Дилема - дали ще му направя лоша услуга ако го спра от детска?

То и аз съм в тази ситуация, само дето, дечко е 2 група. Няма да го спирам засега. Мисля, че ще свикне. При такава тотална промяна в обстановката и обкръжението е нормално да покаже реакция детето. Моя плачеше за старото жилище, казваше че новото не му харесва и иска да го съборим  . Липсвала му старата му стая и т.н. Скоро започна да казва, че новото жилище е по - хубаво. В градината децата много викали и не слушали, затова не му харесвало. Според учителката, още не е намерил приятели и това е причината да не иска да ходи. И все пак, виждам как малко по малко, започва да се адаптира към промените. Лятото ще го оставя у дома и на есен с нови сили и надежди отиваме в 3 група.

аз бих си го питала. бих му обяснила ситуацията с думи прости и бих го питала какво предпочита. аз като да тръгвам на градина ме питаха сигурна ли съм, аз казах да  и тръгнах

аз бих продължила да опитвам, дай му малко време да свикне с промяната. трябва помощ и от градината, поговори с учителките да се постараят повече, обясни му каква е ситуацията. дано по-бързо се адаптира. но за него съм сигурна, че ще му е по-хубаво да е сред децата

Аз мисля, че е по-добре да си е вкъщи, щом не иска да ходи/травмира се/ и имаш възможност да си го гледаш.Относно предучилищната-да ходи в училище, а не в градината и тогава вече ще му обясниш, че е вече ученик и ще е само до обяд там, че вече ще учи-като големите деца и т.н.
Естествено, за теб ще е по-трудно, защото трябва да му осигуриш възможност да трупа нужните му знания и да отговаряш на интересите му ежечасно, да му осигуриш достатъчно контакти с връстници, посещения на театър, кино и т.н....
Каквото и да решиш, ще е вярно за твоето дете, защото ти познаваш малчо най-добре.

При нас така едната в първа група плачеше от едната си госпожа-разпитах и се оказа,че едната госпожа е толерира малко повече-моята много говореше,а другата се е опитвала да и постави все пак някакви граници-без да я тормози.След известно време свикна.

аз не бих го питала.. не мисля че може да реши сам.. за сега аз взимам решенията в живота му след добро обмисляне и обсъждане най-вече с баща му..
въпреки че често и в много отношеня съм против детските заведения - най вече против яслите - то в случая мисля че ще му сториш лоша услуга.. говорете, прекарвайте много време заедно, играйте заедно и всичко друго когато и както можете.. но не го спирай.. играйте в детската след като го вземеш с децата които са ги взели вече.. включи се в сприятеляването му, като се сприятелиш и ти с някоя майка на дете от групата му.. най-добре е той да те насочи с кое дете се разбира или подбери съобразно типа който харесва.. възхищавай се на успехите му и не порицавай неуспехите..води го в детски кътове и наблюдавай -  как реагира в контат с други деца, как се справя с конфликти и т.н.

При сегашната ситуация с ДГ, направо е лукс детето да бъде спряно. А освен това, толкова малко дете, днес иска едно, а утре друго. Ако след няколко месеца пожелае да ходи на ДГ, как ще го запишат при тази липса на места?
Поради чести боледувания, синът ми е повече у дома отколкото на ДГ. В периодите на боледуване, за мен най - големият проблем е, че когато изведа детето навън, няма с кой да играе, защото всички деца над 3 годишна възраст са на ДГ. Ето как, ако детето се гледа у дома, трудно има контакти с връстници.

Да отговоря дано не пропусна. Едва ли ще поиска  някога познавам си детето. В детски кътове не ще да стои сам само ако аз съм вътре. Преди седмица пореден опит и уж се разбрахме хайде ти с каката вътре, а мама да си изпие спокойно кафето и идвам след десет мин. дойде и каза искам да си ходим в къщи и не пожела да влезе повече. Ако го отпиша директно на предучилищно и това е тя е задължителна така,че все някъде ще се впишем. Не се заиграва с децата в детската с две момиченца играе и едно момченце. Има едно много лошо дете и учителките вдигнали ръце от него все го бие и той мн. се оплаква и травмира, същевременно явно го харесва и ходи да играят заедно. Не иска да остава да играе като са в двора и се появя директно си тръгваме. Каза че иска да живее при баба му и да не ходи на детска,защото аз му обяснявам,че не всичко в живота се харесва на човек,но някой път няма избор и той заяви това горното. Сега е при баба си малко почивка умира си от кеф и дори не желае да говори с мен и казва,че не му е мъчно. Явно някъде сгреших

Ти си познаваш детето най-добре, но аз лично не бих спряла моето.

Щях да ти кажа, че детската градина не е толкова важна, защото наистина не е. Ако си способна да разнообразяваш ежедневието на детето според неговите нужди и психическото и физическо израстване, нищо кой знае какво няма да изгуби.
Обаче детето ти явно изпитва затруднение при общуването със своите връстници и не умее да отстоява позициите си. Отделно се чувства зависим от теб. Дали ще остане в градината или не, не е толкова важно, важното е да се работи върху самочувствието му. Да се поощрява. Градината може да задълбочи проблема и обратното - с времето детето да се отпусне и приобщи. Истината е, че няма как да си сигурна какво ще е развитието.
Ако решиш да го оставиш вкъщи, със сигурност трябва да му осигуриш необходимите контакти. Може би чрез допълнителни занимания - някакъв спорт, рисуване или танци. Нещо, което да му позволи да се откъсне от семейството за малко и да придобие постепенно и ненасилствено някаква самостоятелност.

Много ми е трудно да взема решение, то може и да се отложи, но ето аз не знам как бих постъпила. Мисля точно за спорт даже си говорим с една приятелка за таекуондо било повдигало самочувствието точно на такъв тип деца и те се отпускали и чувствали добре.Това иде реч за определен треньор каза,че имал страхотен подход. Притеснява ме точно контакта с деца не бих казала 100% че мога да го осигуря,защото той не се заиграва с децата в градинките мн.рядко.Ходим там всеки ден особено като стана топло за по 2-3 часа тц... Аз не завързах също контакти тук поради факта,че хората са някак странни и уединени или на групички недопускащи нови. Точно за това изборът ми е труден. Да го занимавам мога и обожавам програма обучителна ще му докарам,но децата също са важни за социализацията.Има вариант като си остане у дома да стане същото общително дете както преди навсякъде се вреше с деца,но има и фактор в който може да ми се лепне пак за полата както до 2 год. му възраст и да не ще никой освен мен

Имахме подобен проблем с едната госпожа в първа група. Отделно всяка сутрин рев, уговорки-сама ще се гледам, не  ме води там..... беше ужасно , а след вяка почивка (имаше кой да я гледа) още по ужасно Тъй като е доста свита и е едно дете и беше трудно да се заиграва дори с деца на площадката и в един момент се оказа, че някой трябва непрекъснато да се занимаваме с нея. Дори играчките не и представляваха интерес, ако някой не е при нея. Вярно че всяко дете е различно, но и всяко има нужда от своя социална среда където да се научи най-вече да общува с връстниците си. След като казахме стоп , малко по малко свикна с неизменното зло отпусна се ,заиграва се, има приятели и дори се случва сама да заприказва непознати деца в морската

Аз лично не бих го спряла.Моята дъщеря я спрях по здравословни причини и това доста ограничи контактите й с деца и виждам че започва да се променя - преди беше много настоятелна и контактна,сега малко се дърпа в началото.Но пък ти си знаеш най-добре 

Ако причината да си останеш вкъщи е тази, която подозирам, моят съвет е да спреш детето и да си го гледаш у вас. Твърде е възможно проблемите му с адаптацията да нараснат. Прекалено много ще се струпа на малката му душичка и е твърде възможно кризите да станат по-сериозни.
Аз не мога да разбера що за мания е да се праща детето на градина, ако майката може и няма нищо против да си го гледа сама. Разбирам майките, които нямат избор, но да се прокарва идеята, че само в детско заведение може да се социализира детето е направо смешна.
Яслите и градините са алтернатива за работещи и неможещи да плащат за индивидуално обучение майки. Те не са задължителни, нито пък жизнено необходими. Ревете непрекъснато от учителки и лелки, а същевременно отричате възможността си да възпитавате децата си сами.
Евка, на твое място ще си задържа детето до момента, в който вече ще е готово и само ще поиска да тръгне на градина. Няма нужда да го "интернираш" там, при положение че можеш и искаш да си го гледаш ти. Контактите с други деца могат много лесно да се организират - било вкъщи с приятелчета, било по площадките, но там вече ти ще държиш контрола с кого и как контактува детето ти, а не да го оставиш на случайността с какви деца ще се падне в една група и дали учителката ще забележи навреме, ако някой го тормози.
За предучилищната не се притеснявай, тогава децата вече са големи и ходят без проблеми. Аз лично не съм виждала дете в предучилищна възраст да плаче сутрин за майка си.   А и само година след това следва първи клас.

ПП Ако съмненията ми за оставането ти вкъщи са верни, хм, честито!