На младо момиче,насочило се професионално към сферата на здравеопазването убедено препоръчвам
да избере ФАРМАЦИЯ.Причини:
1.Като наука фармацията е интересна,бързо развиваща се,много перспективна.
2.Като професия фармацията дава широко поле за развитие и кариера,добре е
заплатена,конвертируема е,дава възможности за насочване в различни подобласти в един по-зрял
етап на живота.Даже да бъде "продавачка на лекарства"-какво му е лошото?След края на работното
време си взема чантата и не мисли за клиентите на които е продала лекарства.
Повярвайте ми,спокойствието и свободното време са много ценни!
За една жена е много важно и това,че тази професия успешно може да се съчетае с реализацията
и също като майка и съпруга.
Накратко-вложените в това образование пари са отлична инвестиция.
Относно СТОМАТОЛОГИЯТА:
Като наука-и тук важи т.1(от горните).
Като професия-стоматологията е по-тежка и изморителна(в чисто физически аспект);
избирайки я,човек избира поприще за цял живот в една много ранна възраст(18-19год.),когато не е наясно с желанията си и въобще с живота.Различните подспециалности на стоматологията
не се различават много помежду си.
Но ако детето е много сръчно,прецизно,търпеливо,упорито и обича да работи с ръцете си-
може да поеме рисковете,произтичащи от гореизброените фактори.
И сега стигам до МЕДИЦИНАТА-моят избор.Съжалявам за него.
Вярно е че има прекрасни и удовлетворяващи моменти.
Но повярвайте ми,те не си струват заплатената цена,каквото и да ни показват филмите
Като наука медицината е много интересна,може би една от най-интересните науки.Но еже-
дневната практика,особено в България,е НАКАЗАНИЕ за онези,преди години 18-20 годишни,интели-
гентни,трудолюбиви,одухотворени хора,имали младежката наивност да изберат професията ЛЕКАР.
Мога да изтъкна много аргументи за мнението си.Ще се огранича до най-важните за една жена:
СТРЕС(остър и хроничен),ФИНАНСОВА НЕУДОВЛЕТВОРЕНОСТ-абсолютна и относителна(спрямо инвестицията на време и средства) ,НЕПЪЛНОЦЕННОСТ В СЕМЕЙСТВОТО(когато домакинствам и се
занимавам с възпитанието на детето си,постоянно изпитвам угризения,че не чета,за да се развивам
като лекар;обратното-когато съм ангажирана професионално,се упреквам,че не съм изрядна дома-
киня и майка,каквато бих желала да бъда).
Така мисля аз,20 години след като завърших МЕДИЦИНА.За всичко,което се случи,ме предупреди
моята скъпа майка.Тогава аз изобщо не я послушах,защото бях на 18 год. и самонадеяно си въо-
бразявах,че ще направя чудеса и всичко при мен ще бъде ПО-РАЗЛИЧНО.Може би това е възможно
за някое друго младо момиче.От все сърце му желая успех .
И все пак не е излишно да се замисли върху споделеното от мен.