитам да съм кратка. Историята:
Когато го срещнах знаех, че това е моята липсваща половинка. Само след три месеца живеехме заедно, след още няколко вече мислехме за бебе. То дойде трудно и с много борба. Между нас винаги е имало особена хармония, никога за нищо не сме се карали. До моето забременяване. От хормони ли, от що ли станах особено чувствителна. За първи път тогава се прибрах за няколко дни у нас. Върна ме. След раждането на детето установих, че си пише с бившето гадже. Беше нещо като целодневен чат. На пръв поглед нищо особено - за работата, семействата, децата. Но всичко, което се споделяше с мен, после се споделяше и с нея. Аз винаги съм знаела, че поддържат връзка, дори се виждат, но този път я почувствах като трети човек в семейството. По това време той с мен някак не говореше, главата му беше една отнесена. Не знам дали от работа, както твърдеше или от друго. Повдигнах въпроса с кореспонденцията, казах, че не ми е приятно и искам да спре. Обеща ми и нищо не направи. И така шест месеца, в които аз молех да се спре, той обещаваше и продължаваше. За тия шест месеца успях да се превърна в чудовище, което виждаше под всеки вол теле. Някак си се самоубедих да не му вярвам толкова, да се отдръпна, абе усещах все едно ураган е минал и ме е отнесъл. В един момент спряха да си пишат, но аз останах все така опустошена. Започнахме да се караме и то все за дребни неща. Големите проблеми решавахме с лекота. Непрекъснато, обаче, имам усещането, че не получавам нужното внимание, то все не ми стига. Сега се дразня, че излиза без мен, това не се случва често, веднъж седмично се вижда я с колеги, я с приятели и категорично отказва да ме взема с него. Сигурна съм, че се вижда точно с тези хора. Но не ми е приятно да се връща към 12 и всяко обаждане, че ще закъснее ме прави заядлива. Освен всичко друго сега съм решила, че си пада по една колежка. Той скоро започна нова работа, опитва се да се внедри в колектива. И е успял да се внедри най-успешно сред две колежки. При пореданата ни разправия снощи каза, че фактите са такива - най-близките му хора в офиса били жени. При това въпросната дама на моите подозрения е от този пърхащ с мигли вид, който се чувства вечно безпомощен и чака помощ и спасение. А моят човек обича да се изявява като самарянин. Аз отново споделих притесненията си, говорих много пъти с него, получих признанието, че няма да ме зареже, което обаче не ме топли. Знам, че няма да ме зареже. Въпросът е какво ще става паралелно с мен. В крайна сметка ми обясни, че семейството му било най-важния приоритет и в същото време не спира да се майтапи с мен по адрес на колежката. Знам, че съм станала почти патологично ревнива /а никога, ама никога по-рано през живота си не съм била такава/, казала съм му го, казала съм, че не се харесвам и не се искам такава и да спре с майтапите. Пак обеща и пак не спира. А аз имам развинтено въображение.
Той: най-умният мъж, когото съм срещала. Обичах го много. Сега дали го обичам не знам. Не мога да го кажа със сигурност. От финансова гледна точка ни гледа - мен и детето, нямам никакви оплаквания. Но вниманието нещо все не ми стига. Напоследък не излизаме никъде заедно, не си говориме много /изключение правят последните две седмици/, може да седи пред компютъра с часове, може дори да предпочете да пише коментари в някой форум, вместо да излезе с нас на разходка. Секс бихме правили, само ако аз го инициирам. Признания защо е с мен мога да получа само след настоятелни и напоителни разговори, които вече и на мен писнаха. И пак са половинчати тези признания. Факт е, че след разговорите ни е имало някаква промяна от негова страна, но някак все не се чувствам обичана.
Дилемата: Станала съм невероятно ревнива. Не искам да излиза без мен, непрекъснато се страхувам, че е залитнал по колежката. Съзнавам, че ако не е тази колежка вероятно ще е друга. Опитвам се да се боря със себе си, но не успявам. Страх ме е, че отново ще започне да споделя с още някой нашите неща, страх ме е, че вече не ме обича, страх ме е, че благодарение на всичките ми усилия нещата вече са прецакани. Снощи ми вика много, не можело така, нямало да спре да се вижда с жени и пие кафета с тях, само защото аз ревнувам. А аз не го и искам. Не издържах и му казах, че се разделяме. Все едно не ме чу. Замислих се върху евентуална раздяла и неочаквано за мен ми стана леко. Само че...как да обясня на детето /на 2 години е/, че вече няма да вижда баща си, който тя обожава, всяка сутрин и всяка вечер? Как да издържа на питащите детски очи? Как да издържа, когато се разплаче...Наистина съм объркана. Не мога да кажа еднозначно искам ли да остана при този мъж или не искам...А толкова сълзи, колкото изплаках през последните три години, не съм изплаквала през целия си живот досега.
Моля, кажете ми какво мислите, дайте ми акъл...

# 1
  • София
  • Мнения: 17 142
Ако само детето те спира ... не го мисли, много добре си се приспособяват децата към положението, много по-лесно от нас.
Иначе толкова добре те разбирам, че не можеш да си представиш, все едно си описала последните 2-3 години от брака ми. Не се живее така, абсурд е. Бях стигнала дотам, че веднъж един приятел в разговор ми каза нещо от сорта, че ако на жена му не й харесва той да се вижда с някоя приятелка, реже приятелката на момента, понеже приятелки много, жена му е една и я обича - и ей тука аз се разревах, насред разговора, пред цялата компания. Понеже си знам, че моят това никога няма и да си го помисли, камо ли да го направи.
Е, в крайна сметка се оказа, че си е имал друга паралелно, разбира се. Не казвам, че това е случая при вас, но мъж, който е готов да ме прави нещастна само и само да си е приятелче с разни женки, вече няма място в живота ми.
На някой може да му се струва обсебващо, ужасно и егоистично, но само аз си знам колко съм страдала през тези няколко години и знам, че няма да позволя да се случи отново. Аз не съм ревнива, ама изобщо - представи си колко зле се е държал с мен, за да ме накара да започна да ревнувам така.
Сегашният ми мъж ... с него сме си дупе и гащи. Общуваме си с всякакви хора, но съм сигурна, че ако му споделя, че не ми е приятно да се вижда с някоя, няма да го прави. Както и обратното впрочем, то обратното дори вече се случи. Как мога да седя и да ям и да пия и да се забавлявам с някой приятел, като знам, че в това време той ме чака тъжен и подтиснат - нали трябва изобщо да не го обичам, за да продължа да го правя?

# 2
  • Мнения: 2 011
Изчетох всичко ... Намираш се в много трудна за теб ситуация. Според мен сама си помогнала това да стане така. Извинявай но ще ти кажа нещата както аз ги виждам.... newsm78
Съвсем нормално е след раждането жената да се промени психически и да стане  много по-чувствителна и да  се поддава на емоциите , които  я връхлитат и  с мен беше така. В твоя случай сега разговорите от твоя страна вече са излишни защото на половинката  ти  му  е дотегнало да те  слуша и съм 100% сигурна , че изобщо не те  чува за какво говориш. Но  това , което си мисля е , че вашата връзка не се е изчерпала все още - просто сега е твой ред да  почнеш действия  а не да се заяждаш и говориш .... Дай си почивка и се опитай да се освободиш от черните  мисли , които те обземат . Успокой се - може да няма изобщо повод за притеснения и съмнения. Когато се успокоиш обърни внимание на себе си - какво би искала от този човек и дали той е способен да ти го даде. Ревността не ти  е приятел и го запомни - тя винаги унищожава връзката ( бавно и сигурно). Накарй  този човек да се почуства свободен - но и ти да се  чувстваш така. Покажи му че държиш на него но не с думи - не искай  обещания от него , не го  дебни  и не се измъчвай от ревност. Ако трябва  иди за известно време някъде  с детето и подреди мислите си без да намесваш ревността ...
Според мен и двамата  сте изнервени от  ежедневието и грижите и имате  нужда от почивка !
Не плачи  моля те - това също не е изход ! Да, от страни  е лесно да  се дава  съвет ....само ти си  знаеш какво чувстваш и от какво се разкъсваш - но и ти имаш  пръст  в тази работа. Защо не го накараш той да те ревнува вместо да се заяждаш, че е в чата  с бившото си  гадже - опитай се да си по-ведра  и усмихната , да го съблазняваш ...Стани му интересна ! Ако си опитала обаче всичко това  newsm78 нещата  стават  по-сложни ....
Кажи ми , освен разговори друго какво опита ? ! Питам най -чистосърдечно  Hug Ако  смяташ да продължиш връзката  си  с този човек трябва да  се бориш - ако не става - хващай си пътя. Ако си обмислила раздяла пак  е борба.... С детето ще се справиш - трудно  ще е но и това ще стане.
Късмет  , каквото и да решиш.   bouquet

# 3
Опитах каквото се сетих - бях лоша, бях добра. Тръгнах да спасявам себе си: Отидох за няколко дни на море, сама с детето и майка ми. Чувствах се добре там, но все чаках да ми звънне. Е, той звънеше. После бързах да се прибера в къщи. Нещата се закрепиха за две седмици, а сега пак съм на ръба. Опитвам се да се срещам с моите приятели. Получава се, забавно ми е, но въпреки това откачам, когато ми каже, че ще излезе без мен. За лошо или за добро, разсъждавам като Бърди. Той винаги, ама винаги е твърдял, че има нужда от време за себе си, т.е. време за пред компютъра. Ама това време може да продължава с часове, съвсем сериозно го казвам - от 10 до 10. Сега се връща изморен от работа и вече редуцира "времето за себе си". За съблазняването няма какво да говорим изобщо, напоследък такъв хормон ме е цапнал, че го прелъстявам през вечер, щото се притеснявам да е всяка вечер...да не вземе пък да му омръзне. Изобщо нахендрила съм се сама в един цирк, който вече ме измори и ми омръзна. Вероятно и на него му е омръзнал, вероятно не ме чува какво му говоря, ама моля, да направи усилие и да ме чуе веднъж...аз съм лесна, обикновено казвам какво ми е и как очаквам да се реши. Той казва "добре" и там си остава. Не знам дали има друга жена, по-скоро не - няма го това странно поведение - телефонът вечер не звъни, не се пишат смс-и, не се излиза, освен в описаните случаи. Казах, че ако има друга жена си тръгвам без да очаквам никакви обяснения, без никакви битки и без никакви шансове. Просто си тръгвам и то ще е завинаги. Принципно съм ведра и усмихната, принципно. Не зная как да стана интересна, изчерпах се вече. Все съм се стремяла да съм в крак с целия свят около мен.
Ма как така съм била имала аз претенции към "тиймбилдинга" /пиенето в кръчма/ с колегите? Впрочем той изобщо не пие. Ходи за присъствие. Не можело да страни от колектива, не можело да води мен. Защо на другите хора жените не се сърдят, а само аз?! На това отговор нямам. Никой не знае дали се сърдят. Може на мъжете им да не им пука.

# 4
  • София
  • Мнения: 17 142
Мда, моят бивш също не пиеше.
И аз си ходех на море сама с детето - що? да ме пита човек. През това време коя ми е спала в леглото - вече знам.
Също и не ме водеше с него, когато излиза с приятелите си. Оказа се, че е водил другата, общо взето, паралелен живот си е водил.
И аз мислех, че е нормално да си има пространство и ала-бала и да не ме взима с него - дръжки! Не те взима със себе си човек, който не те иска със себе си. Няма никаква, ама абсолютно никаква друга причина.

Аз не е лошо да спра по тая тема, че само наливам малко в огъня. Нека се изкаже някой по-толерантен от мен.

# 5
  • Мнения: 2 011
ух, не .... няма друга  жена според мен.
Просто  мъжът ти се е разболял от  мания за чат и мания  за себе си - щом толкова силно желае да има време за себе си.
Просто се изнеси с детето за известно време - но не се прибирай когато те помоли - изкарайте така известно време. Но ти наистина трябва да се успокоиш и да се забавляваш. Ревнива си  ...даааа.... измъчваш се ..... Просто без предупреждение  го направи - отиди уж на почивка  с детето - но  забрави да се  върнеш. Кой знае - ако остане сам със себе си и той  би осъзнал какво  може да изгуби. Вместо ревност - прояви търпение  с известна доза инат - за да не се прибереш  в къщи  след първата  молба! Помоли го да  си поживее сам - ако му хареса - по-лесно ще направиш избор!!! А през това време ти се забавлявай и не мисли - а ако на теб ти хареса  така????
Пиши какво обмисляш да направиш?  newsm78  bouquet Hug

# 6
  • Мнения: 1 507
Имам решение и то е елементарно - премести центъра на света от съпруга върху себе си. Това е всичко.
Как да се случи - това вече незнам, ето тук идва сложната част. Но съм сигурна, че няма начин да не действа.
Всички полудяваме понякога. По мое мнение обаче - във връзките с неподходящите хора.
И аз бях подобие на себе си. Трудно ми беше и се мразех на моменти. В други случаи пък ме обземаше див оптимизъм, че ще намеря начин и изход. Намерих - разделихме се. Но аз не го обичах, категорично и проверено.

Свободата е прекрасно нещо. Обаче трябва да се освободиш не просто от един мъж, с който вече не можеш да живееш, не само от негативните емоции, които са те съпътствали, а и от човека, в който ти си се превърнала. И за съжаление, в това отношение три години не са чак толкова дълго време. В смисъл - може и повече да продължи.
Май не ти помогнах Sad

# 7
  • Мнения: 2 011
Мда, моят бивш също не пиеше.
И аз си ходех на море сама с детето - що? да ме пита човек. През това време коя ми е спала в леглото - вече знам.
Също и не ме водеше с него, когато излиза с приятелите си. Оказа се, че е водил другата, общо взето, паралелен живот си е водил.
И аз мислех, че е нормално да си има пространство и ала-бала и да не ме взима с него - дръжки! Не те взима със себе си човек, който не те иска със себе си. Няма никаква, ама абсолютно никаква друга причина.

Аз не е лошо да спра по тая тема, че само наливам малко в огъня. Нека се изкаже някой по-толерантен от мен.


Бърди  - права  си и ти .... много даже .
Но не сме сигурни  какво точно иска авторката - да  опита да се  бори  или да  тегли чертата....
Не  е лошо да  опита , ако се е изчерпала нека  се опитаме да  и помогнем да реши какво да  прави!   bouquet

# 8
  • София
  • Мнения: 17 142
Работата е там (според мен и опита ми де, не генерализирам), че съветите, които й давате - да се отдръпне, да го остави малко сам, да се фокусира върху себе си - са точно това, което той иска. Колкото повече свобода давах на бившия си, толкова повече се отдалечаваше от мен. Колкото повече се фокусирах върху себе си, толкова повече губехме връзката помежду ни.
Това да се отдалечиш и да го оставиш може да подейства на човек, който иска да е с теб, но се е позагубил в ежедневието.
На човек, който не иска да е с теб - му е добре дошло. Ще се възползва перфектно от това пространство и ще е все по-щастлив и доволен, докато не му се прииска още повече свобода.
А тя ще страда още повече и още повече и ще бъде още по-кисела и ревнива и заядлива и ще го отблъсква още повече....

Абе роман мога да напиша, толкова време играх в тази пиеса.

А и си имам теория за ревноста - тя се поражда у нас, не сме родени ревниви или не-ревниви. Помислете си, при мен поне е така - има връзки, в които съм ревнувала и такива, в които изобщо не съм. В крайна сметка се оказа, че ревността ми е била напълно оправдана. Точно с жените, от които съм го ревнувала в определен период от време е имал връзка точно в този период от време.

Това с колежката в случая ... айде да не казвам голяма дума, но ако сега, на сегашния ми опит, се случи с мен - ще съм сигурна, че имат връзка. Без значение правили ли са вече секс или още само се ухажват.

# 9
Истината е, че не знам какво искам. Може би все пак да се махна за известно време. То това ходене на море беше точно такъв опит. Аз съм си тръгвала и други пъти, най-много за седмица. И се чувствах добре в къщи. За него - не знам. Каза, че сме му липсвали, искаше да се върнем, дори дойде да ни прибере. Но неговата теория е, че тези раздели не променят нещата, те пак ще си останат по стария начин.
За излизанията - аз обикновено знам къде е, той ми казва, т.е. мога да проверя Simple Smile. Но снощи в яда си ми обяви, че щом за всяко излизане съм вдигала скандал щял да спре вече да ме уведомява. Което е тъпо, щото ще му се обадя, ще чуя дандания ресторантска и съвсем ще стане страшно - хем излязъл, хем излъгал. Точно в същия яд му казах, че си тръгвам. Не реагира. Не каза и дума. Довършихме скандала без тази реплика. Не спахме. Сутринта тръгна за работа и ме целуна. И това е.
Лято е права, трябва да преместя центърът върху себе си, но нещо не се справям. Най-много от всичко се страхувам, че не той, а може аз да съм спряла да го обичам...
Мисля, че се борих достатъчно. А колкото до чертата - някак нямам сили да я тегля. Пълна каша!

# 10
И още нещо не в моя полза: Вчера ми каза, че от офиса организирали парти на басейн. Аз почти на шега, почти наистина го попитах кой ще му намаже гърба и познайте какъв беше отговорът...Не можел бил да се стърпи да не ме измайтапи след като съм си го търсела. А после каза: "Ако изобщо се стигне до там да ми се маже гърбът, да тя ще го направи". Ми стана ми весело, да, толкова весело, че си легнах с мисълта, че е време да си ходя. Бе аз ли съм ненормална или той не се усеща какви ги върши? Като знае, че се дразня, може ли пък да го казва нарочно? Не можело мъж да му маже гърба...кво щели да си помислят другите. Ако е жена, ще се разправя само с мен, ако е мъж - с всички останали. Е, нямам думи. Може би по-добре да ходя да събирам багажа.

# 11
  • Мнения: 2 011
Истината е, че не знам какво искам. Може би все пак да се махна за известно време. То това ходене на море беше точно такъв опит. Аз съм си тръгвала и други пъти, най-много за седмица. И се чувствах добре в къщи. За него - не знам. Каза, че сме му липсвали, искаше да се върнем, дори дойде да ни прибере. Но неговата теория е, че тези раздели не променят нещата, те пак ще си останат по стария начин.
За излизанията - аз обикновено знам къде е, той ми казва, т.е. мога да проверя Simple Smile. Но снощи в яда си ми обяви, че щом за всяко излизане съм вдигала скандал щял да спре вече да ме уведомява. Което е тъпо, щото ще му се обадя, ще чуя дандания ресторантска и съвсем ще стане страшно - хем излязъл, хем излъгал. Точно в същия яд му казах, че си тръгвам. Не реагира. Не каза и дума. Довършихме скандала без тази реплика. Не спахме. Сутринта тръгна за работа и ме целуна. И това е.
Лято е права, трябва да преместя центърът върху себе си, но нещо не се справям. Най-много от всичко се страхувам, че не той, а може аз да съм спряла да го обичам...
Мисля, че се борих достатъчно. А колкото до чертата - някак нямам сили да я тегля. Пълна каша!
Личи от поста ти  в началото , че нямаш сили да теглиш черта !
А дали  ти си  спряла да  го обичаш???? _ Провери го де!!! За туй Лято  е адски права за центъра  на света  ... Ама я с повече хъс де.... !!! Peace

# 12
  • София
  • Мнения: 17 142
Абе за багажа - не си готова още, не си стигнала до там.
Когато дойде момента да си събереш багажа, ще го усетиш толкова силно, физически почти, че не можеш повече да си с него.

# 13
  • Мнения: 2 011
И още нещо не в моя полза: Вчера ми каза, че от офиса организирали парти на басейн. Аз почти на шега, почти наистина го попитах кой ще му намаже гърба и познайте какъв беше отговорът...Не можел бил да се стърпи да не ме измайтапи след като съм си го търсела. А после каза: "Ако изобщо се стигне до там да ми се маже гърбът, да тя ще го направи". Ми стана ми весело, да, толкова весело, че си легнах с мисълта, че е време да си ходя. Бе аз ли съм ненормална или той не се усеща какви ги върши? Като знае, че се дразня, може ли пък да го казва нарочно? Не можело мъж да му маже гърба...кво щели да си помислят другите. Ако е жена, ще се разправя само с мен, ако е мъж - с всички останали. Е, нямам думи. Може би по-добре да ходя да събирам багажа.
Shocked след всичко , което  си говорила с него - реагира така , дразни те  ..... Я  се омитай за  " неизвестно" време !!!!  Shocked

# 14
  • София
  • Мнения: 17 142
stelsi77 - точно така, след всичко ...
Моят твърдеше, че се налага да се майтапи така с мен, за да свикна и да спра да се муся ... разбираш ли.
За мое добро бе, не че му е кеф да се гърча.

Общи условия

Активация на акаунт