Голямата ни дъщеричка трябва да носи очила, тъй като има астигматизъм. Проблема е, че малко след като ги поноси или почти веднага след като ги сложи почва да казва, че не са й удобни или че не вижда добре с тях и че без тях й е по-добре или че й боцка нещо на нослето и т.н.
Давам си сметка, че по принцип трябва време за да свикне с тях и че е нормално в началото да чувства някакъв дискомфорт, но тъй като, когато й ги изписваха в Токуда първо апарата показа грешен диоптър, после й пробваха различни диоптри, с които да гледа таблото на стената и пак я слагаха на апарата, че данните от апарата не съответстваха с това, което излизаше, когато й слагаха стъкалцата и така няколко пъти нямаше съответствие между ръчното и компютърното измерване. Затова сега в мен почна да се прониква някакво съмнение, че може в крайна сметка да не са й изписани правилните очила, което пък да доведе до повече проблеми в бъдеще. Иначе в процеса на измерването и слагането на пробните очила лекарката даже беше много доволна от нея, защото имаха добра комуникация и дъщеря ми си казваше кога не се чувстваше добре с даден диоптър и кога й беше добре.
Решила съм още няколко дни да й ги предлагам, но поради горните факти сега аз вече не знам дали да бъда по-настоятелна и въобще да я карам да ги носи. Затова ми е интересно как беше при вашите деца - от раз ли приеха очилала си и веднага със слагането им ли чувстват, че с очилата им е по-добре или им трябваше време за да свикнат първо с тях и после да "осъзнаят", че с тях е по-добре.
Само искам да уточня, че може би сам по себе си астигматизма не налага непременно носенето на очила, но в нашия случай приехме носенето на очилата, като алтернатива пред оперативното премахване на ечемика, който тя има на окото, с надеждата, че астигматизма е причината за появата на ечемика и коригирайки него ечемика ще изчезне /другите евентуални причини за появата му бяха отхвърлени/.