Децата и историята

  • 1 259
  • 16
  •   1
Отговори
  • Paradise
  • Мнения: 3 103
Съвсем просто ми е питането -

Как обяснявате историческите събития на по-малките деца?

Защо има сирени на 2ри юни? Кой е Ботев? Кой е Левски? Кои са турците?

Изхождайки от тези въпроси, ми се ще да поговорим и за тези неща - как е най-добре да се поднесе историята на 4-5 годишни деца.

Моля, споделете своя опит. Благодаря предварително.

# 1
  • Мнения: 1 085
Оказа се, че пет годишният ми син от ДГ знае някои неща за В. Левски, но доста половинчато и изопачено. Попълних пропуските. Научихме първият куплет от "Хаджи Димитър " на Ботев, знае и за Стефан Караджа. Показвам му снимки от интернет, интересни са му униформите и знамето на бунтовниците. Считам, че засега това е достатъчно.

# 2
  • Мнения: 4 841
Обяснявам така, както и на мен са ми обяснявали - в началото разказвах като приказки. Имало едно време... След това започнахме да свързваме нещата с посещения на конкретни места - паметника на Левски в София, Царевец, Враца, Копривщица, Батак. Не сме ходили на кораба Радецки, но има голямо желание да отидем и може да го направим това лято. Посещаваме много музеи. В началото се е случвало да влезем, и да излезем след 10 минути. НИМ го разглеждаме винаги на порции - едно отиване - един етаж. Просто не може да "поеме" повече, губи интерес и му идва в повече информацията. Но му е много интересно.
В градината също ги занимават, но сина ми е малко по-напред с материала от останалите, защото у дома наблягаме на историята. "Аз съм българче" беше едно от първите стихотворения, които научи, още не можеше да казва "р"...

# 3
  • Мнения: 9 814
Като човек чиято страст е историята дъщеря ми неусетно беше увлечена от мен.
Често й преразказвам някои по-важни и интересни исторически моменти, особено когато наближава по-голям празник, свързан с това.
Много внимавам обаче с обяснението именно за това кои са турците. Не искам да насаждам негативни чувства у нея, но и не искам с лека ръка да отрека 500 години от българската история.

П.П. А иначе любимата й историческа личност е кралица Елизабет І.

# 4
  • Мнения: 101
От една седмица му говорим за днешния ден, за да не стресне.
Вече чувам сирените.
Да помълчим.

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 1 152
Дъщеря ми научава повечето неща в градината. Вкъщи коментираме и обясняваме, ако пита за нещо неясно.

Извинявам се за отклонението, но да попитам пловдивчанки, чуха ли сирените? Аз съм в центъра и нищо не чух.

# 6
  • някъде другаде
  • Мнения: 629
Да и в нашата детска им бяха обяснавали за Левски и Ботев.

# 7
  • Paradise
  • Мнения: 3 103
Това, че в градините им разсняват някои неща, е похвално.

Но на мен питането ми не е за градините, а за нас, родителите, как им поднасяме историята.

BirdsFlu ме е разбрала.

# 8
  • Мнения: 686
Днес обясних на дъщеричката,че с воя на сирените се почита паметта на един велик българин на име Христо Ботев.Обясних й,че той е дал живота си за България.Мисля,че засега това й е достатъчно.

# 9
  • Мнения: 5 877
Хм, ами аз лично като малка се увличах от праисторията и древния свят, засега най-много сме се занимавали с тях Simple Smile Имаме купища книжки за древен Египет, да речем, филми за първобитните хора и т.н.
За българската история - често ходим при баба й и дядо й в Търново и естествено при обиколка край Царевец сме разказвали за Петър и Асен, за Калоян и победата му над Балдуин, такива работи. За Кирил и Методий знае доста покрай 24-и май, пък и на нас ни е приятно да разказваме тази част.
Знае някои начални неща за основаването на българската държава, славяни и прабългари, за това, че преди тук са били траките.

Не наблягам на жертви, трагедии, кланета и пр. Искам първоначално да си изгради чувство на спокойна увереност в това отношение, а не отсега да възприема историята като национална травма. Разбира се, знае за Априлското въстание и Левски, но в големи подробности не съм влизала.

П.С. И тя много се кефи на Елизабет І (аз също).


# 10
  • Казанлък of all places
  • Мнения: 689
У дома историята е на почит - имаме много литература, и двамата с мъжа ми четем, когато ходим по исторически места, разказваме много . Покрай нас и баткото се увлече по историята и той много разказвам на брат си. Гледаме Хистъри Ченъл, в който филмите според мен са точно на ниво "популярни познания" и един вид разпоалват апетитеа, ако чвек иска да разбере нешо повече. Обясняваме много и разказваме.

# 11
  • Мнения: 8 999
Включвам познати понятия като "лошите" и "добрите", също така и обичани герои като Спайдърмен, костенурките-нинджи и други.

# 12
  • Пловдив
  • Мнения: 224
Аз също съм фен на историята. Разказвам за личности и събития, особено когато пътуваме - паметника на Ботев в Калофер, кой е роден в Карлово и т.н.. В Пловдив има много исторически забележителности навсякъде и винаги разказвам като минаваме покрай тях. Не е необходимо да ги претрупваме с много факти наведнъж. Интересът се изгражда постепенно, не се надявайте, че детето изведнъж ще прояви интерес като стане ученик. Миналия септември ги водих в няколко музея в Нощта на музеите и галериите, много им хареса и като коментираме сега се оказа, че доста неща помнят, дори и дребния. Енциклопедиите също са подходящи като обучителен материал.

# 13
  • Мнения: 361
трудно ми е да привлека вниманието на дъщеря ми към историята, въпреки че съм историк по образование и историята ми е слабост. не са й интересни неща, различни от детските филми по тв. преди 2 месеца имаше да пише съчинение на тема защо трябва да почитаме героите или нещо подобно. в движение й измислих и продиктувах съчинението с възможно най-прости думи и обяснения. стана й лееееко интересно, но дотам. наистина е трудно да се запали интереса на съвременните деца, но няма да се отказвам и ще пробвам по всякакви начини. и на муззеи съм я водила, но там иска да свършваме по-бързо и да си ходим. филмите на историческа тема пък не са й интересни. ще видим какво ще стане в бъдеще с интереса към историята при нея

# 14
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
За световната история има много хубави книжки и енциклопедии за деца. За нашата няма. (Попадала съм на едни ужасни книжки, тях не ги броя). Родната история разказваме (адаптирано).  Laughing
Когато можем, правим пътешествия. Разглеждаме музеите (военно-историческият е любим).
Като обобщение мога смело да напиша - през едното ухо влязло, през друго излязло.  Laughing Но продължаваме с историята, все нещичко ще остане. Пък и да не остане, важното е, че в момента на детето му е интересно и се вълнува.

Общи условия

Активация на акаунт