Кои са прякорите,с които са ви наричали?

  • 3 901
  • 69
  •   1
Отговори
# 15
  • в мечтания дом с любимите мъже...
  • Мнения: 157
Викаха ми БОКСИ,защото бях набила едно момче,което закачаше сестра ми. box

# 16
  • Мнения: 2 241
Енци ми викаха (от енциклопедия) Mr. Green

# 17
  • Мнения: 633
Само един и само няколко приятели го използваха - Русак. Ех, готини времена си бяха ...

# 18
  • Мнения: 516
Крем карамел и сиренце.

# 19
  • Мнения: 843
                            ОООО, едно дребно хлапе  може да има  мноооога прякори.   Първи прякор от брат , по-голям 10 години е " Паяче" , " Паяк Смотанов Парцалски"  " Морков",  " Систър" " Сорелли". Grinning Grinning
             
     тТатко ме наричаше " Маце" ,  аз пък него " Таце"    Защото мразех обръщението-     хааа--!!и липсва.. уфф!!!
       Цялата фамилия наричахме мама :  Нат Пав..  " Мадам" или  Наталия Павловна/  в  редки случаи на обожание  беше " ПиноЧетка"
 Laughing излишно е  да казвам, че я биваше в ръководенето на затлачени каузи ....
     Повечето ми приятели  ме познават като Буба. Щот съм МАнЕчко.
Мъни буба.    Така се случи преди 12 години.   

# 20
  • В светлото бъдеще на своята приказка...
  • Мнения: 222
Едно време, момците в нашия град ме знаеха, като "Желязната лейди." Хич не бях от влюбчивите натури, все се правех на трудно достъпна и от всяко обяснение в любов, бягах като "дявол от тамян".
То всъщност си има и разумно, логично обяснение за това ми поведение, което бе в следствие на една психична травма, нанесена от момче (още първото в живота ми, към което проявих някакви симпатии), но което твърде болезнено преживя нашата раздяла и ме накара да се отвратя от любовта, след като видях какво му причинява тя.
Но все пак това е твърде дълга история, а и съвсем друга тема на разговор.

# 21
  • Мнения: 1 192
Едно време, момците в нашия град ме знаеха, като "Желязната лейди." Хич не бях от влюбчивите натури, все се правех на трудно достъпна и от всяко обяснение в любов, бягах като "дявол от тамян".
То всъщност си има и разумно, логично обяснение за това ми поведение, което бе в следствие на една психична травма, нанесена от момче (още първото в живота ми, към което проявих някакви симпатии), но което твърде болезнено преживя нашата раздяла и ме накара да намразя любовта, след като видях какво му причинява тя. Но все пак това е твърде дълга история, а и съвсем друга тема на разговор.
А сега "Желязната лейди" раждясала ли е или...

# 22
  • В светлото бъдеще на своята приказка...
  • Мнения: 222
А сега "Желязната лейди" раждясала ли е или...
Joy Ааа, не! Макар и след време, намери се кой да разтопи желязото и да се нажежи със мен!  Mr. Green

# 23
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
В ранния тийнейджърлък-мравояд. Незнам по какви причини-не ми е дълъг носът, насекоми не понасям... Животното не ми е ултра ясно и оттам не се справям с идеята. След това се борех със зъби и нокти срещу всякакви прякори  Stop Stop

# 24
  • София
  • Мнения: 3 064
Мара ми казваха в ранното училище, малко по-късно - Паганел Sunglasses Защо бях Паганел, не помня много-много. Още по-късно - Белята. Като тийнейджър бях ужасно непохватна, все нещо събарях и чупех. Сега повече внимавам, де. Сега си нямам прякор...

# 25
  • Мнения: 1 192
Мара ми казваха в ранното училище, малко по-късно - Паганел Sunglasses Защо бях Паганел, не помня много-много. Още по-късно - Белята. Като тийнейджър бях ужасно непохватна, все нещо събарях и чупех. Сега повече внимавам, де. Сега си нямам прякор...
Да не си с очилца,като мен ? Wink

# 26
  • Мнения: 2 018
Май съм нямала...
Всъщност като ученичка имах едно палтенце /пухкаво такова/ и за кратко ми викаха Мечо.  Laughing

Последна редакция: пт, 29 май 2009, 08:30 от Бо_

# 27
  • Мнения: 364
Като малка ми викаха Даничка- Баничка много го мразех.
А сега ми казват Джони ,или Мисти

# 28
  • София
  • Мнения: 1 735
Джени.В подгответо всички си имахме английски имена.Само,че мойто си остана и  извън часовете.И досега съучениците ми викат така,че и част от другите ми приятели.

# 29
  • Мнения: 934
От малка в семейството ми викаха "белята". Татко ми вика и до ден днешен "салай" -което е на японски дракон или нещо подобно. А на мен и дъщерите ми общо вика "гадост", като каже така и трите се обръщаме
В училище винаги съм била "ужаса". И за момичетата и момчетата. На момичетата развалях купона, а момчетата направо биех, на никой не се давах. Имах за кратко и прякор "шамара", ударих шамар на първия позволил си да ме целуне. Повече не опита нито едно от околните момчета. После пък бях "малката", защото бях най-малката в компанията. Сега съм просто "уфсъ", и то доказана.

Общи условия

Активация на акаунт