Заедно в къщи - Мама и Веселин

Пух страхотна нова темичка  радвам се за вас, хубави преживявания сте имали,  прекрасни са тези вълнения. Браво за градината все пак си е направо геройство, че сте успели да се запишете, всъщност това май си е повсевместен проблем. Твоят малък Веселин тепърва открива света на вън и малката му главичка сигурно е пълна с емоции и въпроси. Мамите, които са осинвили по-големи дечица сигуно ще ти кажат, че те чака дълъг процес на адаптация, в който не всичко е много розово, аз обаче нямам това право, мога само да ти пожелая пътят да е равен и лесен, още повече че ще го вървите двамата ръка за ръка. Много  хубави мигове заедно ви пожелавам  радвам се че сподели с нас  .

В къщи май повечето неща са забранени за пипане (мама смята,че едва ли не всичко е опасно). Независимо от броя и вида на играчките, те изобщо не ни интересуват. Вадят се и разнасят тенджери и тигани, ютии и клавиатури се влачат за кабелите, чаши се пререждат, копчета се натискат и т.н, и т.н........ Мама вика, кара се, обаче още не може да се ядоса сериозно - повече и е смешно, макар че се уморява да обяснява и разтребва след това,  Веси хем разбира, хем не му пука, хем го прави нарочно и гледа през мигли Лошо е, че мама ходи на работа... само 7 дни отпуск хич не стигнаха за и за тичане по учреждения, и за спокойни разходки и за натаманяване един към друг, и за режим и за какво ли не още, дори само за спокойно гушкане не стигнаха.
Вечер мама като се прибере от работа едва отваря входната врата, пода на 100 кв. апартамент е покрит с всичко което може да се хвърли на него - от дрехи и книги, играчки и обувки, дискове, касети, и всякакъв друг инвентар.
Мама наслагва бързо всичко на някакви купчинки, "прави проходчета" облича Веси за разходка и хайде на люлките, пързалката  и дълги разходки за опознаване на света, бяхме на язовир - леле колко "голямо мокро". И така......Ядене, смяна на памперси, къпане - в банята става потоп, страшно заобича всички водни процедури, дори си мием зъбите по 3-4 пъти на ден, спане... И така... още си нямаме строг режим, но горе долу хаоса ни е предвидим.

е ама винаги тигани , черпаци клавиатури и други такива неща са по-интересни

Все още не прави изречения - говори едносрично и повече сочи, ако иска нещо. Трудно се концентрира и запомня, понякога повтаря едно и също нещо многократно просто ей така, вечер точно преди заспиване сякаш си говори с някакво въображаемо същество.......иначе по цял ден цвърчи и нещо си джомоли, даже ако има само минутка тишина ми става нещо подозрително и притеснително. минаваме през шамарената фаза, хапането, щипането (то е най неприятно) - понякога като радостна емоция, друг път като негативна. Понякога като неосъзната реакция останала още от Дома, друг път много добре "обмислена" - защото нещо е забранено. Общо взето добре се храним - малко по малко включваме нови вкусове, ама ако имаше само месце и кокал това грах, домати, маслини, спанак - защо и него...а? Ееех, ако можеше само на кремчета, нишестета, мляко с ориз и грис, е и кроасани и торти!!!! А сладоледа, хммммм!
Претенции към обличането - държи сам да си избере панталоните, за другите дрехи може и мама.
Обувките са досадни....
Не можем още без памперс.....учим се на гърне, веднъж успяваме, друг път (в повечето случай) не. Но трябва да се преборим с това до 1-ви септември.

Честито, бъдете щастливи, задружни, обичайте се много и се пазете един друг.

Ако мога само да си позволя съвет - не го пресищай с информация. Светът извън Дома е огромен, шумен, шарен и непознат, нека постепенно открива нещата от ежедневието. Хубаво е да има културен живот, но малко по-полека...

Пух, толкова хубаво и важно е, че споделяш.

Като гледам всичко ви е в реда на неща. И това че реалният свят е по-интересен от играчките - да живеят тенджерите, и начина, по който се отработват думичките и изразите, и интереса към копчетата (при нас те и досега имат магическа притегателна сила ).
Не се тревожи за памперса, а и за говоренето особено, не бързай да съдиш и за концентрацията още! Той е претоварен от информация - всичко ще вкара в употреба по-късно, дай му време, как да се концентрираш, когато всеки миг има не едно, а по много нови неща. И скубането, и щипането, и шамарите - това пак е "свободата", това пак е да "пипне" (като копчетата), но за разлика от копчетата, които може и да не минат скоро, това със щипането ще мине. Ние в този период събирахме и боклуци. Как! На земята има нещо и да не се пипне... А и още доста дълго време ще пробва какво и докъде може - при това на различните етапи ще препроверява и разширява границите.

Мила Пух, знам и че не ти е лесно. Нямаш ли повечко отпуска? Да се порадвате и да се успокоите малко двамата?

Ей Puch, честито. Звучиш много радостна и щастлива. Пожелавам Ви много усмивки заедно. Колко сте големи, че се притесняваш за памперса? Времето никога не стига да сме с децата си.  Пиши ни ако имаш време след някой месец как се адаптирате. За мен ще е интересно. Весели семейни вечери

Честита радост, Puch!
Направо си описала моя Алекс Каква енергия имат само! Какви играчки?! Всичко друго е сто пъти по-забавно, особено това което е опасно.
Пожелавам ви много щастие! Честито! 

Браво на Вас двамата! Радвам се, че Веско е на свобода и, че си има мама!
Ти си истински герой Пух!   Да пребориш страховете си и да дариш дом и семейство на дете с толкова диагнози и прогнози! Пожелавам всичко да отзвучи, благодарение на любовта!

Много пъстър и динамичен живот предлагаш на детенцето! Но вярно, внимавай с темпото и дозите!


Процесът на адаптация май освен продължителността на престоя в институция е в тясна корелация и със специфичната адаптивност на детето и с формиращата се връзка на доверие между него и родителите му.

При нас до момента няма  и не е имало никакви затруднения- от самото начало си е розово! Я, гледай!? Дъщеря ми посочва като свои любими цветов: розово, червено и лилаво!

Та да имате много розово в дните си с тук-таме лила!

Оооооох, мама разбра най-после, че си има истинско момче в къщи - то си има огромна синявица на брадичката и под реброто. Детенце беше право на стола - така се мием на мивката - стола е с много голяма седалка, равна и твърда - упражнението го правим от цял месец по три пъти на ден поне измихме се, мама се обърна да вземе кърпа и като се врътна пак да я подаде  - детенце не беше на стола, а по корем на земята Лед на брадичката, риванолов компрес, рев (Веси рева по-малко от мама, че дори почна да я пита "кво боли?")Телефон на личния лекар (рисувам страшна картина: раздробена брадичка, счупени ребра, които сигурна са се забили в бели дроб и т.н. - лекарката ми е приятелка, тя дори ми писа препоръката за осиновяването и си ме познава, та не ми вярва много когато се шашкам за някой друг, и ми крещи когато хич не си обръщам внимание) та като отидохме при нея, каза че като за първи път ми  прощава, и да очаквам тепърва да се жулят колена, шият глави и прочие такива едни работи. Слушам я аз, обаче си мисля, че такива работи няма да допусна и че трябва да съм по-внимателна и зорка.... и какво става...отиваме в градската градина,приятно кафене направено за майки...пързалка, люлка, пясъчник и вредните гълтачки на стотинки(колички и въртележки), Веско пие сок, мама пие кафе, баба пие и двете.... сто пъти казах и обясних и показах да се прескача бордюрчето на пясъчника и в един момент мигнах и Веско пак по очи...........коленете ожулени, шоколадовата вафла която ядеше размазана с доволно количество пясък по лицето.....Ооооохххххх, какво ли ме чака занапред.......

Ееее ти ме би  - по уплах имам предвид 

Радвам се че сте в къщи , че се гледате, че си се радвате и че вече приключенствате

Puch, прекрасни сте 
 Мама и Веси

Скъпа Пух, и аз си мислях че мога и ТРЯБВА като добра майка да предпазвам дъщеря си от всички опасности, които дебнат в къщи и навън. Аз по принцип съм много зорка мама, много "страхлива" и внимателна. От както детето-чудо си е в къщи два пъти си е цепала резчицата, която е до окото (умрях от ужас, реших че си е наранила самото око) на ръба на спалнята. А беше легнала до мен...!!????? Тия дни си падна на лицето , добре че в спалнята е мокет, и като шурна една кръв.....не мога да разбера от къде, от носа ли, от устата ли. Бързо в банята, кръвта тече, аз я мия и така докато спря. После видях, че си е прихапала устната и от удара в нослето и е текнала кръв. За сега се удря само по лицето. Няма никакво чувство за съхранение и като пада не протяга ръце да се предпази, а директно по лице.....Дано не й останат белези....
Тъй че, много е трудно да ги предпазим от всичко. Важното е да не стават наистина опасни рани....Твоето момче страшно ми напомня да дъщеря ми през първите месеци от съвместния ни живот

Пух,честита радост Да си призная,разплака ме ,но това са сълзи от радост.Да ти е живо и здраво синчето.Прекрасни и незабравими мигове заедно