Първият ми спомен беше много болезнен, на около 4-5 годинки, когато татко без да иска ми прищипа ръката на вратата на старият ни москвич. Няма такава болка ви казвам, затова и съм го запомнила.
А най-хубавият ми, ярък и запомнящ се спомен беше когато вуйчо ме научи да плувам, около 6 годишна мисля бях.
Случи се на село в Синия вир, прекрасно сенчесто място, което обожавах и е свързано с едни от най-хубавите ми детски спомени, сега като пиша за него ми стана много милоо...Та той ме придържа отдолу и аз плувам с негова помощ. Казва ми че след малко ще ме пусне, а аз казвам не, не искам още, искам да ме държиш, страхувам се, а той ме успокоява-няма страшно държа те. След малко го питам нещо и той ми отговаря, в началаото не зацепвам, но после осъзнавам- гласа го чувам някак отдалеч-странно, завъртам се и що да видя , вуйчо останал някъде назад, а аз от изненада щях да се удавя Той ми казва, запази спокойствие и продължи по същият начин, иначе потъваш, представи си че те държа, все пак съм наблизо...продължих кво да правя, трябваше да стигна до камъните и да се хвана. Обаче усещането беше невероятно за мен, ей така сама си се нося над водата и мога да плувам, опияняващо, страхотно усещане, пищях от радост... и плувах цял ден, есествено. По принцип много обичам водата, плуването, пък и съм з.Рак, така да се каже във водата се чуствам в собствени води, чуствам се свободна. В последствие в училище се записах на плуване и по състезания даже ходех Не знам откъде тази любов, не от тази случка вероятно но тя ми е оставила много ярък спомен.
И хубав спомен имам от първото влюбване, едни пеперуди в стомаха, едни ми ти работи, една тръпка под лъжичката, майко, майко, кво се случваше с мен, странно, но и хубаво усещане...Но да оставим първата любов да почива в мир Лошото е, че никога не се повтори по този начин, толкова беше уникално, сигурно защото беше първи път.
Ако искам да се върна назад, искам пак да изживея точно 3-тия спомен. Да.