-Мамо,оцвети ми бананчето на картинката!
Аз взимам жълт фулмастер и следва:
-Ама защо жълто?
-Защото бананчето е жълто.
-Ама това е рисунка,защо да не го направим розово?
-Добре,избери ми цвят с който да го оцветя.
Подава червено.Аз оцветявам.
-А,защо аз трябваше да избера,ти не можеше ли да вземеш червеното?
Вече в чудо съм се видяла от "защо",детето ми е от приказливите и не спира да говори и пита.Не ходи на градина по здравословен проблем и на моменти много съжалявам за това.Като е с баба всичко приключва за моменти - баба отговаря със "защото така',детето пита:"Защо защото така?",а тя "спри да питаш,че ще си ида" и детето спира.Ама аз не мога да приложа този метод.Единственото спасение е да изляза и да я оставя да се заиграе сама - тогава е кротка,говори си на играчките и не ме закача,но не може по цял ден да я оставям така.
Въпроса ми е най-вече как отговаряте на тези въпроси(риторичните),които са като последният- без нормален отговор,но детето си държи да го получи."Защото така" не ме задоволява като вариант.