Куче и бебе едновременно - не "дали", а "как" :)

  • 44 164
  • 435
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 175
Изчетох няколко теми за бебета и кучета, но всички бяха от типа "за или против", та понеже в моя случай решението е взето "за", реших да отворя нова тема...

С годеника ми искаме някой ден и деца и куче, като и двамата сме решени че са напълно съвместими. Той е израснал с куче, аз пък никога не съм имала и винаги съм искала, така че вече решението е взето  Simple Smile Въпросът ми е, кога е най-удобно да се вземе кучето спрямо детето, и възможно ли е да се гледат заедно като бебета? Като малки кученцата си изискват постоянни грижи, а аз освен по време на майчинството няма кога да седя до него цял ден и да го дресирам, затова искам да се възползвам докато съм си вкъщи с детето. Има ли някоя мама от вас, която е гледала бебе заедно с кученце? Постижимо ли е? Аз все си представям как ще комбинирам разходки с количката в парка с така нужните разходки на кучето, и т.н. Пък щом ще съм си вкъщи, на кучето няма да му е скучно и няма да вие или изгризе къщата  Wink

Ето и няколко подробности по плана. Относно хигиената, съм спокойна защото живеем в САЩ, а тук нямат котешка и кучешка тения! Изключително рядко се срещала, заради строгите мерки, и аз съм във възторг  newsm44 . Още не съм видяла бездомно куче или котка в нашия град, и знам че по принцип домашните животни са ваксинирани и обезпаразитени. Ние си осиновихме котка от приют, която е "изчистена" и редовно се ваксинира, навън не ходи, и си я гушкам без параноя и непрекъснато миене на ръцете  Simple Smile Имаме ръчна малка прахосмукачка за домашни любимци, през ден се чисти вкъщи, никога не мирише, така че откъм хигиена нещата са под контрол.

Плана ни включва къща с двор, което ще улесни работата с кучето - още повече защото искаме немска овчарка, а те са големички. Чели сме много за дресировката и отглеждането на големи кучета, а годеника ми е имал дресиран ротвайлер, така че има и личен опит. При правилен подход и дресировка овчарките са много послушни, безопасни и обожават деца.

Това всичкото ви го казвам само за да избегна отговори, които заявяват че домашните любимци винаги миришели, непременно водели до болести или лоша хигиена, или отговори обвиняващи породата за злобна или неизбежно опасна. В предишните теми имаше много генерализации. Ние обичаме животните и искаме да възпитаме децата в същото; съзнаваме, че всяка порода е различна, и че в крайна сметка успешното съжителство зависи от това колко грижи полагат стопаните. Ние винаги ще се стараем да има ред и чистота в къщата, и животното да е под пълен контрол.

С това впредвид, искам само да питам хората с опит (особено в чужбина, където хигиената в това отношение е по-добра) - как се справихте? Кога е най-удобно да се вземе кученцето? Когато детето е бебе, или като поотрасне малко? За тези с повече от едно дете най ме интересува, защото и ние искаме няколко, но не сме сигурни кога да вземем и кучето, така че нещата да се сработят най-добре  Grinning


<-- първият домашен любимец е доста успешен  Grinning

Последна редакция: сб, 30 май 2009, 04:24 от Дидитка

# 1
  • Мнения: 2 376
Здравей  - моят опит е бебе и куче на 6 години.  Най-удобният момент  е  този , в който наистина се решите Simple Smile.  Не знам как ще се  справиш едновременно и с кученце и бебе. Аз бих обучила кучето преди да забременея (ако имам избор). При нас проблема  е, че кучето не харесва децата, но  постепенно  се опознават с бебето- т.е. обикновено кучето успява да избяга  Simple Smile   
Аз не разбрах,  съпругът ти ли е обучавал ротвайлера?  Когато взимаш  по-голямо куче е хубаво да имаш опит в обучението. Колкото и книги да изчетеш кучето винаги има какво да те научи  Laughing

# 2
  • Мнения: 1 175
Мерси Britt за отговора. Ами, той всъщност е минал през два ротвайлера един след друг. Първия са го имали като е бил дете, втория - като е бил в гимназията, и двата взети като малки кутрета. За първия е бил прекалено малък и само е гледал, но за втория е помагал на баща си с обучението, и кучето му се е подчинявало на 100%, така че личният му опит си е валиден  Grinning

Твоето куче каква порода е? Аз не бих се доверила на чужда немска овчарка, ако тръгна да я взимам пораснала. Мен ме е страх само да се доближа до такова куче ако не е мое  Shocked Те се привързват силно към семейството, с което са отрасли, много дресировка им трябва за да не станат опасни, и дори и тогава пак са недоверчиви с непознати (и обикновено се подчиняват само на стопаните или дресьорите си). Дори и на по-кротко да попадна, не го знам през какво е минало и кога ще ме изненада, и дали изобщо ще се съгласи да пусне бебе в къщата  Sad . Ако е като твоето и само бяга, как да е, ама ако рече да хапе? Иначе ако съм го гледала от кутре и отрано сме си изяснили правилата, кой командва вкъщи, ще го познавам най-добре и ще знам че не би посегнало нито на мен нито на семейството ми. Просто с овчарките (а и с другите големи кучета тип пазачи) си трябва желязна дисциплина отрано, иначе хапят и правят поразии, или пък отиват в другата крайност и стават страхливи. Но пък толкова ги обичам бе, да му се не види!  Grinning

Мислили сме да го вземем преди да забременея, но тогава има два проблема. Първо, ще сме на работа по цял ден и двамата, и няма кой да му обръща внимание, а първите месеци са най-важни във възпитанието. И второ, много истории съм чувала с кучета които не искат да приемат ново бебе в семейството, защото го считат за натрапник и им се засилва пазаческия инстинкт... С много внимание, контрол и дресировка може да се постигне мир, но както казах по-горе, ако сме били на работа по цял ден то кучето няма да е било толкова добре обучено... Може би ако е израснало с нас и ни се подчинява, би приело ново бебе, но с овчарка взета голяма никога не бих рискувала  Sad

# 3
  • Мнения: 485
аз в момента си имам малко кученце (мини ) и след около 2 месеца чакаме да се роди и нащето слънчице ...  и аз съм взела решението че няма да си махна ученцето имаме всякакви ваксини ходимна обезпаразитяване постоянно ... незнам само как ще се оправяме защото кучето ми е много ревниво Simple Smile иначе много обича малки дечица по не за това се радвам че иначе ...
и другият проблем който е че ми е малък апартамента и ... незнам... ама в началото си е чсно че кучето и бебето в една стая няма да седят определено!

# 4
  • Мнения: 718
Свекърва ми си е отгледала дъщерята около кучета. Имала е куче като е била бременна с нея, след като е родила си е взела още две. Не съм я разпитвала как точно се е справяла, но казва, че всяко куче е с характер и това дали ще ревнува от бебето или ще се поддава на дресировка зависи до голяма степен от него.

# 5
  • София
  • Мнения: 1 998
При нас е куче на 2 години и бебе. Ваксинираме, обезпаразитяваме и не го пускаме в стаята с бебето. Имай предвид, че ако вземеш кученце докато бебето е съвсем малко и сте по цял ден вкъщи то ще свикне постоянно да има хора около него. После като тръгнете на работа ще страда и ще се чувства изоставено. Тогава вече е силно вероятно да ви срути къщата. Породата е въпрос на ваш избор и вкус. Аз например не харесвам малки породи - нервни, лаят и не ми допадат като темперамент.

# 6
  • Brokenpromiseland
  • Мнения: 1 432
Бих избрала или голямо куче-малко дете, или голямо дете-малко куче....
Дъщеря ми миналата година на 1,5г (не че не и тази  Crazy) се беше захласнала по малките котенца в нашият двор.
Не мога да ти опиша какъв зор ми беше да ги опазя живи....котенцета Laughing
Хващаше ги за опашките, за гушите, подхвърляше ги....това е все едно да пазиш едновременно две деца...
Принципно съм против отглеждането на кучета в апартаменто,но пък ти казваш, че имате къща....в този случи бих ограничила достъпа на кучето до бебето поне 6-7 месеца.

# 7
  • София
  • Мнения: 3 064
Аз бих взела кучето по-отрано. С две бебета ще е по-голям зор. Имай предвид, че кученцата като малки пишкат и акат навсякъде и ще ти е трудно да се занимаваш с това докато гледаш малко бебе.

# 8
  • София
  • Мнения: 39 711
Според мен могат да се съчетаят. По време на майчинството ще си в къщи и може да е удачен вариант да гледаш и бебе куче. Т.е. ще имаш нужното "свободно" време.
Но ще гледаш две бебета. И двете ще искат пълно себеотдаване Simple Smile

# 9
  • Мнения: 189
Моят случай е малко бебе и голямо куче, което е и стафордшир на всичко отгоре. В началото бях против кучето и исках да се махне, понеже е на мъжа ми, но вече се убедих, че няма нищо вредно за детето и дори се радвам, че го оставихме. Кучето няма достъп до стаята на детето и се чисти малко повече от обикновенно, но двамата са си такава партия вече, че не могат един без друг. Според мен по удачния вариант е първо да вземете кучето и втория съвет е, дори и да е обучено НИКОГА не ги оставяй сами, и на двамата нямай доверие на 100%.

# 10
  • Мнения: 340
Виждам, че нямаш опит, а мъжът ти има опит в "обучаване". Това е малко погрешно, иззема се преценката на кучето и на него се гледа като на робот/кола/автоматика. Моят съвет е първо да се запознаеш с няколко възрастни кучета - за да преодолееш страха си. При вас сигурно има училища за собствениците и кучетата едновременно, препоръчвам да се запишете на такова, когато си вземете куче. Това ще ви помогне да го социализирате, да общува и т.н. Подчинението не е толкова важно, колкото да знаеш че кучето ти има правилна преценка и няма да нарани бебето.
Аз съм с 2 кучета, котка и бебе. Голям купон и голяма лудница.

# 11
  • Мнения: 2 376
Аз не те съветвам да вземеш голямо, обучено от друг куче, а да го обучите преди да се появи бебето. За стоенето вкъщи рано или късно ще  се наложи. По-добре от малко да свикне. Друг вариянт е да изчакате детето да поотрасне. Казвам това, защото първите дни с бебето са най-важни  и често доста трудни докато се нагласите. Ние също искахме да вземем още едно куче, но сме отложили момента.
Относно породата-винаги сме  имали Бретон.

# 12
  • София
  • Мнения: 39 711
Дияна като беше бебе си взехме рибки. След това се сдобихме и с котарак на месец. Но пък рибките и котката не изискват "обучение", "дресировка" и т.н.
Куче взехме преди година и нещо. Нямахме и грам време за него - ние с мъж ми по цял ден на работа, Дияна на градина. Не се получи. Разделихме се с кучето.
Останахме само с котарака.

# 13
  • София
  • Мнения: 17 591
Сериозно - куче - бебе и човече - бебе ми се струва... непостижимо за един гледач. Или поне твърде натоварващо. Лично според мен най- удачният момент за сдобиване с куче е след 3тата година на поне първото дете.

В обратния ред е добре кучето да стане на о/о 3. И тогава ще трябва единия от вас да не обръща практически никакво внимание на бебето, а да обръща внимание само на кучето. В смисъл, че кучето ще се почувства... изместено. А в никакъв случай не бива да се допуска то да почувства - не да прояви, да усети! - ревност. Изобщо, мисля, че е по- сложния вариант. Когато детето е факт преди кучето, за кучето то няма да представлява... внезапно появил се конкурент за вашата любов. Също като първото дете за второто. Когато има едно, следващите хлапета вероятно ще са по- лесни за "преглъщане".

Ти казваш, че никога не си имала куче, а винаги си искала... ами, кучето е като дете, което никога няма да порасне.

И като поведение, реакции... и дори изражение е 1:1 с малките деца.

# 14
  • Мнения: 2 111
Бих избрала или голямо куче-малко дете, или голямо дете-малко куче....
И аз съм за един от тези варианти.
Предпочитам първия,при нас беше така-куче на 6 год. и бебе.
Когато си купихме апартамента научихме кучето да не влиза в спалнята именно с идеята,че някога ще имаме бебе и да не се чувства изолирано кученцето,че не му даваме да влиза там.
Малко куче и малко бебе ми изглежда доста труден вариант,защото са си точно 2 бебета със своите нужди.Малкото куче прави доста бели-пишка,ака навсякъде,гризе всичко-на него ли да обръщаш внимание,на детето ли?
Много се радвам,че дъщеря ми расте с дом.любимец,връзката им е невероятна  Heart Eyes
Подкрепям напълно и мнението на katiABV  Peace  

Общи условия

Активация на акаунт