Как бихте нарекли семеен мъж с дете, който:
- пие много и редовно, главно вечер, вследствие на което е агресивен;
- оплаква се от жена си /т.е. от мен/ на приятелите си и на родителите си, как той страда и колко е нещастен,
че така го тормозя, че му броя пиенето, много съм зла, карам го да работи и му натяквам, че трябват пари.. Приятелите му ме гледат кофти вече ;
- от 4 месеца няма доход, аз работя и плащам всичко /наем, сметки, разходи за детето и др., няма пари дори за хляб, защото той е учил за да работи определена професия, не можел друго, а и нямало какво ...;
- ходи му се някъде - например за риба- взема си багажа и заминава, аз и детето да си гледаме работата.
На Коледа и Нова година например ме остави сама. По-късно каза, че ми направил "напук"
- много пъти съм правила опити да говоря с него- казва ми да съм благодарна, че не ме бие.
Говорих с негови роднини, с молба да му помогнат - той е на 43 години е.
Майка му ми каза, че е трябвало да си тръгна още преди да се роди детето- то е на 3 години. Сега какво можела да направи.
И точка.
Майка ми е в друг град /доста далече/ и сега тя гледа детето, много ми помага, за което съм й винаги благодарна;
Аз съм добронамерена, миролюбива, интелигентна и симпатична жена. Не съм го предавала, лъгала и т.н
А също и много откровена и директна. Обаче не мога да си сдържам нервите, като видя че е пиян. И се "вързвам" на неговите обиди.
Стават скандали, слава Богу не пред детето. Това също е част от проблема. Разстройвам се много, обвинявам го че заради него са ни такива отношенията,че не мога повече да живея така, че се чувствам ужасно и искам нещата да се променят.
За да запазим семейството.
Детето много го обича.
Знам, че трябва да си мълча в моментите, които е пиян, но всяка вечер да мълчиш - това живот ли е?
Много пъти сме говорили, че е по-добре да се разделим. През януари каза, че няма да пие. На следващата вечер беше мъртво пиян.
После ме обвини, че аз съм била виновна, заради мене пиел
Какво да направя още?
Непрекъснато съм в стрес, че ще ме обиди, че ще стане скандал, със страх и ужас се прибирам у дома.
Знам какъв е изходът, но не мога да се примиря.
Извинявам се за анонимността.
- пие много и редовно, главно вечер, вследствие на което е агресивен;
- оплаква се от жена си /т.е. от мен/ на приятелите си и на родителите си, как той страда и колко е нещастен,
че така го тормозя, че му броя пиенето, много съм зла, карам го да работи и му натяквам, че трябват пари.. Приятелите му ме гледат кофти вече ;
- от 4 месеца няма доход, аз работя и плащам всичко /наем, сметки, разходи за детето и др., няма пари дори за хляб, защото той е учил за да работи определена професия, не можел друго, а и нямало какво ...;
- ходи му се някъде - например за риба- взема си багажа и заминава, аз и детето да си гледаме работата.
На Коледа и Нова година например ме остави сама. По-късно каза, че ми направил "напук"
- много пъти съм правила опити да говоря с него- казва ми да съм благодарна, че не ме бие.
Говорих с негови роднини, с молба да му помогнат - той е на 43 години е.
Майка му ми каза, че е трябвало да си тръгна още преди да се роди детето- то е на 3 години. Сега какво можела да направи.
И точка.
Майка ми е в друг град /доста далече/ и сега тя гледа детето, много ми помага, за което съм й винаги благодарна;
Аз съм добронамерена, миролюбива, интелигентна и симпатична жена. Не съм го предавала, лъгала и т.н
А също и много откровена и директна. Обаче не мога да си сдържам нервите, като видя че е пиян. И се "вързвам" на неговите обиди.
Стават скандали, слава Богу не пред детето. Това също е част от проблема. Разстройвам се много, обвинявам го че заради него са ни такива отношенията,че не мога повече да живея така, че се чувствам ужасно и искам нещата да се променят.
За да запазим семейството.
Детето много го обича.
Знам, че трябва да си мълча в моментите, които е пиян, но всяка вечер да мълчиш - това живот ли е?
Много пъти сме говорили, че е по-добре да се разделим. През януари каза, че няма да пие. На следващата вечер беше мъртво пиян.
После ме обвини, че аз съм била виновна, заради мене пиел
Какво да направя още?
Непрекъснато съм в стрес, че ще ме обиди, че ще стане скандал, със страх и ужас се прибирам у дома.
Знам какъв е изходът, но не мога да се примиря.
Извинявам се за анонимността.
Искаш в пълния смисъл на думата да ти се качи на главата, а ти в същото време да си благодарна, че не те поступва 
