Какви качества сте наследили от предците си ?

Само качествата ли?А това наследство ,което мразя в себе си и не мога да го изкореня?
Ината качество ли е?А подлагането на гърба?

Ами не ги познавам всичките си предци, за да знам дадени качества дали съм ги наследила от тях или са моя заслуга.    За родителите ми мога да кажа, че ако не беше визуалната прилика, щях да си помисля, че са ме сбъркали в родилия дом.  Почти нищо друго общо нямам с тях и това не е само мое мнение. 

Обрала съм каймака И от бащина,  И от майчина страна  

Страхотна упоритост наследена от баща ми.

Инат. От всички предци по много.

Проклетия, егоцентризъм и чешитлък.
Трудолюбие, подреденост и разум.

Достоен наследник каврък - голяма кривотия 
Имам и тривиална доза трудолюбие.

Да взема и аз да си отговоря по темата   , в която влизат и некачествени качества  
От баба си по бащина линия съм наследила името и любов към литературата...От баща ми зодията и рожденната дата, носа, извивката на ушите, пресметливостта, достигаща до хитреене, злопаметност, ленност...От майка ми не можах да взема трудолюбието,но наследих ръста, китапа й, до известна степен добротата и честността, примирение..., а от нейния род имам наследени доста външни изразителни черти: бадемови очи, овал на лицето, гладка кожа...От баща й явно е останал интересът ми към някои строителни дейности... Странна комбинация   , която няма нищо общо с комбинацията на брата  
 

Лично аз възприех въпроса така - предците, които в никой случай не са баба, дядо, баща и майка.
Предците, основателите на рода.
Не мога да зная, защото не ги познавам.
Не мога да съпоставям себе си с тях по тази причина.
И точно затова не мога да анализирам.

Честност, доброта, тактичност - отчитам ги като положителни
Наивност, Неувереност, Стеснителност - отчитам ги като пречка.

От всички таланти по малко, но нито един в количество, което да ми върши работа. Универсална некадърност.

Не познавам никого от предците си. И на мен ми е интересно кои ли от качествата си съм наследила, и кои са си лично мои. Интересно ми е заради децата ми. Ще ми се да науча някак си, техните качества от мен ли са или от хората преди мен.

Наследила съм добротата,мекият характер и скромността.Всичките ми предци са били такива,особено по майчина линия.

Ами знам ли.., я да видим:
От дядо ми Тодор- гнева в комбинация с меката любяща душа. Цинизъм и романтика в едно. Тоз човек можеше едновременно да те псува като каруцар и силно и привързано да те обича и да милее за теб. Ей ме на и аз същата, хем ми иде да псуем и напопържам, хем знам ли, че Кики- ти си мой, съм готова и в огъня да се хвърля. Уж де...
От баба ми Катица- преследваческия дух и упорството. Всъщност не знам, те в такива времена са живели тия хора, че сигурно са имали възможността, не, принудени са били да покажат най-силните черти на характера си. Ако понякога мога да бъда стдудена като буца лед, мисля, че това ми е дадено от нея. Бог да я прости, никога не разкриваше чувствата си или поне тези, които си заслужава. Но готвеше чудни манджи и направо беше като шесторъкия Шива на моменти. Оправна и целеустремена. Мисля, че и аз като се нахъсам съм също като таз жена.
От другия ми дядо любовта към музиката и чашката. А той има една прословута устата майка, на чиито гени, предполагам дължа любовта към спора и чистото заяждане на моменти.
От баба ми Велика името и гласището, подозирам , че онази малка капка съвсем чиста добрина, която нося в себе си, също е от нея. Но ако заговорим за къръщина, май трябва да призная, че на нея от всичките си роднини, които познавам най-не й вървеше в живота. Все пак я смятам за мой ангел-хранител. Знам, че има някаква необяснима връзка между нас, благодарение на която смея да се надявам в чудеса, там където усилията престават да действат по своя триизмерен начин и се намесват други сили и закони.