От какви хора се възхищавате? Аз например от позитивни хора, които във всяка ситуация търсят и намират хубавото.От хора, които в най-трудния момент ще ти кажат обективното си мнение и адекватен съвет. И не на последно място , които въпреки трудностите не падат духом.
- Публикувана: 5 юни 2009, 14:57 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2009, 11:26 ч.
От какви хора се възхищавате?
Възхищавам се на хора, които знаят какво искат и са го постигнали или правят каквото трябва, за да го постигнат - без това да ги прави цинични или пресметливи, в първия момент като видях заглавието в ума ми изникна една моя позната, на която искрено се възхищавам - тя е красива и по важното - ужасно стилна жена, живее точно където иска, работи каквото иска, има прекрасно семейство и така нататък - абсолютно й се възхищавам, бих искала и аз след десетина години да се похваля със същото. Възхищавам се и на най добрия си приятел, който започна от абсолютното дъно и в момента прави каквото е по силите му (че и повече) да стане това, което иска, въпреки че на няколко пъти брутално му затръшваха вратата под носа - той си намери начин и ще успее. На това се възхищавам, защото ми се иска и аз да съм такава.
Харесвам позитивните и добри хора,адски ме кефят.Радвам се,когато около мен има такива хора.Възхищението обаче е нещо друго,по-силно е като усещане.Възхищавам се на смелите и умните хора.Прекланям се пред талантливите.Моцарт и Леонардо Давинчи са нещо велико за мен,но се възхищавам и на Мадона.Доста хора има,на които се възхищавам в съвремието,на много майки от форума също се възхищавам.
Има хора, които ценя, които уважавам и в чието мнение и съвет съм склонна да се вслушам. Но не се възхищавам на никого, както и не очаквам и не искам никой да бъде възхитен от мен. Възхищението го свързвам с ахкане и охкане, колко въпросният човек е по- по- по и най. А такива съвършени хора няма. Всички сме пълни с недостатъци- това е, което ни прави човеци, а не божества. Правила съм тази грешка на млади години- да реша, че някой е на върха на съвършенството и аха- аха, ще му поникнат крилца.Обаче винаги след време се случваше така, че пиедесталът се пропукваше и моят идол се срутваше в краката ми. Та, научих си урока.
Възхищавам се на майките от тази тема
И на мен първо това ми хрумна. Възхищавам се на всички скрити и неизвестни герои, които правят чудеса без никой да разбере...