По принцип детето ми е много общително и "не дели",както казват старите баби-радва се на абсолютно всеки,който му обърне внимание.Свикинала съм с това и досега винаги съм намирала начин да "отклоня тактично нападателите" .Но днес просто не издържах....
Докато говорех по телефона и се гласях да да се прибирам вече с детето,мина съседка,с която само се поздравяваме и която за секунди просто си навря огромната глава в количкта и започна да обсипва с целувки по лицето детето ми ,който пък с нищо не показа че е недоволен.Аз изгубих контрол и вдигнах страхотен скандал,наизкачаха клюкарките по терасите ,а онемялата съседка на каза гък и се прибра.На мен ми идеше просто .На всичкото отгоре като се прибрах разтрепрана у дома и разках на мъжа ми,той ми каза да й се "извиня и обясня тактично,че тя и без туй била комплексирана,защото е пълничка...."
Сега вълна от смесени чувства се надига в мен-гняв и съжаление,че реагирах така остро-все пак тя му се радваше.....но не трябваше да използва момента,че говоря по телефона........
Ох,много дълго стана.Благодаря че ме изчетохте.Ще се радвам и ако гласувате,за да разбера аз ли съм единствената "параноичка"