Защо хората ми разказват живота си?

  • 3 510
  • 68
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 401
Много съм се чудила, но никого не съм питала защо.  Не се жалвам, верно доста ме натоварват с историите си, но слушам.   Щото знам, че  хората имат нужда от това.  Знам и, че всички биваме слушатели и кошчета понякога, но при мен положението е тежко. Заговарят ме съвсем непознати хора и на втората минута решават, че могат да ми разкажат всичко. Случвало ми се е много пъти и в чужбина, спирали са ме буквално на улицата, направят някой комплимент/коментар и почват..  Та много искам да разбера с какво човек предизвиква такова, доверие ли, не знам как точно да го нарека.

# 1
  • Мнения: 552
Във форума не даваш вид на кошче за душевни отпадъци,за улицата,незнам Simple Smile

# 2
  • Мнения: 2 401
Във форума не даваш вид на кошче за душевни отпадъци,за улицата,незнам Simple Smile

Очаквах такава реплика, но неведнъж съм казвала, че форумския ми образ не е това, което е.
Приемете моментното ми разголване като временно умопомрачение. Simple Smile

# 3
  • Мнения: 6 607
Винаги където отида човека с пробелема ме надушва , не ми тежи изслушвам и съвети искат ,а то това си е отговорност.Много хора са ми казвали ,че им действам положително и успокояващо .
Мъжът ми е изпадал в потрес как почти непознати  хората ми споделят прекалено лични неща .
Нямам идея обаче защо .
минзухар наистина от форума не приличаш на човек на който бих споделила .

# 4
  • Мнения: 231
И вие ли като мен бе-тц,тц...
Аз тази седмица затова изпуших..
И понеже ме ползват като кошче за душевни отпадъци,а аз не разтоварвам никъде и изключих всякакви лични мобилни тел.- направо избухнах и установих,че съм се променила страшно много и когато си казвах всичко директно на отсрещния ми беше по-добре Thinking
Ама нали изчетох сума ти книги за човешката психология и бля,бля...нещо се бъгнах Rolling Eyes

# 5
  • Мнения: 2 070
Много съм се чудила, но никого не съм питала защо.  Не се жалвам, верно доста ме натоварват с историите си, но слушам.   Щото знам, че  хората имат нужда от това.  Знам и, че всички биваме слушатели и кошчета понякога, но при мен положението е тежко. Заговарят ме съвсем непознати хора и на втората минута решават, че могат да ми разкажат всичко. Случвало ми се е много пъти и в чужбина, спирали са ме буквално на улицата, направят някой комплимент/коментар и почват..  Та много искам да разбера с какво човек предизвиква такова, доверие ли, не знам как точно да го нарека.
iпри мен е така.защо ги предразполагам ,де да знам ooooh!

# 6
  • Мнения: 92
минзухар ,явно си нещо като отворена врата за хората по отношение на душевния им мир.

# 7
  • Мнения: 2 448
Във форума не даваш вид на кошче за душевни отпадъци,за улицата,незнам Simple Smile

Очаквах такава реплика, но неведнъж съм казвала, че форумския ми образ не е това, което е.
Приемете моментното ми разголване като временно умопомрачение. Simple Smile

Ще започна да си мисля, че в живота си нещо като моя форумски образ защото аз тук привличам много споделяне.  Simple Smile
Не че се оплаквам, щом на хората им олеква, значи едно добро дело от мен без да влагам усилия. 

# 8
  • Мнения: 184
Аз съм малко по- съзерцателен тип, малко говоря, повече наблюдавам. И за да избегна говоренето, и защото ми е интересно да попивам жестове, мимики, обичам да питам хората "Как си/сте?". Този въпрос е направо вълшебен.

# 9
  • София
  • Мнения: 2 840
Минзухар, к'во ни занимаваш тук със себе си, не мога да схвана.
Егати, с какво те предизвикахме?

# 10
  • Мнения: 2 401
минзухар ,явно си нещо като отворена врата за хората по отношение на душевния им мир.

Какво значи това?


Ще започна да си мисля, че в живота си нещо като моя форумски образ защото аз тук привличам много споделяне.  Simple Smile
Не че се оплаквам, щом на хората им олеква, значи едно добро дело от мен без да влагам усилия. 

Дано само, ти реално да не си като моя форумски образ..

Лавиния, какво казваш прави вълшебния въпрос?

Клонке, що не си...  Hug

# 11
  • Мнения: 2 448

Дано само, ти реално да не си като моя форумски образ..

Опитвам се понякога да ти кажа, но за сега без успех.  Laughing

# 12
  • Мнения: 184
Хората споделят какво ли не. Много рядко отговорът е "добре, мерси". Хем те се почувстват по- добре, хем аз не трябва да говоря. Едни суперлативи наговорили веднъж така за мен и се чудя какво толкова съм направила/казала пред тази жена, и освен, че я бях попитала "вие как сте", за друго не се сетих:).

# 13
  • София
  • Мнения: 2 840
Ей, да не сподели нещо човек с теб... Mr. Green

Впрочем, мислех, че мен ме преследват, за да ме впечатлят.
После осъзнах, че дори идиот разбира, че когато ми говори, аз слушам предимно собствените си мисли и само се усмихвам. Хубаво е да превърнеш монолога в диалог, без да изгубиш предимствата да си говориш сам. Предполагам при мен идват по тази причина.
За теб - нямам идея.

# 14
  • Мнения: 431
Имах такъв период, скъсаха се да ми споделят непровокирано. Бях в един от най-ужасяващите периоди в живота си и много ме натоварваха. Все едно ме надушваха, че ми е зле, и трябваше на всяка цена да ми споделят своето "зле".

В твоя случай - може би трябва да попиташ някой свой близък, който те познава добре. Може би просто изглеждаш топъл, отзивчив човек.

Общи условия

Активация на акаунт