Здравейте,
аз съм едно 18 годишно момиче от едно мъничко село близо до Варна. Тази година бях абитуриентка и завърших едно от елитните училища във Варна с отличен успех. Предстои ми да кандидатствам и въобще живота е пред мен. Но докато съучениците ми се готвят с трепет за студентството, готвят се да заминат в София или чужбина, аз се намирам в мой си душевен ад. Имам голям проблем, за който не мога да разговарям с никого, затова си позволявам да се обърна за съвет към Вас български майки и жени.
Преди всичко искам да ви кажа, че семейството ми е средностатистическо – даже бих казала доста бедно. Майка ми е медицинска сестра, но е безработна, а баща ми е пенсионер. Имам сестра с 10 години по голяма от мен със семейство и 2 деца. Те също живеят в селото ни и също имат затрудненията на хората от малките населени места – ниски заплати, липса на работа. Когато ме приеха да уча във Варна бе като малко чудо, защото влязох в едно от най-елитните училища във Варна без уроци и курсове. Семейството ми нямаше възможност и живеех в общежитие, докато съучениците ми разполагаха с много пари. Една част от съучениците ми ме игнорираха и ми се надсмиваха, но с други станахме истински приятели. Живота в училище ми беше много интересен, научих много неща и прекарах наистина страхотни години. Всичко се обърна на 180 градуса, когато през лятото на 2007 година дойдох на рожден ден на една съученичка. С нея не сме много близки защото тя е от много заможно семейство и аз не знам защо ме покани. Чувствах се не на място в луксозното заведение, мислех си че изглеждам жалко в белия си панталон и бяла блузка купени от магазин за втора употреба. Съученичката ми говореше с млад мъж и двамата ме гледаха и тръгнаха към мен, а аз мислех само къде да се скрия от срам. Мъжът бе нейния първия братовчед – момче на 26 години, току що завършил елитен Американски университет и върнал се да поеме бизнеса на семейството. Той беше точно с 10 години по-голям от мен, на светлинни години от моя мъничък свят. Няма да навлизам в детайли защото и аз не знам как точно се получи, но след 1 седмица вече бяхме гаджета. Той идваше до селото ми почти всеки ден с някаква скъпа кола, седяхме в колата с часове, говорехме си. Запознах го с родителите ми по негово желание. Не мога да кажа дали са се харесали, по-скоро семейството ми видя в негово лице възможност аз да съм “добре”. Майка ми ми наговори куп неща за това, че това е моя шанс и трябва да го използвам. Той започна да ми купува всякакви неща – дрехи, обувки. Чувствах се купувана, но родителите ми бяха твърдо ЗА и насърчаваха това. Януари 2008 година спахме заедно за първи път. Благодарна съм му, че ми даде почти 5 месеца преди да го поиска от мен, благодарна съм му че винаги беше загрижен за мен. Февруари 2008 се преместих да живея при него – в огромната къща на неговото семейство. Не мога да кажа дали родителите му ме харесват или не, по-скоро си мисля, че са инструктирани от единственото си дете да не ми създават неудобства за нищо. Живота ми беше като програмиран от мъжът с когото живеех – 1 събота в месеца можех да ходя при родителите ми, през седмицата училище, почивните дни трябваше да сме задължително заедно. В началото не усещах, че това му желание да контролира всичко се дължи на ужасна ревност. Шофьор от фирмата му ме водеше и вземаше от училище, пазарувах с братовчедка му, не можех да излизам на раходка или кино с никой освен с него. От 1 година и 5 месеца съм гадже-затворник-сексуална играчка. Дори на гинеколог ходихме заедно и то задължително в негово присъствие и задължително жена. Опитвам се да говоря с него да променим ситуацията, но той винаги излиза с изявлението, че прекалено много ме обича. Обзело ме е едно чувство за безизходност, което се засилва от факта, че той изпитва почти постоянно сексуално желание. Правим секс почти всеки ден, по негово желание сме опитали почти всичко. Ако преди заспиване му откажа, то задължително ме буди или през ноща или сутринта. След командировка е някакъв кошмар за мен – правим секс цяла нощ, а на другия ден съм на училище и се чувствам ужасно. Почивните дни е същото даже по-зле. Чувствам се като проститутка, плащат ми се дрехите, образованието, храната. Другите момичета ми завиждат. А аз искам промяна. Мисля си, че обичам този мъж, но също така искам и малко свобода – да избера къде и какво да уча, да изляза на разходка сама. Искам една вечер да ме гушне и да говорим, без секс. Искам родителите ми да ги е грижа поне малко за мен. През март напълнях нарочно, тъпчех се с храна и станах 65 килограма с надеждата да го отвратя и да ме зареже. Да ама не, постоянно ми казва, че съм прекрасна. Сега съм 48 килограма и пак е същото.
Моля Ви, дайте ми съвет, имам нужда от помощ. Само на 18 години съм, а се чувствам като на 30. Искам да избягам, но къде като нямам семейство, приятели.
Извинете, че стана дълго, ама имам нужда да пиша и да говоря.
аз съм едно 18 годишно момиче от едно мъничко село близо до Варна. Тази година бях абитуриентка и завърших едно от елитните училища във Варна с отличен успех. Предстои ми да кандидатствам и въобще живота е пред мен. Но докато съучениците ми се готвят с трепет за студентството, готвят се да заминат в София или чужбина, аз се намирам в мой си душевен ад. Имам голям проблем, за който не мога да разговарям с никого, затова си позволявам да се обърна за съвет към Вас български майки и жени.
Преди всичко искам да ви кажа, че семейството ми е средностатистическо – даже бих казала доста бедно. Майка ми е медицинска сестра, но е безработна, а баща ми е пенсионер. Имам сестра с 10 години по голяма от мен със семейство и 2 деца. Те също живеят в селото ни и също имат затрудненията на хората от малките населени места – ниски заплати, липса на работа. Когато ме приеха да уча във Варна бе като малко чудо, защото влязох в едно от най-елитните училища във Варна без уроци и курсове. Семейството ми нямаше възможност и живеех в общежитие, докато съучениците ми разполагаха с много пари. Една част от съучениците ми ме игнорираха и ми се надсмиваха, но с други станахме истински приятели. Живота в училище ми беше много интересен, научих много неща и прекарах наистина страхотни години. Всичко се обърна на 180 градуса, когато през лятото на 2007 година дойдох на рожден ден на една съученичка. С нея не сме много близки защото тя е от много заможно семейство и аз не знам защо ме покани. Чувствах се не на място в луксозното заведение, мислех си че изглеждам жалко в белия си панталон и бяла блузка купени от магазин за втора употреба. Съученичката ми говореше с млад мъж и двамата ме гледаха и тръгнаха към мен, а аз мислех само къде да се скрия от срам. Мъжът бе нейния първия братовчед – момче на 26 години, току що завършил елитен Американски университет и върнал се да поеме бизнеса на семейството. Той беше точно с 10 години по-голям от мен, на светлинни години от моя мъничък свят. Няма да навлизам в детайли защото и аз не знам как точно се получи, но след 1 седмица вече бяхме гаджета. Той идваше до селото ми почти всеки ден с някаква скъпа кола, седяхме в колата с часове, говорехме си. Запознах го с родителите ми по негово желание. Не мога да кажа дали са се харесали, по-скоро семейството ми видя в негово лице възможност аз да съм “добре”. Майка ми ми наговори куп неща за това, че това е моя шанс и трябва да го използвам. Той започна да ми купува всякакви неща – дрехи, обувки. Чувствах се купувана, но родителите ми бяха твърдо ЗА и насърчаваха това. Януари 2008 година спахме заедно за първи път. Благодарна съм му, че ми даде почти 5 месеца преди да го поиска от мен, благодарна съм му че винаги беше загрижен за мен. Февруари 2008 се преместих да живея при него – в огромната къща на неговото семейство. Не мога да кажа дали родителите му ме харесват или не, по-скоро си мисля, че са инструктирани от единственото си дете да не ми създават неудобства за нищо. Живота ми беше като програмиран от мъжът с когото живеех – 1 събота в месеца можех да ходя при родителите ми, през седмицата училище, почивните дни трябваше да сме задължително заедно. В началото не усещах, че това му желание да контролира всичко се дължи на ужасна ревност. Шофьор от фирмата му ме водеше и вземаше от училище, пазарувах с братовчедка му, не можех да излизам на раходка или кино с никой освен с него. От 1 година и 5 месеца съм гадже-затворник-сексуална играчка. Дори на гинеколог ходихме заедно и то задължително в негово присъствие и задължително жена. Опитвам се да говоря с него да променим ситуацията, но той винаги излиза с изявлението, че прекалено много ме обича. Обзело ме е едно чувство за безизходност, което се засилва от факта, че той изпитва почти постоянно сексуално желание. Правим секс почти всеки ден, по негово желание сме опитали почти всичко. Ако преди заспиване му откажа, то задължително ме буди или през ноща или сутринта. След командировка е някакъв кошмар за мен – правим секс цяла нощ, а на другия ден съм на училище и се чувствам ужасно. Почивните дни е същото даже по-зле. Чувствам се като проститутка, плащат ми се дрехите, образованието, храната. Другите момичета ми завиждат. А аз искам промяна. Мисля си, че обичам този мъж, но също така искам и малко свобода – да избера къде и какво да уча, да изляза на разходка сама. Искам една вечер да ме гушне и да говорим, без секс. Искам родителите ми да ги е грижа поне малко за мен. През март напълнях нарочно, тъпчех се с храна и станах 65 килограма с надеждата да го отвратя и да ме зареже. Да ама не, постоянно ми казва, че съм прекрасна. Сега съм 48 килограма и пак е същото.
Моля Ви, дайте ми съвет, имам нужда от помощ. Само на 18 години съм, а се чувствам като на 30. Искам да избягам, но къде като нямам семейство, приятели.
Извинете, че стана дълго, ама имам нужда да пиша и да говоря.
/
). Това, че има семейство, не значи, че може да разчита на него,да не забравяме, че има родители, които казват "На осемнайсет си, пълнолетна си, трябва да се оправяш сама..." А я се постави на мястото на 18 годишно момиче, което трябва да си намери работа и квартира...и то точно в момент в който нещата с намирането на работа далеч не са лсни за човек с образование, а камоли за 18 годишно момиче.И аз нямам савет,защото ако не е пързалка, наистина ситуацията е кофти.Но 
думи нямам.
пък дано да греша 