Как да постъпя!

Мила на този етап не би трябвало да прибързвате с бебето,щом сега си на негова издръжка как ще гледате малкото човече,а колкото до приятеля ти,поговори с него и се увери че наистина иска бебе защото ако е така би трябвало сам да поиска да намерите решение на проблемите ви,доста несериозен ми се струва от това което чета.Ако искаш ми пиши на лични за да поговорим по подробно   

Говори с него директно,без заобикалки.
Кажи му какво мислиш,какво искаш и ако той не е на същото мнение като теб....:просто не виждам бъдеще     и на мен не ми се струва сериозен.

Паулина,
Не съм съгласна че щом той я издържа,няма да могат да гледат малкото човече

Приятелски съвет - намери си работа. Не само заради изследванията. Може пак той да носи дома на раменете си, но чувството, че сама изкарваш пари и не си принудена да искаш от човека до себе си за всяко нещо, е неописуемо. Дава сигурност и свобода.
Следиш ли овулация или просто опитвате? Питам, защото ако просто опитвате, може да отнеме повече време, макар че две години и при това положение не са малко.
Иначе - млада си, времето е пред теб, но въпросите за деца - дали, кога, какво правите, ако не става и т.н., трябва да ги решите сега.

Подкрепям всички предишни мнения!  

Едва на 21г. си. Убедена ли си, че отношенията в тази връзка те устройват? Освен забременяване и раждане, майката трябва да е осигурила здрава среда за развитието на детето си. При все, че смятам и двамата родители за еднакво отговорни, майката е тази, с която детето е първично свързано, затова на нея е отредено да избира бащата. От нейният избор зависи средата, в която ще расте детето.
От поста ти лъха несигурност. Вие не сте на една плоскост, не сте равноправни партньори, а това е едно, от най-важните неща в една връзка. На теб дори ти е неудобно да споделяш с него! От две години правите опити, сигурно сте заедно, от поне 3г, а все още между вас има неудобни теми....

За осигуровките - не се залъгвай! Добрите специалисти и специализираните клиники не работят със ЗК.

Сливница,

Съгласна съм с теб,аз също съм на издръжката на мъжо, няма нищо лошо,но по думите й че не и дава пари за осигуровки и т.н смятам,че няма да им стигат парите,вярно е че някак ще закърпват положението и че близките ще помагат ,но защо да е така като може и по-добре да е.Наистина трябва сериозно да си поговорят,за да разбере какво мисли той за бъдещето им.Някак си ми се струва непорасъл,може и да бъркам...

Момичета много ви Благодаря за отговорите!
Ще се опитам да отговоря на всички!
По принцип в началото на връзката ни сме си говорили за тези неща като бебеправенето и той беше много щастлив че и аз искам. Много се нервираше когато ми идваше МЦ, а когато ми закъсняваше с 1 седмица, се надяваше чудото да е станало!Убедена съм че желанието му за дете не е изчезнало защото понякога ми казва че освен да надуя корема друго не вижда какво мога да направя по тялото си ( казва го когато искам да си смъкна корема малко). Отговорих му че много добре знае какво трябва да направим за да видим дали всичко ни е наред!
Парите никога не са ни били проблем! Той работи като Автобояджия и изкарва добри пари, след като издържа и майка му. Това че ми е неудобно да му искам пари е от както сме се запознали. Просто съм такъв човек, не казвам че не ми е давал когато съм му искала, но винаги се съобразявам с това с колко пари разполага. До миналата година работех.Напуснах по собствено желание, защото с шефовете не се разбирахме много. От тогава не дава и дума да обеля да почвам работа. Казва че аз работя. По принцип му помагам малко в гаража като има повече работа. Търкам колите преди той да ги боядиса. Проблема е там че аз като му помагам не изкарвам пари, той ги взима парите за колите. Казах му че по този начин аз не допринасям нищо за семейството, а той ми отговори да не се притеснявам!
Овулацията започнах да я следя от миналият месец обаче май я изпуснах и нищо не направих! Сега започвам отначало! Имам ги лентичките, само това с БТ незнам как ще се справя!
Това е милички за сега! Очаквам вашите мнения с вашата помощ!      

Подкрепям мненията на момичетата. Така, както описваш нещата обаче, мисля, че и той иска дете. Просто се надява да стане "естествено", знам как е. Моят приятел в началото ми обесняваше за друга двойка - как те "правили" второто им дете 1,5 години, защото едва ли не тя много го "мислила" и това бил проблемът. Разбира се, след като година и нещо не стана при нас, тръгнахме по лекари, открихме физиологични проблеми и сега сам си записва часовете. Подобни "легенди" обаче вредят повече, отколкото успокояват.
Моят съвет - за финансите, хубаво е да си по-самостоятелна. От нашите заплати всеки държи у себе си определена сума, разбираме се кой какви сметки ще плаща, но имаме и пари, които са вкъщи, за да може всеки да вземе колкото му трябват, когато му трябват. Спомням си, че баща ми си оставяше заплатата вкъщи, за да може всеки да си взима самосятелно пари, без никакви обяснения.
По другия въпрос - добре си се насочила към тестове за овулация, това е важно и така ще знаеш кога е точният момент за опити. Моят съвет е да пробвате така още 4 - 5 месеца, но се опитвай да не мислиш само за това и как трябва да се получи на всяка цена.
Ако не стане - няма защо да губите време. Кажи му, че няма смисъл да си държите главите в пясъка като щраусите и така да се криете от проблемите, игнорирането им, не ги разрешава от само себе си 

Муцунке здравей моят съвет мила е да седнете и да си поговорите двамата на дълго и на широко и по някакъв начин да го обедиш да отидите на лекар .Мисля че той ако наистина иска да имате дете ще те разбере .Аз напълно ви разбирам през какво минавате и че е трудно да отидеш до лекарския кабинет за да си направиш изследвания за да се обедиш дали всичко  е наред, поне при нас двамата страха беше голям.Това че работи само единия според мен не е проблем .Успех

Чак когато имаш дете, разбираш колко много са те обичали родителите ти
Обясни му, че от това по-голямо богатство няма!

оф мъже,мъже..все си мислят че няма проблем и бягат от изследвания моя таман се реши на спермограма и взех че забременях и така 2 пъти,в смисъл първия път тамън да направи спермограмата и хоп,последва мисед и таман пак спермограм и хоп ,е последва втори аборт...
сега се пъне за имунологични и генетични и каквито и да е изследвания и ако той не поиска незнам кой може да го накара...ем му казах: първи опит-фал, втори опит-фал,ако и трети опит бъде фал,четвърти няма да има..е седи и ме гледа с еййй такива очи
ние финансово сме супер.и двамата работим имаме си по кола,не се лишаваме от нищо,пари за здраве не жалим ама като неще изследвания да прави и тва е

Момичета, вие имате ли представа как се чувстват мъжете , когато се заговори за проблеми ?! За тях важи правилото: ПРОБЛЕМИ НЯМА! А що се отнася до спермограмата, не збаравяйте, че почти 90% от мъжете , вероятно са забравили , какво е да си близък с ръчичката , оф извинявам се , ама така си е  Като си спомня, моя в каква драма изпадна, ама как така, няма ли и аз да дойда, ама как така той сам  обаче се оправи някак си...
Хайде,  не прибървайте с умозаключенията, че бил несериозен, явно е , че си обича момичето, щом не й дава да работи и я издържа. Проблемът  е, че като всеки мъж, предпочита нещата да станат по естесвения път, за мъжете да се влачим по лекари е , като да заявим на цял свят, че те на са и свършили работата, няма значение, дали причината е някакво наше заболяване, те така го изживяват. 

L`AMOUR ,
ще спреш ли с генералните обобщения, моля! Моят съпруг, както и на повечето тук, не са се тръшкали, нито са се вживявали в излишни драми! За щастие, такива мъже са по-скоро рядкост!
Е една връзка партньорите са равноправни. Щом аз се подлагам на какви ли не процедури и малнипулации, не смятам да галя с перце съпруга ми! Не ми се е налагало да споря или да се моля. Той иска дете не по-малко, от мен! И достатъчно добре знае, че с мрънкане и инфантилни изблици нещата нямаше да се оправят!
Да твърдиш, че всички мъже са като твоя, е най-малкото несериозно!

Напълно съм съгласна с Хоуп , много добре го е казала , за протокола и моят съпруг също дума не е оронил докато бяхме по клиники , докато сме правили спермограми и други изследвания . 

Но на мен не ми харесва обстановката която описваш Муцунка , съжалявам че го казвам , ти имаш правото на избор и глас във вашата връзка , можеш да работиш , ако искаш , можеш и да не работиш , но това трябва ТИ да го решиш , не той . Още много мога да пиша , но предпочитам да не го правя 

По въпроса с бебеправенето , две години на редовни опити са доста дълъг период , трябва да търсите проблема , кажи му директно как стоят нещата и действайте . Не си губете времето 

Да, права си Хоуп, моят мъж, не е като твоя - ние не не сме равноправни в изкарването на пари, зщаото когато съм болна и ми се стои вкъщи си стоя вкъщи, Слава на Бога той е достатъчно мъж за да не мрънка и да ме носи на ръце, аи не съм еманципатка!