Мили майчета,
Обръщам се към вас, за да споделя и да поискам съвет как да се справя с дъщеря си и нейния инат? Наясно съм, че е необходимо много търпение, но явно съм от тези дето не им се оттдава и вече 3 месеца след като започна невероятното тръшкане съм на ръба на нервна криза на моменти.
Ситуацията е следната: дъщеря ми е на година и половина почти и е много усмихнато и лъчезарно дете или поне беше. От няколко месеца започна да се тръшка и реве за всичко, което не и позволявам /напр. да пипа печката, да ходи към улицата или засилена люлка, да пипа клавиатурата, защото вече няколко бутона не работят, да и давам нон стоп солети, бисквити или хляб за сметка на всякаква друга храна и др./. Така описано, сигурно изглежда, че доста неща не и позволявам, но всъщност единствено опасните и вредни неща забранявам. Оставям я да прави каквото си иска за всичко друго, което не смятам за живото и здраве-застрашаващо.
Опитвах всичко, което се сетих в следната последователност:
1. Пробвах да и отвлека вниманието - мноого рядко сработваше, напоследък - никак
2. Пробвах да обяснявам с мимики и думи със спокоен тон - на мимиките се хили, а другото е все едно на стената говоря, даже не го и регистрира
3. Карах се - гледа ме докато викам като в оня виц за приликата между кучето и студента и после пак си прави каквото е наумила.
4. Щляпах по дупето /явно с този памперс нищо не усеща/ - даже и не дава вид да е разбрала
5. Ревах насреща и като магаре, уж да и отвлека пак вниманието - не се впечатлява.
А като почна да сменям памперс - настава третата световна...
Вече отказва да я слагам да спи. Докато има човек при нея не заспива, а като тръгна да излизам надува гайдата /слава Богу за не повече от минута-две/. Пробвала съм да я сложа по-късно, но тя така или иначе будува час-час и половина преди да заспи сама в леглото, та ако я сложа в 11, заспива след 12. Ето защо я слагам да спи около 9 ч, най-късно. На обяд същата работа.
А е само на година и половина - не знам докато стане на 3 какво чудо ще е.
Това, което най-ме притеснява е, че когато е само с баща си или с друг човек, такива чудесии няма /а той не е правил нещо по-различно от мен/. На баща си, баба си и една моя приятелка и памперс дава да и сменат. Като е с мен или като вляза, почва веднага с мрънкането, понякога имам чувството, че и тя не знае защо. Има 2-3 дни в седмицата, в които мръка само за някои определени неща, но има и дни в които просто не спира да мрънка или реве, аз не мога да разбера за какво, а тя вече може най-малкото да си покаже. Първо проверявам температура и памперс, после с вода,за да съм сигурна, че мрънкането не е предизвиканбо от друг проблем. После правя уж какво ми посочи, че иска, напр. иска да я взема - вземам я, а тя почва да иска да слезе. Сочи ми нещо, давам и го, тя го хвърля и иска друго.
Къде бъркам, не знам .... Ще съм благодарна на всякакви мнения и съвети.
Обръщам се към вас, за да споделя и да поискам съвет как да се справя с дъщеря си и нейния инат? Наясно съм, че е необходимо много търпение, но явно съм от тези дето не им се оттдава и вече 3 месеца след като започна невероятното тръшкане съм на ръба на нервна криза на моменти.
Ситуацията е следната: дъщеря ми е на година и половина почти и е много усмихнато и лъчезарно дете или поне беше. От няколко месеца започна да се тръшка и реве за всичко, което не и позволявам /напр. да пипа печката, да ходи към улицата или засилена люлка, да пипа клавиатурата, защото вече няколко бутона не работят, да и давам нон стоп солети, бисквити или хляб за сметка на всякаква друга храна и др./. Така описано, сигурно изглежда, че доста неща не и позволявам, но всъщност единствено опасните и вредни неща забранявам. Оставям я да прави каквото си иска за всичко друго, което не смятам за живото и здраве-застрашаващо.
Опитвах всичко, което се сетих в следната последователност:
1. Пробвах да и отвлека вниманието - мноого рядко сработваше, напоследък - никак
2. Пробвах да обяснявам с мимики и думи със спокоен тон - на мимиките се хили, а другото е все едно на стената говоря, даже не го и регистрира
3. Карах се - гледа ме докато викам като в оня виц за приликата между кучето и студента и после пак си прави каквото е наумила.
4. Щляпах по дупето /явно с този памперс нищо не усеща/ - даже и не дава вид да е разбрала
5. Ревах насреща и като магаре, уж да и отвлека пак вниманието - не се впечатлява.
А като почна да сменям памперс - настава третата световна...
Вече отказва да я слагам да спи. Докато има човек при нея не заспива, а като тръгна да излизам надува гайдата /слава Богу за не повече от минута-две/. Пробвала съм да я сложа по-късно, но тя така или иначе будува час-час и половина преди да заспи сама в леглото, та ако я сложа в 11, заспива след 12. Ето защо я слагам да спи около 9 ч, най-късно. На обяд същата работа.
А е само на година и половина - не знам докато стане на 3 какво чудо ще е.
Това, което най-ме притеснява е, че когато е само с баща си или с друг човек, такива чудесии няма /а той не е правил нещо по-различно от мен/. На баща си, баба си и една моя приятелка и памперс дава да и сменат. Като е с мен или като вляза, почва веднага с мрънкането, понякога имам чувството, че и тя не знае защо. Има 2-3 дни в седмицата, в които мръка само за някои определени неща, но има и дни в които просто не спира да мрънка или реве, аз не мога да разбера за какво, а тя вече може най-малкото да си покаже. Първо проверявам температура и памперс, после с вода,за да съм сигурна, че мрънкането не е предизвиканбо от друг проблем. После правя уж какво ми посочи, че иска, напр. иска да я взема - вземам я, а тя почва да иска да слезе. Сочи ми нещо, давам и го, тя го хвърля и иска друго.
Къде бъркам, не знам .... Ще съм благодарна на всякакви мнения и съвети.
и спокойна мама(доколкото е възможно) 
Аз направо изтрещях и и казах, че тая няма да я бъде, а тя ми отговори, "о да - ще и давам"