Рев, тръшкане, истерия

  • 10 290
  • 191
  •   1
Отговори
Имаме син на година и половина. Страхотно лапе, което става все по-палаво и своенравно  Grinning.(в което няма нищо лошо) От 20тина дена обаче влезна във вихъра на възможностите си  Laughing Почти всяка вечер се буди като по часовник към 1 часа през нощта с бурен плач. Целта е ясна - иска да го вземем в леглото при нас. Ако го направим - всичко е точно. Но ако пренебрегнем желанието му - настава малък АД. Аз лично съм на мнение, че това е добре познатата детска манипулация и средство "да стане неговото" и съответно го оставям да плаче, но жена ми се притеснява 1во че причината за този рев е на друго място и 2ро че като се захласне в рев и истерия(които на моменти са наистина с кански размери) може да му стане нещо или да навреди на психиката му. Няколко пъти вече се случва да се събуди с въпросния рев и като види че майка му не е в стаята и там съм само аз бързо бързо млъква, защото знае, че при мен номера няма да мине и само се хаби. Влезне ли обаче жена ми в стаята настава позната картинка. Казах й моето мнение по въпроса и че трябва да го остави няколко пъти без да му угоди. Тя ме послуша, но издържа точно 10 мин в хола през които му съпровожда и после майчиното и сърце я води обратно в стаята, гушка го, успокоява го, той заспива сладко и на следващия ден всичко се повтаря с по-голяма сила, защото (според мен) се е научил, че колкото по-истеричен рев му прасне, толкова по-бързо ще легне в голямото легло. В общи линии това е ситуацията и си циклим, ама вече ми писна. Сега пиша това след предното му представление, което накара няколко прозореца на съседния блок да светнат  Laughing Laughing Laughing. Този път обаче накарах жена ми да излезе от стаята и да не влиза колкото и да реве. Той се успокои, а когато тя отвори вратата (защото се притисни, че твърде бързо е станало ненормално тихо и това сигурно е защото нещо му се е случило) сещате се какво настана....запалихме мотора с максимални  обороти....айде пак в хола и 2мата....пак мир....няколко пъти влизам в стаята - гледа ме, дори се усмихва и си играе в леглото...види ли майка си - олелееее  Laughing Laughing Laughing Тя казва "това не е нормално - нещо му има за да става посред нощ и да се дере по подобен начин" отговарям й - "нищо му няма...пича иска да поспи при нас и знае, че теб може да те манипулира и подсъзнателно го прави. Единствения начин да се измъкнеш от тази ситуация е да му угаждаш по-малко и да преценяваш кога да му угодиш и кога не, защото на тази възраст, когато не можем да говорим с него има прости механизми по който едно дете се научава да постига своето и прави асоциации на принципа 'проба - работи' ". Вече час седим в хола  Laughing Laughing Laughing 40мин от които в страхотна ТИШИНА. Той си играе сънено и е въпрос на време да заспи отново. Извинявам се да дългия пост, но няма как по-кратко да изложа конкретния казус...Въпроса ми е какво мислите за ситуацията? До колко съм прав и до колко греша? И въобще аз ли съм правият или по-скоро жената. Според мен ако тази тенденция се запази и не бъде направено това, което предлагам много скоро сина ни ще се превърне в лигльо, който ще реве за всяко нещо.

# 1
  • Мнения: 419
Толкова ли е трудно да пуснете детето да легне до вас  ooooh!.
Вместо това правите среднощни експерименти - влиза, излиза, плаче, не плаче, кой прав, кой крив #Crazy

# 2
Толкова ли е трудно да пуснете детето да легне до вас  ooooh!.
Вместо това правите среднощни експерименти - влиза, излиза, плаче, не плаче, кой прав, кой крив #Crazy


Пускаме го....един, два 5 пъти и така до кога...докато се научи да спи само при нас и дори да не иска да заспи в собственото си легло. Мойте уважения танциорке, но ако не можеш да предложиш решение или да споделиш личен опит не взимай отношение по темата...ок?

# 3
  • Мнения: 4 380
Много рядко съм оставяла детето на голямото легло, само когато е болно.
Изключително против съм малки деца в родителската спалня.

Според мен добре се справяте. Излизането от стаята действа чудесно при истерика и нежелание да спи.

# 4
  • В сърцето на любимите мъже!
  • Мнения: 1 040
В такива случаи, а при нас те си бяха ежедневие, съм вземала Момчо при нас и после по някое време го връщам в леглото му, като вече е заспал.

Аз мисля, че нещата не са само въпрос на истерия и инат и манипулиране, а на период, който детето израства и има нужда от това... да се гушне при мама и татко. Момчил спа при мен една година, после се будеше нощем точно като твоето дете и искаше да го взема, после спря да се буди. Сега е на 3 и спи непробудно в съседна стая сам. Всяко нещо с времето си, детето само ще ви води!

# 5
  • Мнения: 483
Първо когато един човек търси съвет, трябва да има изпитва уважение към благоволилите да отговорят.

Ето моето мнение:
Мястото на всяко малко дете е до майката. Съвсем нормално е детето и  майката да искат да са един до друг. Виждаш чудесен пример в  твоите хора.
Защо вървиш против инстинктите и на двамата? Какъв е проблемът детето да спи при вас? Очевидно, че двамата имат нужда да бъдат заедно.
Аз смятам, че трябва да го преместите при вас. Всички, ще спите чудесно. Това НЯМА да го направи лигльо и женчо Mr. Green
Синът ми спи при нас и нямам грам намерение да го местя, докато сам не пожелае да има собствена стая. Покрай това, не усетихме, че има бебе в къщата.
Дъщеря ми от друга страна я държах в отделна стая. Голяма мъка, ревове, тръшкания, кошмари, не спане....Само и само да не я допусна при нас. Само защото това по някаква
никому неизвестна причина е общото правило. Искрено съжалявам, че нараних дъщеря си така Confused

Има деца,които приемат раздялата лесно и очевидно  нямат никакъв проблем да спят сами.
Но тези които изпитват нужда от близостта на майка си, трябва да са там до нея.

Надявам се да постъпите правилно. Моят опит като майка говори, че най-добре е да се слушат сърцето и инстинктите, не педиатри и "другите хора"

# 6
  • Мнения: 1 800
децата са най-добри и послушни, когато имат режим, който е без изклю4ения  и постоянност.
грешка сте направили, когато за първи път сте му позволили да спи при вас. не ме разбирайте погрешно, много ми се иска да си гушкам детето в леглото, но знам какви последици може да има след това. това въобще не е липса на оби4 или проява на коравосърде4ие, препоръ4ва се от педиатри, професионални детегледа4ки и също наблюдения от личен опит.
сина ми се е будил през нощта, но сме се опитвали да го успокояваме в леглото му или го гушкаме докато се поуспокои и го слагаме обратно, но не го изнасяме от стаята му.

автора, според мен ти си прав, но трябва да решите със жена ти, да действате по един и същи на4ин, иначе ще продължават цирковете и манипулирането.

# 7
  • Мнения: 348
Първо когато един човек търси съвет, трябва да има изпитва уважение към благоволилите да отговорят.

Ето моето мнение:
Мястото на всяко малко дете е до майката. Съвсем нормално е детето и  майката да искат да са един до друг. Виждаш чудесен пример в  твоите хора.
Защо вървиш против инстинктите и на двамата?

Надявам се да постъпите правилно. Моят опит като майка говори, че най-добре е да се слушат сърцето и инстинктите, не педиатри и "другите хора"
Подкрепям!
И аз имам 2 вече отгледани деца - всяко е рзлично!
Второто ми беше така чувствително - дори преди да се роди още, се будех често нощем - нещо доста странно за бременна жена. После до към 2,5 години всяка вечер се приспиваше на собственото креватче, през нощта се будеше и с рев се местеше при мен и пак сладко заспиваше, но малко неспокойно, в просъница проверяваше дали съм до нея. На 2,5 се премести при кака си в детската стая и си спеше на леглото без проблеми. Сега има кафяв колан по карате ... и др. постижения, които показват, че не е лигла.
Та - както вие не можете да му обясните, така и то не може да ви обясни, че си има някакви страхове, които ще надрасне с времето. ( На  10г. и да го молиш, няма да иска да си ляга при вас   Wink   )
Ако проявиш малко повече любов и нежност, няма да си по-малко глава на семейство и мъж, напротив. Ще убедиш и жена си , че си грижовен и добър. Освен това - признай си поне мъничко ревностчица - нормално е, поговорете с жена ти, тя сигурно също се е вторачила в проблема и не ти обръща толкова внимание , както на детето.
Дайте на детето половиния час спокойствие и си дарете времето след това един на друг. ( Тези изречения са и за нея.)

Да ви предупредя, че ако ви се е паднало по-чувствително дете, както на мен, ще има и други периоди на трудна адаптация- детска градина, училище... Но затова пък детето ви има други страхотни качества и ако подходите с любов и разбиране, ще му дадете възможност да прояви най-доброто от себе си и да ви радва с успехите си.

Пожелавам ви много любов и успех в семейството!  Simple Smile

Последна редакция: ср, 10 юни 2009, 08:22 от white soul

# 8
  • Мнения: 15 619
Следвам инстинктите си. Гушкам го, приспивам го в леглото и го местя обратно в кошарата. Да и аз мисля като съпругата ти, lafs. Когато плаче, значи има нужда от мен. Не се опитвам да отгледам железния човек. Не знам, грешка ли е или не. Rolling Eyes

# 9
  • Мнения: 107
Има и друг момент. Началото на опити за манипулации(ако приемем че са такива, дори това да е пътя да бъде с майка си), започват от тази възраст. И ако ти ги прекършиш в зародиш, по-късно той може и да не се научи. А манипулацията играе голяма роля в живота. Тогава наистина може да стане "женчо". Когато израстне и започне да говорите, тогава може да си казвате, кое е приемливо и кое-не- за всеки в семейството, за да не накърнявате интересите си.
Контактът с майката е първият контакт на "малкия мъж" с другия пол. Може да греша, но мисля, че балканското възпитание на момчетата много често ги превръща в тези така студени мъже, за които толкова четем тука. Те като че ли се женят, защото така трябва да стане и мама и тате искат внуци, а след няколко години се влюбват за първи път.
Извинявай, но дали не реве, когато те види, защото знае, че ти не го искаш в пегръдките си? Такива интереси харесват ли ти? Срамно ли е един баща да гушне детето си, не само когато е болно? Не те нападам, а ти говоря като на моя съпруг. Когато виждам, че разсъждава едностранчиво, му предлагам да разсъждава. И ми е омръзнало вече от неговото:"Ех,жена,беше права."
Колко и да ти е нервно, все пак това са "бели кахъри". Радвай се, че не реве, защото е болно. Ако може поне последното да тушира сегашния период.

# 10
  • Мнения: 599
Много рядко съм оставяла детето на голямото легло, само когато е болно.
Изключително против съм малки деца в родителската спалня.

Според мен добре се справяте. Излизането от стаята действа чудесно при истерика и нежелание да спи.


И ние сме били така.
Гушкала съм го като реве, но винаги си е спял в собственото си легло.
И ясно съм му давала да разбере, че няма да му минат номерата.
Въпроса е да го изтърпите, докато осъзнае ситуацията.
И на мен ми се е късало сърцето като плачеше, но ми е било по-важно да разбере кой командва парада-не той естествено  Simple Smile
Успех ви желая!

# 11
  • София
  • Мнения: 1 983
Аз бих оставила детето да спи при мен. И така съм правила. За мен това е правилния начин. Ще си го гушкам и ще спим заедно тримата. За мен няма нищо по хубаво да се събудя сутрин и да си гледам бебето как спи сладко до мен.


Усещам, че въпреки темата и желание за съвети сте доста убеден в своята правота. Е, тогава оставете го да реве ден-два, седмица...изпробвайте колко ще издържите вие и детето...ужас  Crazy
Та той е още бебе. Гушкайте го , милвайте го, целувайте го. Това очакват децата в момента от живота. Толкова бързо растат.   bouquet

# 12
  • Мнения: 3 453
децата са най-добри и послушни, когато имат режим, който е без изклю4ения  и постоянност.
грешка сте направили, когато за първи път сте му позволили да спи при вас. не ме разбирайте погрешно, много ми се иска да си гушкам детето в леглото, но знам какви последици може да има след това. това въобще не е липса на оби4 или проява на коравосърде4ие, препоръ4ва се от педиатри, професионални детегледа4ки и също наблюдения от личен опит.
сина ми се е будил през нощта, но сме се опитвали да го успокояваме в леглото му или го гушкаме докато се поуспокои и го слагаме обратно, но не го изнасяме от стаята му.

автора, според мен ти си прав, но трябва да решите със жена ти, да действате по един и същи на4ин, иначе ще продължават цирковете и манипулирането.


   Подкрепям това мнение. PeaceАз още като по-малък не съм го взимала при нас детето.Успокоявах го и го връщах отново в леглото му.Той знае че при нас не спи, вечер преди банята си играем на голямата спалня с него и мъжа ми и това е времето му да е там.

# 13
  • Мнения: 627
децата са най-добри и послушни, когато имат режим, който е без изклю4ения  и постоянност.
грешка сте направили, когато за първи път сте му позволили да спи при вас. не ме разбирайте погрешно, много ми се иска да си гушкам детето в леглото, но знам какви последици може да има след това. това въобще не е липса на оби4 или проява на коравосърде4ие, препоръ4ва се от педиатри, професионални детегледа4ки и също наблюдения от личен опит.
сина ми се е будил през нощта, но сме се опитвали да го успокояваме в леглото му или го гушкаме докато се поуспокои и го слагаме обратно, но не го изнасяме от стаята му.

автора, според мен ти си прав, но трябва да решите със жена ти, да действате по един и същи на4ин, иначе ще продължават цирковете и манипулирането.


Децата НЕ СА машини, които да се третират еди как-си, че и без изключения... Shocked Те са човешки същества, при това незрели.

Какви последици, че ми стана интересно.

Педиатрите, които предлагат това, предлагам да си изядят дипломите, а детегледачките незабавно да си сменят работата

# 14
  • на майната си
  • Мнения: 424
От 6-ия месец оставих дъщеря ми да спи сама в стаята си, беше ми по-трудно да ставам и ходя при всеки плач, но пък свикна и никога не съм имала проблеми със заспиването сама. Много рядко я вземам при мен и досега - обикновено когато не е добре или се чувства явно самотна. Всеки има право право на лично пространство Simple Smile.

Общи условия

Активация на акаунт