Делтич
От мен финалът, че дойде време да си ходя, да чистя и аз вкъщи
И така естествено стигаме до няколкокото атентата от последните години и продължаващите периодично протести на бедуините от Синай, които официалната патриотична египетска преса с лека ръка (но с много добре предвидени последици) характеризира като желание за отделяне в автономна територия, присъединяване към съседната страна и т.н вместо да признае съществуването на сериозен проблем по тези земи, за чието създаване управляващите имат заслуги и чието съществуване системно се игнорира, а междувременно положението на бедуините се влошава и безизходицата им се задълбочава.
Атентатите са щекотлива тема...и все пак фактите: Октомври 2004, Таба – (лъскав курорт, но с далеч по-малки мащаби от Шарм, посещаван от европейски туристи и състоятелни евреи), атакуван е х-л Таба Хилтън, 34 убити (повечето от тях евреи); Юли 2005, Шарм ел Шейх (няма нужда от представяне),няколкото екзплозии оставят след себе си 80 убити и много ранени в разгара на високия сезон; Април 2006г., Дахаб (споменатия вече хипи-курорт), три бомби убиват 19 египтянина.
Реакцията на Кайро и в трите случая е еднаква – масови арести (хиляди бедуини са прибрани и голяма част от тях подложени на мъчения), намесването на една известна и една не толкова известна терористическа групировка, музика за ушите на определени международни кръгове.... Но докато в първия случай най-вероятно наистина става дума за палестинска връзка (предвид националността на жертвите), във втория и третия случай обективния анализ на обстоятелствата показва, че са по-скоро изпратено послание към управляващите ...
И последно: Европейската Комисия отпуска 55,5 милиона евро по програма за развитие на Южен Синай. Първият транш ще бъде използван за инфраструктурни проекти (доставяне на питейна вода, канализация) и опазване на природните ресурси. Вторият транш на стойност 20,5 милиона евро е предназначен за борба с бедността и за проекти на различни международни и египетски неправителствени организации, свързани със социалното развитие на тези територии. В този случай местните хора са благодарни – но отново не на собствената си държава...
Така или иначе Синай остава своебразен врящ казан и зад блясъка на класните курорти крие много нерешени проблеми и най-вече безброй нерадостни човешки съдби...