Публикувана: 12 юни 2009, 13:38 ч.
Последно мнение: 30 септ. 2011, 10:09 ч.

Дали съм осиновена

47 349
49
1

12 юни 2009, 13:38 ч.

Мнения: 206

Здравейте всички,отскоро чета този форум и една мисъл ми се е набила .Имам известни съмнения,че съм осиновена.Може и да не е така,но ,когато бях на 12-13 г възраст бабата на една моя приятелка тогава,ме посрещна с думите "Нали ти беше осиновеното?"
Акта ми за раждане е издаден една година след раждането ми.
Тези две неща достатъчни ли са да мисля така?Как бих могла да разбера със сигурност?Майка ми няма да ми каже никога,поне доколкото я познавам.Баща ми го познавам по физиономия само.Отгледана съм от майка си,но нося неговото име.

Защо акта ми е издаден толкова късно ,четох някъде,че по него се познава,но какво точно.
Да отбележа,че леля ми има осиновено дете и може онази добронамерена откачалка Twisted Evil

да ме е объркала с братовчед ми.
Благодаря ви предварително bouquet

# 1 12 юни 2009, 20:33 ч.

Мнения: 625

elyam , привет! Не знам на колко си години , не знам и в какви отношения си с майка си, но единствения съвет ,който мога да ти дам е да питаш нея. Peace

# 2 12 юни 2009, 20:48 ч.

Мнения: 1 418

Здравей, и от мен.Незнам дали ще съм ти полезна.Моят акт за раждане също е издаден една година по-късно.На него пише"акт за раждане номер....и малко по надолу издаден въз основа на акт за раждане пак номер...от ....година".Аз също не познавам баща си.Виждала съм го само веднъж и дори да се разминем на улицата с него пак няма да го позная.Преди и аз носех неговите имена но майка ми водеше някакви дела и след тях ми смениха имената и взех неините Hug

# 3 12 юни 2009, 21:47 ч.

Мнения: 206

Дива-не над 30г. съм,майка ми никога няма да ми каже такова нещо,не че не сме близки,просто й е такъв характера.

kristti утре ще разгледам акта си отново,че това ми е спомен отдавна,незнам дали пише нещо такова.Колкото до баща ми при нас е обратното,аз го познавам,той мен не .Виждал ме е преди 15-18г,за последно,сега минавам отвреме на време през неговото заведение -даже не подозира ,че съм аз.Имам сестра та се чудех дали наистина ми е сестра и дали да я потърся някога.Ако съм осиновена изобщо да не си правя труда. newsm78

# 4 12 юни 2009, 22:16 ч.

Мнения: 625

elyam, разбирам те, и за моята майка това е тема табу.Много рядко сме говорили за осиновяването.Разбирам, че се страхува и боли, затова и не отварям вече темата.Можеш да попиташ "заобиколно"- защо акта ти е издаден след толкова време, може пък и да ти каже, знаеш ли?А баща си не можеш ли да питаш newsm78

# 5 13 юни 2009, 00:32 ч.

Мнения: 206

Майка ми няма да ми каже нищо ,сигурна съм,питала съм я ,а и разбрах нещо за нея,което нямаше да ми сподели освен ако не беше наложително,просто й е такъв характера.
За баща ми незнам,това е доста основателна причина да се срещнем и да поговорим,но не съм решила все още да го направя. Thinking

# 6 13 юни 2009, 08:19 ч.

Мнения: 1 418

и при нас осиновяването е тема табу.На майка ми също характера и е такъв.каза ми че съм осиновена когато бях малка и от тогава нито дума.При нас аз не познаваям баща си и той мен също не ме познава.И аз много неща незнам за майка си.Ето отгледала ме е ,сега гледа сина ми и пак не споделя почти нищо за себе си.Преди около две години моят мъж си купи мотор и ходил до кума да му го покаже.Кумовете са набори на майка ми и навремето са и били кумуве на нея.Та прибира се той и ми казва "знаеш ли че майка ти е катастрофирала с мотор" Shocked

Аз го питах какво иска да каже,и че тя не може да кара колело дори.Той ми обясни че навремето са катастрофирали с бащата на кума.Той починал на място а майка ми била много време по болници и едвам оживяла.Незнам също и защо не са имали деца с баща ми.Каде е причината.Може би катастрофата?Майка ми е добър човек,но не я чувствам близка.Чувството ми е особено не мога да го опиша точно.Повече прилича на привързаност.

# 7 14 юни 2009, 11:40 ч.

Мнения: 206

Цитат на: kristti в сб, 13 юни 2009, 08:19

Майка ми е добър човек,но не я чувствам близка.Чувството ми е особено не мога да го опиша точно.Повече прилича на привързаност.

При нас е същото никога не съм споделяла с нея,само с приятели или техните родители.Дори и да не съм осиновена,това е кофти отношение ,но не можем да си избираме родителите.
Даже,като ме е ядосвала много съм й казвала ,че предпочитам да съм осиновена,за да не взема някой неин ген.Егати парадокаса.Отивам да си видя акта за раждане. newsm78

# 8 14 юни 2009, 11:49 ч.

Мнения: 206

Ами незнам какво значи,но на акта ми пише,че е издаден на база акт за раждане еди кой си номер от 31.05.1976г,аз съм родена на 5 .07.1975г.
На децата ми и на мъжът ми актовете са същите,но разликата е в това,че са издадени на база акт за раждане номер еди кой си номер,но няколко дни след рожденната им дата.
Т.е на мен е издаден почти 9 месеца след раждането ми. Confused

# 9 14 юни 2009, 12:01 ч.

София
Мнения: 16 000

Акта за раждане на дъщеря ми е издаден също 9 месеца по-късно. Аз съм си родила детето.
Но беше много недоносено, водеха го аборт и не искаха да го издадат в началото. Те и в кувьоз не искаха да я сложат, но това е др. история. После се замотахме и чак след 9 месеца като трябваше да я изпишат се сетихме, че е нелегална.
Така, че може и това да е причината. При комунизма бяха по-различни законите и порядките в род. домове.

# 10 5 авг. 2009, 23:09 ч.

близо до София
Мнения: 1 988

Има възможност да си осиновена. Трябва обаче да се обърнеш към съда за повече информация. Също така може и да не си осиновена и по ред причини, удостоверението ти за раждане да е издадено по-късно. Попитай майка ти всичко ли е наред било при раждането ти. Поискай да ти разкаже как си се родила, за родилните болки. Всичко с подрбности, за бременността и. Ще усетиш ако не ще. Повечето жени разказват за тези неща с удоволствие.

# 11 6 авг. 2009, 10:11 ч.

Мнения: 10

Здравей elyam! И аз доста време се лутах докато разбера със сигурност,че съм осиновена.Чувството на неизвестност направо те побърква,знам.И аз като теб не исках да питам майка,защото знаех че няма да ми каже.Говори с друг твой близък,който мислиш че ще знае със сигурност ако изобщо има нещо такова,знам ли-братовчеди,лели или други роднини.Ако трябва блъфирай,кажи че знаеш,че си разбрала,но искаш да го чуеш и от тях.Като поставиш въпросът по този начин,никой няма да запази самообладание и да намери смелост да отрича,ако е вярно.Успех!

# 12 9 септ. 2009, 15:50 ч.

Мнения: 50

Уф, аз имам познати, дето имат осиновено дете и то непрекъснато ме пита въпроси от рода- кой още ми е роднина, защо мама няма др. деца. Според мен осиновяването е най-великото нещо, не знаете на какви мъки се подлагат осиновителите
Но ако мине 25 г. и все още не знае - бих му казала.

# 13 10 септ. 2009, 15:29 ч.

Мнения: 206

Не съм писла мн отдавна.Говорих с майка ми ,наистина е имало редица проблеми около раждането ми и след това с баща ми.Това е и причината да закъснее акта ми за раждане.

# 14 7 юни 2010, 16:12 ч.

Мнения: 3

elyam , не е сигурно, но често така се получава с удостоверението за раждане нпр. когато детето е припознато или е променяно името му, тогава едно свидетелство за раждане се издава въз основа на друго.

Препоръчани теми

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

271
Осиновени

Шеста тема на чакащите

5 022
Осиновители

Разсиновяване

42
Осиновени

Достъп до документи по делото за осиновяване

10
Осиновители

Причина:

Причина: