Въпроса ми е повече към тези мами,които сами си гледат децата и по цял ден чуват само това : "защо?";"защо?";"защо?";"защо?"....... Как отговаряте на по-неважните "защо"?За пример разговор от преди малко:
-Мамо,оцвети ми бананчето на картинката!
Аз взимам жълт фулмастер и следва:
-Ама защо жълто?
-Защото бананчето е жълто.
-Ама това е рисунка,защо да не го направим розово?
-Добре,избери ми цвят с който да го оцветя.
Подава червено.Аз оцветявам.
-А,защо аз трябваше да избера,ти не можеше ли да вземеш червеното?
Вече в чудо съм се видяла от "защо",детето ми е от приказливите и не спира да говори и пита.Не ходи на градина по здравословен проблем и на моменти много съжалявам за това.Като е с баба всичко приключва за моменти - баба отговаря със "защото така',детето пита:"Защо защото така?",а тя "спри да питаш,че ще си ида" и детето спира.Ама аз не мога да приложа този метод.Единственото спасение е да изляза и да я оставя да се заиграе сама - тогава е кротка,говори си на играчките и не ме закача,но не може по цял ден да я оставям така.
Въпроса ми е най-вече как отговаряте на тези въпроси(риторичните),които са като последният- без нормален отговор,но детето си държи да го получи."Защото така" не ме задоволява като вариант.
-Мамо,оцвети ми бананчето на картинката!
Аз взимам жълт фулмастер и следва:
-Ама защо жълто?
-Защото бананчето е жълто.
-Ама това е рисунка,защо да не го направим розово?
-Добре,избери ми цвят с който да го оцветя.
Подава червено.Аз оцветявам.
-А,защо аз трябваше да избера,ти не можеше ли да вземеш червеното?
Вече в чудо съм се видяла от "защо",детето ми е от приказливите и не спира да говори и пита.Не ходи на градина по здравословен проблем и на моменти много съжалявам за това.Като е с баба всичко приключва за моменти - баба отговаря със "защото така',детето пита:"Защо защото така?",а тя "спри да питаш,че ще си ида" и детето спира.Ама аз не мога да приложа този метод.Единственото спасение е да изляза и да я оставя да се заиграе сама - тогава е кротка,говори си на играчките и не ме закача,но не може по цял ден да я оставям така.
Въпроса ми е най-вече как отговаряте на тези въпроси(риторичните),които са като последният- без нормален отговор,но детето си държи да го получи."Защото така" не ме задоволява като вариант.
Постоянно е от 2г., обяснявам, обяснявам и пак завършва със "защо".Понякога побеснявам, мислех, че ще отмине бързо, но не! 
Аз също съм обещала, че всички въпроси ще имат отговор и че винаги ще ги слушам какво говорят.Още помня колко гадно беше, когато само се правеха, че ме слушат, а нищо не чуваха моите родители. 
Познайте от кой го е чул? 
Когато не знам нещо, отговарям, че не знам, понеже няма как един човек да знае всичко, но ще прочета в умните книжки и ще науча 
Така се провокира интерес и към книжките - така де, от тях човек може да научи всички неща... И мама ги знае, защото е чела и чете... Имам приятелка, за която най-големия ужас е, да признае, че нещо не знае... Предпочита да излъже, измисляйки си нещо на момента, само и само да не си признае, че не е наясно... Това за мен е много по-вредно. За мен е важно да сме откровени с децата и да не се правим на всезнаещи и всемогъщи...