Към какъв специалист да се обърна?

  • 1 356
  • 14
  •   1
Отговори
  • Между хотелите
  • Мнения: 96
Здравейте момичета. Имам голяма нужда от съвет, а не знам накъде да хвана. Става въпрос за страх от земетресения. Проблемът при мен е наистина голям. Естествено се задълбочава след като усетя такова или разбера, че е имало наблизо. От там насетне аз не съм себе си - треперя постоянно, нарушава ми се ежедневната активност - влияе ми зле на работата, сърцето ми ще изскочи, потят ми се ръцете, повръща ми се и не мисля за нищо друго освен за това. Естествено, че постоянно имам чувството нещо се тресе около мен, качвам кръвно.
Когато съм сама плача от страх...
В миналото също ме е било страх, но напоследък стана просто неописуемо. Два дена след земетресението ноември месец миналата година, направих спонтанен аборт... Искам да се справя с този страх, но не знам дали ще успея сама. За сега не съм пила лекарства, само след последното пих мента, глог и валериан, но освен, че ми се зави свят, за друго не помогна.
Искам да ми дадете някакви съвети как да се справя с този проблем, защото наистина ме погубва - не физически, а психически. Дори не знам как се нарича тази фобия, но предполагам, че е някакъв вид страхова невроза. Много ще съм ви благодарна ако ме насочите към някакви специалисти или да споделите как се справяте ако имате подобни проблеми.

P.S. Извинявам се, че стана толкова дълго и не знам темата дали е за тук. Ако модераторите преценят, нека я преместят. 

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 2 491
Според мен имаш нужда от психолог/психоаналитик, а ако говорим за лекар - от психиатър.
Това е една от многото фобии (пусни едно търсене в google да видиш колко неподозирани и странни фобии излизат) и се овладява.
Не съм специалист, но сякаш повече ти трябва терапия, а не хапчета, защото тревожността ти не е обща, а е свързана с конкретно явление.

Успех в надмогването на страха и горе главата newsm10 Сещам се една тема за гафове имаше, в която ти развесели всички с гафовете си при интервю за работа; със комичните ситуации, на които си била свидетел (пишман-самоубиеца) и т.н. Като се сетиш за заметресение, "сети" се умишлено за някоя от тези весели истории Grinning

Още нещо- фобията значи пламнало огнище на възбуда в емоционалното полукълбо на мозъка. Когато настъпи, трябва да го компенсираме с "превключване" към рационалното полукълбо - почваш да броиш, да смяташ, да сравняваш и т.н.

# 2
  • Между хотелите
  • Мнения: 96
Според мен имаш нужда ...
Много ти благодаря, че се включи своевременно по моят проблем. Наистина, дори едно такова изказване ми помага да не мисля за проблема. Всички мои познати (кактоиаз самата) ме смятат за много положителен и весел човек, но точно за това казах, че този страх ме превръща в друг човек... Cry

Ще се радвам и други хора ако ми помогнат със съвет - много ми е нужен.

# 3
  • Мнения: 1 217
Ако знаеш колко добре те разбирам.Аз изпитвам същото.Описала си и моите чувства.
От ноември като го усетих,2 месеца буквално се друсах с валериана.После като че ли се успокоих.Мъжът ми има нощни смени и винаги викам някой да спи при мен-брат ми,майка.А съм на 29 години.Това е просто ужас за мен.
Винаги си представям,че ме е затрупало и аз съм жива и никой не ме чува.А сега и детето спи с мен,ми става още по-лошо като си мисля такива неща.Кръстницата ни е на 15 етаж,егати куража и непукизма.Добре че поне сме на 2-я етаж,в 4 етажен блок.
Решила съм като начало да отида да ми леят куршум.
Сега пак като усетих трусовете,пак полудях-изпадам в паника за секунди.Много ме е страх,много.
Не се возя в метрото,все си представям как спира,угасва тока и бам и ме няма.
А лошото е че работата ми е свързана с метрото.
Изобщо като цяло и аз май трябва да отида на специализирана помощ.

# 4
  • Мнения: 60
Психиатър, според мен.Започни да се занимаваш и активно със спорт.Желая ти успех в тази не лека пътека на лечение!

# 5
  • Между хотелите
  • Мнения: 96
Знам, че има доста хора с подобен страх като моя. Но ми се ще да срещна такива, които са се преборили с него. И аз съм на 30 години и съм доста рационален човек, ама пусто не знам как да се оправя...
Психиатър, според мен.Започни да се занимаваш и активно със спорт.Желая ти успех в тази не лека пътека на лечение!
И аз доста се замислих да започна със спорт, но ми се ще все пак  да поискам и професионално мнение. Ще се радвам ако ми посочите и имена на специалисти, които биха ми били полезни, а както се вижда и не само на мен.
Успех на всички   bouquet

# 6
  • Мнения: 7 723
Охххххх, и аз съм кюпа с тая диагноза... Tired
Нямате си представа колко много искам да преодолея тази си фобия.
Благодаря за темата. Ще я ползвам на готово  Hug

# 7
  • Мнения: 1 181
и аз така... Confused незнам какво да ти кажа, защото и на себе си не мога да помогна, но поне знаеш че не си само ти. Мен като ме обхване паниката започвам да се самоуспокоявам, че не е толкова стар блока, че ще успеем да излезем, че може изобщо да не сме в нас и т.н. Не че действа особено, ама какво друго да правя...

# 8
  • На края на света !
  • Мнения: 2 328
Това е списък с фобии,но на английски  Tired http://www.psychologyspace.com/phychology-terminology/phobia-list/
Earthquakophobia /Страх от земетресения

# 9
  • Мнения: 657
Аз  съм си мислила лично за мен за моите си фобии, да посетя психоаналитик.Предпочитам със сеанси ако е възможно отколкото с лекарства.
На последното земетресение направо си представях как всичко е рухнало върху мен, и правех планове кой ще спаси детето.Ужас направо. Cry
Другата ми фобия - гръмотевици и светкавици.Настръхвам като се сетя, че точно сме в техния сезон в момента.

# 10
  • Пловдив
  • Мнения: 2 491
Макар че се страхувам не точно от земетръс, но от други неща- разбирам прекрасно всички. Колкото и да сме рационални, има ли някакъв непреодолян неоснователен страх, той продължава и продължава да напомня за себе си. Вече виждам, че страхът може да е от абсолютно всичко. Cry

# 11
  • Между хотелите
  • Мнения: 96
Ох, момичета, за съжаление голяма групичка се събираме. Трябва да направим нещо със себе си, защото така не може да се живее. Аз сериозно се замислих да се обърна към психиатър, но не знам как точно да намеря подходящия. Знам само, че искам да се справя с този проблем и ще дам всичко от себе си. Така, че сега започвам да си търся доктор.

Аз мисля тази тема, да се превърне в един "ПОМОЩНИК", в който да пишем само успокояващи неща , които да ни помогнат, да се справим по-лесно с проблема. И то не само от хора, които ги е страх, а от всеки, който може да ни каже нещо успокояващо за земетресенията като цяло, както и за начина по който да се преборим със страха.
Не знам дали го формулирах точно, но ми дойде на момента.
Надявам се темата да има бъдеще, за да може всички с проблеми като моя, да влизат да я четат и тя да им действа успокояващо.
Лек и успешен ден ви желая!

# 12
  • Между хотелите
  • Мнения: 96
Здравейте момичета. Връщам темата пак на първа страница, за да постна отговора, който ми даде д-р Янева, на същия въпрос, който зададох и тук. Вече сериозно търся специалист към когото да се обърна. Искам да избера точния човек, но не знам как да резбера кой е той. Мисля в близките седмици вече да имам среща с някой психолог, защото не виждам да се оправя положението. В смисъл, малко по-спокойна съм, но си представям, ако пак разбера за нещо такова (дори не искам да му изписвам името),  че пак няма да съм на себе си със седмици.
Ще се радвам да споделите при вас как е положението?

Цитат
Нарича се "фобийно тревожно разстройство" но измеренията на пристъпите ви са до панически кризи. Можете да опитате с психотерапия и евентуално за някакъв период от време заедно с медикаменти. В такива ситуации колегите предлагат антидепресант за шест месеца. Неотменна част от лечението във вашия случай обаче е когнитивно поведенческата психотерапия, ако искате да се радвате на дългосрочни успехи в повлияването на страха ви.Д-р Янева

П.С. А някой може ли да ми обясни в какво се изразява "когнитивно поведенческата психотерапия"?

Лек и усмихнат ден ви желая.

# 13
  • Мнения: 753
Мисля, че това се нарича паническо разтройство.
Приятелката ми преди 3-4мес я връхлетя незнайно от къде този страх.беше ужасно, защото това и пречеше да ходи нормално на работа.Имахме много разговори с нея, звъняла ми е и по нощите.......това много я успокояваше.Сега е добре и ходи на специализирана помощ/психоаналитик/ и го е преодоляла.
Аз я успокоявах, като и казвах, че в София голямо заметресение не може да стане/което си е така/, защото макар, да сме земетръсна зона, тези малки трусове са добри, защото се освобождава енергия.И не може да я затрупа.
Успех на всички и мислете само положително, защото това е пътят към успеха  bouquet

# 14
  • Мнения: 121
То си е фобия.Успех с лекуването.

Общи условия

Активация на акаунт