Въпреки това изкарахме два "медени месеца" - всичко вървеше прекрасно, разбрах какво удоволствие може да е кърменето. До първата ми лактационна криза, когато почнаха проблемите - със страшно много инат я изкретахме - продължи десетина дни. После имахме 5-6 нормални дни, след което последва мастит, а след него - отново лактационна криза, още по-трудна, пак за десетина дни. И нея преодоляхме, но този път дори не можах да се насладя на 4-5 спокойни дни, тъкмо кърмата се върна, гърдите ми отново бяха ужасно напрегнати, и този път се запуши канал първо на лявата, след една безсънна нощ на изцеждане, последва дясната, отново изцеждане, втрисане, цяла нощ.... Това беше в събота, в неделя сутринта отново нямах достатъчно кърма, а до вечерта едва успявах да я нахраня - през един час и от двете гърди...
И при двете кризи имахме и стачка, тъй като, както казах, тя отказва да яде, като не пуска. Заради това и изцеждах, за да се възвърне положението отпреди...
И при двете кризи спазвах всички ваши (а не глупавите на педиатъра) съвети- много кърмене, много течности, почивка, лактогонен чай... При първата криза дохраних 2-3пъти с изцедена замразена кърма, при втората и това даже не направих. Но очевидно бъркам някъде. Може би в цеденето. Този път вече съм твърдо решила да не цедя, но да видим какво мисли бебка по въпроса...
Ужасното е, че от всички тези проблеми (вече месец и половина), от удоволствие кърменето се превърна за мен в непрекъснато притеснение ще имам ли достатъчно мляко, за да нахраня детето си, или дали няма да се запуши някой канал и да не мога да нахраня детето си....
Съжалявам за дългото словоизлияние, но трябваше да обясня нашата ситуация... Моля, дайте съвет - къде бъркам, случвал ли се е такъв хаос на някоя от вас, как се постига златната среда?... Близките ми гледат на мен като на луда, която зорлем си държи детето гладно, само и само да кърми, единствената подкрепа и мотивация намирам тук. На моменти съм на крачка да се предам, досега само инатът ми спасява ситуацията