Публикувана: 18 юни 2009, 21:37 ч.
Последно мнение: 16 окт. 2009, 11:28 ч.

Когато децата са болни...

5 688
101
1

18 юни 2009, 21:37 ч.

Мнения: 22 411

Здравейте на всички,

чудно ми е само аз ли съм такава психарка и умирам от притеснение и страх, когато дъщеря ми се разболее?
От вчера е с температура, ходихме на лекар, предписаха лечение....температурата обаче не спада и аз умирам от ужас да не би да се случи нещо.
Тя слава богу се разболява рядко, но аз го изживявам толкова силно, че почти аз се разболявам, стомаха ми е на топка, лошо ми е....абе направо откачена работа.

Как се справяте с притеснението, което ви обзема? Някакви трикове, опитвате ли се да запазите спокойствие въпреки всичко?
Аз гледам все пак да съм спокойна и да не се отразяват моите притеснения на детето. Но с такова нетърпение чакам да се подобри и накрая да се оправи, че после истински си отдъхвам.

# 1 18 юни 2009, 21:57 ч.

Асеновград
Мнения: 1 552

Сякаш съм го писала аз.
Такава съм направо ставам по болна от детето.Не ям, не спя, абе ужас.
Миналата година се наложи да влезнем в болница, детето на 3-ят. ден беше вече ок, а аз бях с 4 кг. отслабнала от притеснение.
Старая се да не съм такава, но не ми се получава.
Все пак се успокоявам че не съм само аз Peace

# 2 18 юни 2009, 22:05 ч.

Мнения: 171

Mirama...всеки един родител е притеснен и умира от страх, когато детето му се разболее...особено пък ако е толкова малко на години като дъщеря ти...
До преди 2 седмици...също като теб бях притеснена заради сина си...защото не искаше да яде...Водехме по лекари, изписваха ни какво ли не и накрая какво стана...последния специалист такова конско ни дръпна заради едни капки за очи... и особено като каза "ама защо сте му капели тези капки, като той е много малък, а те са доста силни за него"...и аз не само, че се притесних, ами направо щях да падна и да умра на място...
Относно притеснението...гледам да не показвам пред детето, че се притеснявам и пред него запазвам спокойствие...въпреки, че вътрешно ми идва да smile3514

...обаче това няма как да стане пред детето....
Пожелавам ти детенцето то много бързо да оздравее и да няма никакви усложнения от тази температура Hug

...защото на една приятелка брат ти...така през определено време, без да му има нищо...си вдигаше температура и накрая се оказа, че е с хронична гнойна ангина...

# 3 18 юни 2009, 22:10 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 381

Това е да си майка... притеснението винаги ще е с теб, без значение дали детето ти е на 1 или 31 години.
От както се е родил синът ми съм станала много страхлива, винаги съм на щрек дори и като спя.
Ще се тревожим за висока температура когато децата са малки, ще се тревожим за училището по-късно, после защо закъсняват вечер.... и иииии... така до безкрай...

# 4 18 юни 2009, 22:15 ч.

Там където е семейството ми
Мнения: 2 510

Цитат на: Mirama в чт, 18 юни 2009, 21:37

Не си само ти така. Rolling Eyes

И нашият батко миналата седмица беше със Т.Никакви други симптоми,само температура и то много висока.
Почти цяла седмица,изкара със нея.Аз дето не умрях само.Вечер не мога да спя,ставам да проверявам на всеки час дали е вдигнал,денем ,мъжът ми ако се прибере,ми се скара,че гладувам тъкмо да сложа в устата нещо и като го видя отмаляло милото и охкащо,че му е лошо и глад и жажда ми минава.
Всяка майка е притеснена за децата си.Има обаче,майки ,които успяват да се владеят,поне външно.Аз обаче,не съм от тези.При най малкото и изпадам в паника,почвам да треперя,корема ми става на топка и т.н. и т.н.
Добре,че е мъжът ми,който приема нещата по спокойно,че ако се умираше от нерви моментално,досега да съм се споминала. Rolling Eyes

# 5 18 юни 2009, 22:17 ч.

на изток от рая
Мнения: 441

Ура, ура, не съм само аз, успокоихте ме. Laughing

От едно "37.5" такива сценарии мога да сътворя, че ...

# 6 18 юни 2009, 22:18 ч.

Там където е семейството ми
Мнения: 2 510

Цитат на: Топъл дъжд в чт, 18 юни 2009, 22:10

Хващам се за тези думи.Много правилно.
Едно време моята баба все повтаряше"Майка да имаш,но майка да не ставаш,че страховете и тревогите на една майка никога не почиват"
П.П.Пожелавам ви бързо да се оправяте Hug

# 7 18 юни 2009, 22:21 ч.

Мнения: 1 650

Това е да си майка!

# 8 18 юни 2009, 22:28 ч.

Мнения: 641

Защото поверяваме здравето и живота на децата си в ръцете на малко познати или дори непознати лекари. Разчитаме, молим се да поставят точна диагноза и да предпишат точното лекарство. Първите година и нещо сляпо вярвах на Личната, докато не стигнахме до инфекциозно , обезводнена и с разстройство от 7 дни Shocked

Детето беше на системи а тамошния доктор се хвана за главата като разбра, че е изписала и свещички при разстройство. И аз нямах представа тогава. Нямах нет, нямаше БГ Мамма-2002 г.
Представяш ли си? Да не потърся друг лекар. Сменяме прахчета и антибиотици ooooh!

До там

Вяра на лекар нямам. Проверявам всичко което изписва и се консултирам с друг ако до 2 дни няма подобрение, не излекувани, а подобрение.
И винаги ме е страх, защото не зависи от мен само.

# 9 18 юни 2009, 22:31 ч.

Мнения: 581

Нормално е да се притесняваме и да се вкарваме във филми относно децата ни, особено когато са болни.
Аз лично изпадах в ужас само в началото, когато дъщеря ми започна да боледува.С течение на времето започнах да приемам нещата много по-спокойно.

# 10 18 юни 2009, 22:47 ч.

Мнения: 4 915

Детето ти е още малко и тепърва ще се сблъсква с вирусни заболявания. Не да те плаша. Wink

Да те подготвя, че от страх полза няма, по-скоро постарай се да се мобилизираш така, че да си по-спокойна и уверена.

При първо детенце и първо сблъскване с по-сериозни болести, нормално е майката да примира от страх от непознатото и плашещото. Де факто, опитай се да разсъждаваш така - детето гради имунитет с всяка болест. Около 800 броя са вирусите, които "трябва" да преболедуваме като деца, за да изградим що-годе някакъв начален имунитет до 7-годишна възраст.

Страхът е нормален, но и ирационален в повечето случаи. Паниката не помага естествено. Но и ако можехме да се контролираме във всяка ситуация, щяхме да сме супер-герои. Wink

С течение на времето ще започнеш да приемаш по-спокойно болежките на детето. Да познаваш кога температура от 38.5 градуса не е опасна, детето има настроение и можеш да изчакаш с даването на антипирептик, за да оставиш организмът да се бори с вируса. Или при 37.5 да дадеш, защото детето е съвсем унило, кисело и не на себе си.
Да познаваш коя кашлица се дължи на задна хрема и е отхрачваща, и коя е дълбока и най-вероятно ще доведе до антибиотик.

Дали човек ще запази спокойствие или ще се паникьоса, май много зависи от темперамента му. Майка ми все още се паникьосва. Laughing

Аз пък от началото се мобилизирам при боледуването на детето. Е, не че не изчитах сума ти инфо, но после се кротнах и не преброждах медицински сайтове за всеки вирус. hahaha

Не водя на лекар от първия ден, защото и тогава обикновено нищо не се вижда и не се поставя твърда диагноза. Просто с времето се научаваш...притръпваш...

В момента и двете ми диванета са болни. Едното с гнойна ангина, другото - варицела. Ми, добре съм, едното се лекува с антибиотик, другото го чакаме да му мине...Те играят, в настроение са, всичко е ОК. Wink

Бъдете здрави! Hug

# 11 18 юни 2009, 22:50 ч.

Мнения: 22 411

Нура, точно това е едно от огромните ми притеснения....това, че вярваме на един лекар и се надяваме той да не сбърка.
Естествено преди да отидем на преглед и след него изчитам всичко, което успея да намеря, за лекарства, за диагнози и т.н. Станала съм "половин лекар" както се казва, но....все пак не съм.
Когато мъжът ми е до мен все пак положението е по-добре. Но той работи на 24ч дежурства....и ето утре заминава на работа и няма да го има 24ч, а аз още от сега буквално се побърквам. Постоянно мисля ами ако стане нещо....
Наистина това е да си майка, няма как.....но има хора, които някак си са по-спокойни.

Free Soul, аз някак си успявам да се мобилизирам, гледам да правя каквото е нужно и винаги съм го правила.
Все пак дъщеря ми още с раждането си в 32г.с. шокира всички, а аз тогава бях доста по-спокойна....отколкото сега с някоя болест.

# 12 18 юни 2009, 22:50 ч.

Мнения: 1 008

Mirama ,дано малката оздравее скоро,а
ти не се тревожи.Всички родители се
притесняват. Гушкай я повече.
Моята като е болна много я гушкам.

# 13 18 юни 2009, 23:16 ч.

Мнения: 295

Хм, при мен нещата са на обратно.
3-5-7 дена може да боледува детето - аз съм като пружинка. Толкова съм мобилизирана, взимам адекватни решения, няма паника, нехранене, неспане, нищо от този сорт.
Когато се оправи малкия, обаче, аз съм жив труп Confused

Поне два дни не мога да стана от леглото.
За сметка на това мъж ми ходи като призрак вкъщи, докато детето е болно. Та може и за това да реагирам по този начин - трябва да се грижа за двама Wink

Мира, да се оправя бързо Калина bouquet

# 14 18 юни 2009, 23:18 ч.

Мнения: 4 915

Цитат на: Mirama в чт, 18 юни 2009, 22:50

....Наистина това е да си майка, няма как.....но има хора, които някак си са по-спокойни.

.....

Ми, просто някои хора са такива. Аз примерно. Други са по-притеснителни и чувствителни...
Не трябва да мислиш песиместично, сама го съзнаваш...

Раждането в 32 седмица е нещо, което е нямало как да контролираш, а сега като осъзнати родители чувстваме сякаш целият свят е на плещите ни и трябва да сме все-можещи и все-знаещи, за да закриляме децата си от всичко...

Аз вярвам на личната си лекарка принципно. Ако е нещо по-специфично, отиваме на специалист - офталмолог, УНГ, алерголог и т.н....Може би съм имала късмет с лекарката ни...Има и родители, които водят болното дете на 2-3 лекари, да сверят диагнози. Който както се чувства спокоен.

Гледам да не мисля за лошо развитие на болестта, а как да се реагира навреме, за да не се усложни...А ако се усложни - да се потърси най-адекватната помощ...Един път съм изпадала в паника само, когато се усъмних за болест, при която лечение няма. Confused

За щастие, в огромен процент болестите на детството са вирусни - на горните дихателни пътища, алергии, шарки. Диагнозите не се бъркат толкова лесно там.
С малката - на 2.5 годинки - досега два пъти лежахме в болница. Веднъж бронхиолит, веднъж юношески артрит. Видях как екипите действат професионално, някак си имах доверие на опита им...Два пъти в Пирогов за разбити глави и при двете... Tired

Не знам дали има "рецепта" как да си по-спокойна...Времето, опита - имат значение - броят преболедувани болести даже...Личната ми лекарка каза, че е нормално за малки деца да боледуват 5-6 пъти от вируси годишно. Когато каката тръгна на градина, беше нон-стоп болна, разболяваше и малката...Половин година и повече преминаваха от вирус на вирус, от лекарство на антибиотик и т.н....Притръпнах в един момент, нямаше как...Не че това е приятна перспектива за справяне с неспокойствието, но явно си имаше значение...Сега не боледуват толкова често. По 1 сериозна болест от година насам.

Така растат децата - казва една моя колежка. Болестите има предвид. В началото това не го възприемах, но после видях, че си е баш така. Rolling Eyes

Препоръчани теми

Двигателни умения на дете на 1и половина

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Задух при дете

Причина:

Причина: