Сутрин и едно кафе не може да изпиеш защото малкия все нещо белалийства.
Обличаш се на пресекулки. Грим, прическа- и 5 минути са много. Банята не е вече лично пространство.
А кафетата с приятели са все опити за някакъв социален живот, в който всеки се съобразява с потребностите и режима на малкия.
Ядеш и буташ количка, спираш цигарите (или поне ги намаляваш до минимум) защото вече нямаш време за това удоволстие...
И се радваш на всеки момент, когато имаш две празни ръце, с които би могла да свършиш нещо полезно- дори не и лично за себе си.
А в мига, в който решиш, че аха - овлядяла си ситуацията и вече всичко е под контрол, се оказва, че мъжът ти все още страда от липсата на лично време и пространство?
Къде е пътят тогава? И как да закрепим семейното щастие.
Всички рецепти са добре дошли.