Какво изпитахте в първия момент,в който видяхте вашето дете 
...какви мисли и чувства нахлуха в главата ви 
...какви мисли и чувства нахлуха в главата ви - Публикувана: 6 юни 2009, 00:41 ч.
- Последно мнение: 11 юни 2009, 21:19 ч.
Чувството да станеш майка
Бях слушала толкова много за величието на момента, когато ще гушна детето си, а честно казано нищо патетично не изпитах. Може би заради болката от секциото (първите ставания болят яко) или наистина имах свръх очаквания за този миг, но всъщност изобщо не осъзнавах какво общо с мен има това малко нещо. Вълнението и обичта (поне при мен) дойдоха с времето постепенно с всеки изминал ден.
Първият път бях щастлива, че вече няма да съм бременна. Майчинският ми инстинкт проработи малко по-късно. Казах си: Това ли било? Това беше. Нищо особено.
Вторият път бях адски щастлива, че с детето ми всичко е наред, че бременността ми свърши най-после и че семейството ми вече е в пълен състав.
Вторият път бях адски щастлива, че с детето ми всичко е наред, че бременността ми свърши най-после и че семейството ми вече е в пълен състав.
И при мен майчиното чувство дойде след като се прибрахме в къщи(бебето не беше при мен в болницата).
Сега с малкия вече е по-различно и разбираемо.
Това чувство е неописуемо и тъй като всеки има различни ораторски способности звучи различно.Но всъщност е толкоз еднакво и силно.
Сега с малкия вече е по-различно и разбираемо.
Това чувство е неописуемо и тъй като всеки има различни ораторски способности звучи различно.Но всъщност е толкоз еднакво и силно.
Чувствах се така, все едно гледам документален филм, като че ли случващото се, ставаше с някой друг. Като ми го показаха, не изпитах нищо, просто регистрирах факта в съзнането си и си казах: "На всяка цена, трябва да запечатам този момент в ума си!" Нямаше фанфари и фойерверки и изобщо раждането не беше такова каквото си го представях. Майчинското чувство, започна да се развива у мен, когато за пръв път ми донесоха да кърмя бебето.
Не можех да повярвам, че се случва на мен. Помня всеки детайл от този първи миг! Като ми я дадоха да я подържа и не можех да спра да я гледам... Една акушерка ми се скара, че не съм и дала да суче, и че ще я гледам цял живот, но сега е гладна. А аз не спирах дая гледам...
Беше неверояно усещане, да я държа, да усещам аромата и...
Беше водовъртеж от най-различни чуства - до едно прекрасни!
Беше неверояно усещане, да я държа, да усещам аромата и...
Беше водовъртеж от най-различни чуства - до едно прекрасни!
Като, че всичко си е дошло на мястото. Единственото, което исках, е да бъде непрекъснато до мен, не можех да спра да го гледам. Обличаха го в родилния дом с една пижамка на мечета, малкото ми мече, съвършено, точно, каквото си го представях. Моето бебе не можеше да изглежда по различен начин.
Знаех как да го гушна, как да го приближа до мен, а преди това колкото бебета съм хващала в ръцете си, все несигурност изпитвах.
Нямах въпроси, на които да не мога да отговоря. Нямаше депресии след раждането. Само безгранично щастие, неизпитано до момента. Без всякакви несигурности.
Плачех от радост, знаех, че всеки миг вече е дар от Бога.
Знаех как да го гушна, как да го приближа до мен, а преди това колкото бебета съм хващала в ръцете си, все несигурност изпитвах.
Нямах въпроси, на които да не мога да отговоря. Нямаше депресии след раждането. Само безгранично щастие, неизпитано до момента. Без всякакви несигурности.
Плачех от радост, знаех, че всеки миг вече е дар от Бога.
Какво изпитахте в първия момент,в който видяхте вашето дете ...какви мисли и чувства нахлуха в главата ви
...какви мисли и чувства нахлуха в главата ви Боже, това чудо от мен ли излезе?
И какво е то, а аз каква съм му? Заклевам се, че това ми бяха 1-вите мисли в главата...
Какво изпитахте в първия момент,в който видяхте вашето дете ...какви мисли и чувства нахлуха в главата ви
...какви мисли и чувства нахлуха в главата ви Боже, това чудо от мен ли излезе?
И какво е то, а аз каква съм му? Заклевам се, че това ми бяха 1-вите мисли в главата...
Вярвам ти! 
Бях изпълнена с емоции идвайки в съзнание/раждах секцио/питах как е бебето ми и веднага исках да ми я донесат и се радвам че ми я донесоха още беше с пяна на главичката.Разтопих се и бликнаха сълзи от радост.........умиление.......нежност.........любов към това малко човече,чувството е несравнимо 
И при мен майчиното чувство дойде след като се прибрахме в къщи(бебето не беше при мен в болницата).