Публикувана: 21 юни 2009, 15:41 ч.
Последно мнение: 22 юни 2009, 12:14 ч.

"Хапливият хумор"

2 580
23
1

Гост

21 юни 2009, 15:41 ч.

Имам си един родител и една свекърва, толкова еднакви, че чак страшни- имат хаплив хумор, който много обичат да използват, особено пред мен, защото виждат, че се ядосвам.

Когато съм само с единия се справям, срежа като краставица и на салата, но като са двамата в кюп (обикновенно на семеен празник) се коалират, стават още по-силни и настървени и хапането става като от рояк оси-болезнено и алергично-опасно. Т.е. аз направо се пръскам от гняв и възмущение на нахалство и простотия в комбинация, но няма как родители са и трябва да ги приема, но не успявам за сега.

Когато предстои празник и две седмици преди това съм в луда треска от притеснение дали пак няма да се сджавкаме и разделим сърдити... А, уж за хубаво се събираме.
Те, постоянно ми казват: "Ние сме си такива, така се шегуваме-приеми ни?!"
Но, аз питам: "Защо те не ме приемат, че така си реагирам и не уважавам този хумор и да спрат да ме дразнят?!"

Аз ли не разсъждавам правилно и има ли начин да престане това, изключвам варианти игнор и не се събирайте.

Благодаря предварително.

# 1 21 юни 2009, 15:49 ч.

Мнения: 2 448

Обикновено хора, които се шегуват саркастично, въпреки, че ясно си им показал, че никак не им влизаш в "смешките" никак не носят, ако самите те станат прицел на точно такъв похват.
Предполагам, че след като единия ти е родител и въпреки това си настоява на ината да се държи с теб така, би трябвало да си се понаучила да отвръщаш в същия стил. Ако не,поне не давай вид, че се връзваш, прави се на безразлична.

# 2 21 юни 2009, 16:10 ч.

Мнения: 1 520

Научи се на "каквото повикало, такова се обадило". Т.е. стани хаплива и ти като тях.
Друг е въпроса дали това няма да доведе до война на рода и за чия сметка.

# 3 21 юни 2009, 16:17 ч.

Лондон
Мнения: 403

Със сигурност хора които нарочно ме дразнят,т.е. не ме уважават ,няма да присъстват на мои празник.

Не те,а ти им позволяваш да те майтапят.

# 4 21 юни 2009, 16:19 ч.

Цитат на: pasinet в нд, 21 юни 2009, 15:49

Паси, винаги с радост чета твоите публикации-много ми допадат, за това искам конкретен съвет от теб:
Смяташ ли, че е удачно и би имало ефект, ако със снизхождение репликирам "Хапливият ви хумор говори за злоба и простащина!"

# 5 21 юни 2009, 16:35 ч.

Мнения: 131

Цитат на: pasinet в нд, 21 юни 2009, 15:49

Аз имам подобно чувство за хумор, не непременно саркастично, но хапливо или и аз не знам как точно да го нарека. Със сигурност човек, който не ме познава, би могъл да ми се обиди, ако се пошегувам така с него, затова се старая да го вкарвам в комуникацията лека-полека. Но пък си ми харесва и не бих се отказала от него. И определено нося на подобни шеги, когато знам, че просто това е стилът на отсрещния човек, дори ми допада. В този смисъл ми е странно как може някой да се дразни толкова, при положение, че знае, че човекът е такъв, това е неговото чувство за хумор и не го мисли с лошо... На мен пък ми е трудно да проявявам стандартното чувство за хумор и какво, дай сега да сме все стегнати, щото някой не иска да разбере майтапа, ами го приема лично... ooooh!

# 6 21 юни 2009, 16:42 ч.

Мнения: 2 448

При положение, че са по възрастни а и родители (независимо, че единия е от страната на съпруга) да ги наречеш злобни и простаци някак не върви (нищо че може би си го заслужават). Ясно е, че ако кажеш че се засягаш , ще излязат с номера, ами ние само се шегуваме. Репликирай ги с нещо в техния дух, толкова ли са остроумни, че не можеш да ги захванеш и ти? Mr. Green

Ако не ти се занимава,кажи нещо в този дух "хапете, не ми пречите, като знам, че само това ви е останало." Twisted Evil

То хубаво човек да се майтапи, ама пък да взема на подбив все този, който знае, че се засяга, сякаш няма други, с които да се шегува,които да му влизат на неговата вълна и това да е детето му, ама де да знам, не ми изглежда много приемливо.

ако не е много лично авторката да даде пример да погледнем отстрани как ще ни се стори хумора.

# 7 21 юни 2009, 18:01 ч.

Мнения: 7 325

Разбирам те, баща ми е такъв. Когато ми говори го прави с хапливи забележки под вид на майтап ( ама хич не е майтап де ) Живеем в една къща за сега и начина по който се справям с тази неприятна емоция е - не му говоря и не му давам възможност да ми говори. Гадно е много ама за момента друга възможност нямам и като гледам да го избягвам поне си спестявам неприятното усещане. Убедила съм се че управия с такива хора няма лекарството е тотален игнор и срещи само в краен случай.

# 8 21 юни 2009, 18:20 ч.

Цитат на: pasinet в нд, 21 юни 2009, 16:42

Ако не ти се занимава,кажи нещо в този дух "хапете, не ми пречите, като знам, че само това ви е останало." Twisted Evil

Мммдааа, май си права, това е неуместно и ставам зла като тях, а аз не искам, не ми е комфортно като наранявам, примера ти е добър. благодаря ти много.
А за пример:
"Ми, то нашето си е чепато(устато,зло, проклето)" и все в среден род сякаш съм 5 годишна?! Да, вярно такъв им е хумора, ама прекаляват, и то все когато съм направила супер сложни акробатики за да им угодя на тях.Малко уважение поне?! Напоследък станах доста рязка при такива изказвания и май се постреснаха и понамалиха, но всеки път когато ми предстои такава сбирка и почвам да се притеснявам и да си спомням неприятните им жилвания и се опасявам да не се повторят, че ме е страх вече от собствената си реакция-станах по-нетърпима и режа грубо, после съжалявам, те страдат и порочен кръг от наранявания взаимни.

# 9 21 юни 2009, 18:28 ч.

somewhere over the rainbow
Мнения: 3 076

Цитат на: 'moni' в нд, 21 юни 2009, 18:20

Мммдааа, май си права, това е неуместно и ставам зла като тях...

Злоба?! Пълни глупости.
Този хумор е далеч от злобата.

# 10 21 юни 2009, 19:13 ч.

на брега на морето
Мнения: 6 229

Мони, от гърмян заек съвет - няма да се спрат
с молби и кротки увещания.
Хора, които са саркастични никога не могат
да вденат какво причиняват. То им идва като
дишането - съвсем естествено. Ако постъпиш
както те съветва Пасинет непременно
ще имаш положителен резултат. Сигурна съм, че
такива хора са и големи критикари. Та вади
секирата и smile3513

# 11 21 юни 2009, 19:30 ч.

Мнения: 1 520

Атаката е най-добрата защита, moni. Peace

И имай късмет да им измълчиш следващия път! Grinning

# 12 21 юни 2009, 20:00 ч.

София
Мнения: 53

При такива хора често действа и номера да не им обръщаш внимание и да си пускаш забележката покрай ушите, или дори да се съгласяваш с тях. Например, като кажат "То нашето е чепато" ти отвръщаш :"Точно, чепато съм, на кого ли съм се метнала?" или нещо подобно, ама кротко, с усмивка. Като не им се връзваш те губят интерес и си намират нова жертва.

# 13 22 юни 2009, 00:12 ч.

Sofia
Мнения: 4 726

Ами теб те взимат на подбив, щото ти им се връзваш Simple Smile

Цял живот да живееш с такъв родител, не си ли прихванала поне малко? Отговаряй в същия стил. А може и малко самоирония да вкараш - не вреди. Гледай по-отгоре на нещата, сто процента им е адски забавно, като се разпуфтиш.

# 14 22 юни 2009, 00:49 ч.

Мнения: 9

Такааа ... Значи, някой си прави майтап и му е весело, смее се и според вас излиза, че е зъл Thinking

Но аз виждам, че тоя, дето се е обидил, ТОЙ твърди, че оня дето се смее е зъл. Значи - виновен е тоя, дето се е обидил, а другия какво лошо прави, като си е окачил една усмивка. По принцип моят хумор е малко саркастичен, но все още не съм обидила никой.
Ето моят съвет: с угаждане на тоя и оня не става! Бъди себе си, отстоявай собствения си душевен мир. Само, ако се уважаваш - тогава другите ще те уважават. Но не угаждай на никого. Аз също обичам да се бъзикам, но съм и чувствителна. Имам доста познати, които са малко скучни, но се забавляват с мен, защото ги ценя заради другите им качества и за майтапите си има време и място. Не бива да се делят хората на такива с "хаплив хумор" и такива, които са "заспали и смотани", а на тактични и на нетактични. Бъди себе си и успех! Peace

ПП: Ако отношението, което получаваш е наистина грубо - задължително бъди себе си и не угаждай! Компромисите със себе си много тежат. И наистина, има хора, които имат груб, изкуствен хумор - на такива и аз не обръщам внимание и не симпатизирам въобще. И наистина смело - аз си извоювах уважението на роднини, които си позволяваха волности спрямо мен само с отстояване на моето си. Мръщеха се, беше ни малко трудно, но си извоювах нормално вече отношение. Но това стана с постоянна "борба" по-дълго време. Получава се - стига да го искаш Peace

Препоръчани теми

Бебеправене, но без много правене

Важна ли е религията в отношенията на двама души

Значението на апартамента в романтичната връзка

Проблем с котките на свекървата

Причина:

Причина: