в началото ми беше трудно да свикна, че съм бременна. мина ми. после ме хвана паника дали всичко с бебето е наред и моите мисли не му вредят. горе-долу и с това се оправих. но от доста време се депресирам от глупави неща.
мъжът ми обърна една саксия с теменужки, които чакам да цъфнат вече втора година и това ме разрева, не спрях цял ден. после гледах тъпо пред себе си и останах цял уикенд в къщи. вчера се вкиснах, че искам куче, а не можем да имаме, тъй като и двамата пътуваме.
ревнах и за едно таралежче, което носехме на един приятел, но той реши, че вече не искал и трябваше да го оставим в полето.
може да е смешно, но това вече е всеки ден, а аз никога не съм била такава. според мъжа ми бях дори безчуствена и груба, а сега рева за всичко. даже той седна да чете книги дали е нормално чак толкова да полудея. гинеколога ме пита как оценявам състоянието си и дали имам нужда от помощ. направо ме е срам.
вие имате ли чак такива отклонения?