Спомени - първите и най-ярки в живота ви

Хубава тема!

Първият ми спомен беше много болезнен, на около 4-5 годинки, когато татко без да иска ми прищипа ръката на вратата на старият ни москвич. Няма такава болка ви казвам, затова и съм го запомнила.

А най-хубавият ми, ярък и запомнящ се спомен беше когато вуйчо ме научи да плувам, около 6 годишна мисля бях.
Случи се на село в Синия вир, прекрасно сенчесто място, което обожавах и е свързано с едни от най-хубавите ми детски спомени, сега като пиша за него ми стана много милоо...Та той ме придържа отдолу и аз плувам с негова помощ. Казва ми че след малко ще ме пусне, а аз казвам не, не искам още, искам да ме държиш, страхувам се, а той ме успокоява-няма страшно държа те. След малко го питам нещо и той ми отговаря, в началаото не зацепвам, но после осъзнавам- гласа го чувам някак отдалеч-странно, завъртам се и що да видя , вуйчо останал някъде назад, а аз от изненада щях да се удавя Той ми казва, запази спокойствие и продължи по същият начин, иначе потъваш, представи си че те държа, все пак съм наблизо...продължих кво да правя, трябваше да стигна до камъните и да се хвана. Обаче усещането беше невероятно за мен, ей така сама си се нося над водата и мога да плувам, опияняващо, страхотно усещане, пищях от радост... и плувах цял ден, есествено. По принцип много обичам водата, плуването, пък и съм з.Рак, така да се каже във водата се чуствам в собствени води, чуствам се свободна. В последствие в училище се записах на плуване и по състезания даже ходех Не знам откъде тази любов, не от тази случка вероятно но тя ми е оставила много ярък спомен.

И хубав спомен имам от първото влюбване, едни пеперуди в стомаха, едни ми ти работи, една тръпка под лъжичката, майко, майко, кво се случваше с мен, странно, но и хубаво усещане...Но да оставим първата любов да почива в мир Лошото е, че никога не се повтори по този начин, толкова беше уникално, сигурно защото беше първи път.

Ако искам да се върна назад, искам пак да изживея точно 3-тия спомен. Да.

Все си мисля, че помня БЦЖ-то. Знам, че е невъзможно, но като по-малка често се будех от следния сън - абсолютна тъмнина, боцване и моят ужасЕн писък, който ме оставя почти без въздух.

Първите ми спомени са от морето на 1,2год. Помня, че ми купиха пояс-лебед; част от дрехите, които носех тогава; парещия пясък под краката ми; надуваемия басейн; часовника на мама, който зарових в пясъка и "магически" изчезна; дюшека, който се обърна и как потънах. Почти съм се удавила тогава. Следващите ми спомени са чак след 3-4год.

На 5 години, стоя с широко разтворени пръсти на едната си ръка и се гордея колко съм голяма
Пак по това време-4-5 години, вместо да се прибера от детската градина ( прибирах се сама ), хуквам на гости у една приятелка на другия край на града за да ми покаже някакво плюшено мече, времето минава неусетно, а обратния път-повече от труден и най-сетне сестра ми ме вижда от един автобус кротичко да се оглеждам, размахвайки жилетката над главата си. През това време полицията ме търси, майка ми и баща ми място не могат да си намерят. Тогава за пръв и последен път в живота си съм яла здрав бой, напълно заслужен и стоях 5 или 6 часа с вдигнати ръце, което ми се струваше прекалено жестоко да изтърпявам, докато децата ме викат под терасата да играем.
На около три-много страдах , че баща ми все е в командировка и като ми каже: " ще се върна в петък " все питах: " утре ли е петък ? ", а той се смееше от сърце и на това, и че вместо " командировка " казвах " комбиовка ". Зарекох се докато се върне да съм се научила да изговарям думата правилно, но колкото пъти се опитвах да я кажа, все грешно
Първи клас, в кухнята се опитвам да изрисувам идеалното кръгче в тетрадката с тесни и широки редове, 10 часа е, майка ми мие чинии и със сапунените ръце къса и хвърля листове от тетрадката по земята, че ги правя криви. Спаси ме случайно един съсед , обаче под що-годе  правилно изписаното домашно взе, че нарисува 4-5 смешни глави на човечета и на другия ден класната ме порица, че прекалено съм се вдъхновила, толкова бяха уродливи

Аз помня ДТК. И мама каза, че не е възможно. Преди време ваксините ги биеха в гърба. Няма по-гадно нещо, беше ужасно.
Като дойде време да слагат ДТК на Дияна заявих, че няма да е в гърба.

Най-ярките ми спомени са,къщата на баба и дядо.Баба полива вадите,аз цопам вътре и съм цялата в кал.
И други подобни.Честно казано,не искам да си спомням,че ми става някак мъчно.

Ха, не мож да бъде. И аз имам същият спомен, ти да не си аз
Детската беше точно до у дома и аз се прибирах сама, а баба стоеше пред къщата и ме посрещаше, та един ден по рано си тръгнах и тя още не беше излязла, а пък Мимето ме беше поканила на гости, да си играем с новата й кукла от Русия, та така до някое време вечерта...
Не ме търсеше полиция, но пък татко ме чакаше на ъгъла с една дряновица. Тогава се запознах за първи път с болката от тънка пръчка , той плющи, аз подскачам и пищя, а при всеки жилещ удар ми се припикаваше След тази случка винаги давах пълна информация, къде съм, с кого играя, до колко и. т.н.

Може да сме били приятелки, аз ,( съвсем сероизно ) имах кукла от Русия , но не съм Мимето , ти Биляна ли се казваш и имаш ли по-голяма сестра ? Най-много да стигнем накрая до: " Боже, Лиле, това ти ли си ? "

Първият ми осъзнат спомен е от последните мигове на дядо ми. Била съм на 2 и половина. Според майка ми е невъзможно да помня тази случка.

Възможно е.
Най-лошите и най-хубавите спомени се запечатват в съзнанието на човек, дори и неволно. Понякога и оставят отпечатъци, нерядко непоправими.

Аз съм на около 2 години.Татко е на стаж в село Силен като млад лекар.Ходим при него с мама и баба.Вървя през поляната и срещу мен със съскане вървят много гъски.Аз стоя като вкаменена,те са вече до мен и протягат шии,съскат много страшно.Баба тича през поляната,хвърля се върху мен и ме закрива с тялата си.Те я удрят с клюнове и пляскат с крила.Баба ме гушка и плаче.

Сега се сетих за още един спомен пак към две и половина- три годишна съм била.Ще ходим на гости, майка ни е облякла с много красиви копринени роклички с много волани, светло сини, с десен на цветя и пеперуди. С по две огромни бели панделки на главите, къси бели памучни чорапки и бели сандалки.Гоним се със сестра ми, хващам се за рамката на вратата, тя трясва вратата и ноктите на показалеца, средния и безименния ми пръст остават на вратата.Болката не помня, но помня колко много кръв тече, поликлиниката, превръзките, изцапаните роклички и, че не отидохме на гости.

Спомням си първият ден, в който ме заведоха на градина - бях на 3, ненавършени.
Вървим с баба, носим на учителката рози. Бях много горда, че вече съм "ученичка", но когато баба се обърна да си ходи започна големия рев .

Помня, че ме водиха в делфинариума, може би по същото време. И водещият ме избра, седнах до него в лодката, подхвърляхме топки на делфините. Майка ми обаче твърди, че това никога не се е случило и вероятно съм сънувала

И едно ходене на палатки, още по-малка съм била. Бяха ми направили гердан от кламери, който ми се зеплете в косата.

Още като ученик се вълнувам от трансформацията на безмозъчната бебешка кратуна във висш разум, първите съзнателни спомени и момента, когато се осъзнаваш като личност. След дълго лежане на кожената кушетка и ровичкане в съзнанието ми, успях да стигна до първият си истински спомен. В яслата (значи около две годишен) ми откраднаха един бонбон (от ония малките, шарени топчета, май се казваха "Детска радост", едно време ги слагаха в житото за погребения), аз се спуках от рев и след като всички лелички вдигнаха ръце от мен, от някъде ми намериха един огромен, зелен, желиран бонбон (тогава бяха доста дефицитни).

...Сега, като се замисля, освен първи съзнателен спомен, това ми е и първата успешна сделка, която е дала тласък в един успешен бизнес модел, който следвам и до днес. 

Много спомени имам.
С брат ми сме на вуйчо във волгата, играем си и аз намирам нещо интересно. Натискам копчето, изваждам го и забивам палец в нагорещена запалка. Писъци, рев...
Спомням си как слизаме с майка ми от трамвая, тя носи брат ми в ръцете си и мен ме държи за ръка. Опитва се да мине пред трамвая, а той тръгва. Един мъж я дръпна, хора се развикаха, а аз изгубих ума и дума.
Спомням си и едно голямо земетресение и как се клатеше едно висящо цвете.

Благодаря ти, Юлиана, че ми напомни за този очарователен грък, който присъства ярко и в моите спомени.
Освен това, честно да ти кажа, бях безкрайно удовлетворена да разбера, че не съм единствената, която е шутирала любезния доктор, в следствие на което бях овързана с едни каиши на стола.
Но твоят шут ми донесе удовлетворение и чувства, близки до възхищение и мисълта, че справедливост има, макар и късно.

Сега, за да отговоря на Луна, ще споделя един от най-ярките си детски спомени, които са свързани, разбира се с мъж.
Възрастен, но много красив все още, който ме води за ръка. Помня роклята и обувките, с които бях облечена. Помня и ръцете на дядо си.