изключително ми е трудно да си събера мислите и да притъпя емоциите си, но ми се иска да изляза от черупката си и да потърся подкрепата или мнението на хората от този форума. С две думи женен (по мое мнение и до скоро щастливо) от 5 години, с и за жената която обичам от 7 години, горд баща на четири годишна принцеса, успешен в работата си и без кой знае какви проблеми до преди месец...
За жалост преди близо месец жена ми на Великден ми сподели, че е имала авантюра с неин бивш познат и колега и е сериозно уплашена, защото има редица симптоми на акутна HIV-инфекция, които възникват 2 до 6 седмици след рисков контакт. В този момент усетих как под мен зейна пропаст и нямаше нищо значение. След като успях да преглътна шока и да подредя мислите си в главата единствено мисълта ми беше за дъщеря ни и това как и дали ще може да я отгледаме. Казват, че времето лекува, но определено тези 5-6 седмици, в които ходим заедно да си правим тестове са най-трудните в живота ми. За радост или за съжаление поне първия ни тест се оказа отрицателен, но той тества само един тип а за антитела е още сравнително рано. Сега съпругата ми си чака реултата от втория тест, но вътре в себе си тя казва, че се чувства болна, ужасно уморена и безкрайно уплашена. Тя от самото начало търди, че ме обича и не е искала да ни загуби, но желанието и да се хареса, да бъде секси, някой да я ухажва и желае и било накарало да се подхлъзне. Да, точно това е най-лесно, когато знаеш че някой те обича безусловно (макар и без фойерверки, фанфари и шампанско) а и се грижи денонощно за детето, докато събираш кураж да си напомпаш самочувствието...
Както и да е, истината е че аз бях изтръгнат от привидната ни идилия и вътрешно в себе си все още обичам този човек. Страха от болестта, общите ни радости и грижи за малката ни сближават и ни дават поне миг спокойствие и чувство за хармония помежду ни. Но не минава ден, в който да не се връщам назад и мислите за това как бях предаден от човека, когото обичах повече и от себе си, когото подкрепях в работата и му гласувах на 100 % доверие. За жалост не мога да забравя разговорите, ласките и спомените, които сме имали точно по същото време, когато тя е споделяла с друг, всичките лъжи, които ми е казвала за да си излъска егото и да изкара тази нощ уж в командировка а в същност в прегръдките на друг мъж.
Бих искал да повярвам, че ще успеем да излезем чисти и най-вече здрави от цялата тази история. Често си казвам, че съм склонен да започна на ново, но какво значи това на ново и на чисто, та ние сме родители, имаме общи спомени, които не искам да зачеркна с лека ръка имаме обща приказка, която продължавам да пиша... Всичко това и обичта към дъщеря ни и към кривналата ми жена ме карат да се боря и да вярвам, че ще успеем да се справим с това изпитание на съдбата.
Искам да повярвам, че човек се учи от грешките си и че осъзнава какво е бил заложил на една карта и какво всъщност е причинил на хората, които най-много го обичат и са "по под разбиране до него".
Ще се радвам ако споделите как Вие сте се справили със или бихте постъпили в сходна ситуация и как отново да повярвам и обикна както преди човека до себе си.
Трудно е човек да говори за тези неща и определено на мен като мъж (макар и твърде емоционален и човек на крайностите по думите на "благоверната ми" половинка) не ми е лесно да събера кураж и да се опитам да си направя психотерапия по този начин...