конфликт майка/баба - мнения?

  • 2 310
  • 23
  •   1
Отговори
Здравейте!
Тъй като съм страна в такъв конфликт, реших да опитам да си "сверя часовника" с обективни, странични оценки. Много ви моля, кажете ми вашето мнение! Става дума за ситуация, в която майката и бабата на детенце имат някои различни възгледи по отношение на детенцето. Не бих искала да обсъждам темата на самия конфликт (не става дума за насилие или нещо подобно - детенцето се чувства много добре и е много обичано от всички), а само поведението на участниците. Ще се опитам да представя максимално обективно двете страни - майката (М) и бабата (Б).

М: Омръзна ми и много ме тормози всеки разговор с Б да завършва с конфликт по темата. Приемам това като обидно поведение. Уважението към другия човек изисква съвсем различно поведение. Изказваш мнението си на несъгласие, защото другият човек може да не е взел предвид различната гледна точка, но когато другият я обмисли и съзнателно не я приеме, е редно да го оставиш на мира и да не му натякваш мнението си докато той приеме твоето. Поведението "аз съм прав и ще ти го натрапвам докато се съгласиш с мене, и ще твърдя, че ти не се грижиш добре за детето" е обидно за личността ми.

Б: Убедена съм в правотата си, отгледала съм две деца и знам за какво говоря. Не мисля, че поведението ми е обидно, не виждам защо дъщеря ми всеки път се засяга. Даже напротив, обижда ме нейното поведение, защото трябва да съм свободна да си изкажа мнението. Това, че го изказвам при почти всяка среща, не е повод тя да ми се сърди и да отказва да разговаряме за това.

Моля, кажете ми какво е вашето безпристрастно мнение? Обидно ли е поведението на бабата или майката преиграва?
Благодаря ви предварително!

# 1
  • Sf
  • Мнения: 978
... обижда ме нейното поведение, защото трябва да съм свободна да си изкажа мнението. Това, че го изказвам при почти всяка среща, не е повод тя да ми се сърди и да отказва да разговаряме за това.

Безспорно майката е тази, която решава. Всички останали изказват свободно мнение, ако са им го потърсили. При условие че майката не акцептира мнението на бабата, не виждам защо последната трябва да го повтаря всеки път като се видят.

# 2
  • Мнения: 156
моето мнение е, че всеки си има право на мнение. ако не ми харесва майка ми/свекърва ми как ми гледа детето, няма да тръгна да я превъзпитавам на стари години, нито ще допусна детето ми да бъде гледано по начин, който не одобрявам. затова вместо да се припирам, ще си гледам детето, както аз намеря за добре. то не става хем да приемаш помощ, хем за всяко нещо, което не ти харесва да даваш нареждания...

# 3
  • Мнения: 1 897
 Принципно подобно поведение не е обидно, но вероятно е натоварващо при всяко различие да се стига до конфликт.
Няма нищо лошо, нито осъдително в това бабата да изкаже своето мнение, но само като съвет или препоръка. Финалното решение би трябвало да е на майката с всички произтичащи от това отговорности и последствия.

Иначе инатенето на която и да е от страните- майка или баба, всеки път и на всяка цена да нещата да се случват по начина по който тя си е наумила е инфантилно. Най-важното в случая е кое е по-добро и правилно за детето.

# 4
  • Мнения: 4 292
Аз не търпя някой да ми казва как да си гледам децата. И мразя да ми натрапват вижданията си. Точка.
Добре, че никой не ми се бърка.

# 5
  • някъде ... тук ...
  • Мнения: 8 172
Слушам какво ми се говори, но върша каквото реша АЗ.

# 6
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Само майката(и бащата) има право да взема решения относно собственото си дете...баби,дядовци,рода всякаква са длъжни да се съобразяват,ако ще и по 100 деца да са отгледали...Няма нищо лошо и обидно в изказването на лично мнение,обидно е незачитане  на майката,обявявайки я за негодна/лоша/неспособна и т.н.  като такава, с изказване на мнения,взимане на решения и пр.

# 7
  • В светлото бъдеще на своята приказка...
  • Мнения: 222
То всяка от страните в този конфликт може да е права за себе си. Но се чудя обаче, как очакваш от нас да вземем страна по спора, при положение, че изказванията и на двете дами са в следствие на различни, натрупани с времето впечатления една за друга. А и с какво би ти помогнало нашето мнение?
Съжалявам, но от това повърхностно описано пререкание, което явно е една нормална човешка проява в съвремието ни, в отношенията майка - дъщеря, не виждам как би могло да се прецени кое изказване е по - обидно.
И двете са еднакво неприятни и болезнени по своята същност, но в краен случай, най - важното е, че това не влияе на емоционалното състояние на детето.
Конфликти като този винаги е имало, има и ще продължава да има.

Последна редакция: пн, 25 май 2009, 11:28 от Pebibals

# 8
Благодаря на всички изказали се по-горе!
Foreplay, само да направя уточнение - М няма претенции как Б гледа детето когато то е при нея и не настоява Б да приеме виждането й, напротив, дори одобрява разнообразието в подходите.
Pebibals, не си ме разбрала правилно. Не очаквам никой да взема страна по спора - както се вижда, дори не съм написала темата на спора. Въпросът е съвсем принципен и касае основните правила на общуването.  М е на мнение, че уважението изисква когато мнението ти не се приеме, да спреш да го натякваш, а Б е на мнение, че когато настояваш да приемат мнението ти, това не е обидно.

# 9
  • Перник
  • Мнения: 396
Аз не търпя някой да ми казва как да си гледам децата. И мразя да ми натрапват вижданията си. Точка.
Добре, че никой не ми се бърка.
И аз съм така. Звучи егоистично, но съм си такава. Като се роди малкия, свекърва ми се опитваше да дава мнения и акъл, ама разбра, че няма да стане. Майка ми не се е и опитвала, просто знае каква съм. Майката затова е майка, да се грижи и възпитава детето си. Аз лично съм много против бабите да възпитават едно дете. Е, понякога обстоятелствата го налат...

# 10
  • Мнения: 9 990
В този случай, майката търпи очевидно и приема чуждото мнение, но прилага нейното виждане.Бабата е тази, която трябва да коригира поведението и никак, ама никак не е нормално да "има свободата" да натяква всеки път при среща.Изказала е мнение многократно,чуто и е мнението,  да спре викам аз.Инак рискува да и дадат игнор за дълго, защото подобно натякване се превръща в дуднене, което натоварва.

# 11
  • Варна
  • Мнения: 2 171
М е на мнение, че уважението изисква когато мнението ти не се приеме, да спреш да го натякваш, а Б е на мнение, че когато настояваш да приемат мнението ти, това не е обидно.

Майката е права! Да настояваш да приемат мнението ти, когато вече неколкократно ти е отказано, говори за липса на уважение към отсрещната страна. Аз бих се обидила сериозно. Няма нужда като ми е повторено нещо няколко пъти и съм казала, че не го приемам да се държат като малоумна с мен и да продължават да го повтарят. Да не говорим, че дори и да съм видяла истина в думите вече ще се инатя като магаре на мост, защото от човек, който не зачита факта, че имам глава на раменете си съвет няма да приема.

# 12
  • В светлото бъдеще на своята приказка...
  • Мнения: 222
Pebibals, не си ме разбрала правилно. Не очаквам никой да взема страна по спора - както се вижда, дори не съм написала темата на спора. Въпросът е съвсем принципен и касае основните правила на общуването.  М е на мнение, че уважението изисква когато мнението ти не се приеме, да спреш да го натякваш, а Б е на мнение, че когато настояваш да приемат мнението ти, това не е обидно.
Извинявам се, но явно съм се подвела по това питане, което провокира заставане в полза на една от страните, за да се даде конкретен отговор на въпроса:
... Обидно ли е поведението на бабата или майката преиграва ...
А що се касае до принципите и основните правила на общуване, то моята гледна точка е, че не е редно да се налага и натяква нечие мнение, когато срещуположната страна категорично отказва да го приеме и се съобрази с него. Може би има по - хитри подходи, които биха могли да се използват за постигането на взаимен компромис между двете страни, в конкретната ситуация, но това си зависи единствено от съобразителността и такта на индивидуалния човек.
А конкретно до случая с децата, според мен бабите са тези, които би следвало да се съобразяват с изискванията относно тяхното гледане и възпитание, макар че не винаги и преценките на майките са безгрешни и най - правилни.
Всичко е строго индивидуално. "Разни хора, разни идеали."

# 13
Здравейте! И аз да се впиша в темата;)) Хе само по въпроса за гледане на дете, а  по принцип , на всеки който се опитва да ти управлява живота трябва да се дава отпор.Аз например много мразя някои да ми казва как да си живея живота...А в частния случай за гледането на дете-то е отговорност единствено и само на родителите.Другите могат само да помагат...При това би трябвало бабите и дядовците да се съобразяват с това как майката и бащата искат да се гледа детето, и да го гледат по същия начин-или поне да се опитват. Иначе ще стане манджа с грозде...А това кой колко деца е отгледал не значи че те са отгледани по възможно най-добрия начин.Нещата се менят и не можем ние да си гледаме децата както майките ни са гледали нас.

# 14
Благодаря ви за мненията! Да, очевидно аз съм майката (въпреки че отначало се опитах да напиша поста си съвсем неутрално, но явно си е проличало). Наистина исках да сверя разбиранията си и да се замисля дали пък аз не съм съвсем крива.
Уф, искам си предишната майка, отпреди раждането ми! Добре се разбирахме с нея. А сега - гледам да избягвам по възможност да се срещаме на семейни вечери. За съвместна почивка и с пистолет не могат да ме накарат! Жалкото е когато родителите не усещат как по този начин се отдалечават от децата си.

Общи условия

Активация на акаунт