Осиновители или приемни родители?

  • 11 928
  • 125
  •   1
Отговори
  • Мнения: 157
Въпросът ми е отправен към майките в този форум, които вече са приемни родители с някакъв опит(дори и малък). Ако сега сте на стартовата права и обмисляте идеята как да помогнете на детенце от дом, дали да го осиновите или да се грижите за него като приемни родители какво бихте решили? Дали все още сте на мнение, че сте постъпили правилно или бихте избрали осиновяването?
Питането ми е продиктувано от факта, че вече 2г. чакаме да ни предложат детенце за осиновяване (имаме и 2 биологични), но нямаме нито една покана за среща, а по думите на една социална работничка няма и да имаме в скоро време, та се замислям сериозно за варианта за доброволна приемна грижа. Ще ми се да разбера за колкото се може повече "подводни камъни" .....

# 1
  • Мнения: 1 466
Ако искаш да осиновиш дете, не мисли за приемната грижа. Приемния родител е временен.  Моята нагласа си беше за приемна грижа. Ако сега съм в началото пак ще избера нея. Ако обаче избора ми се сведе до това да осиновя детето, което е при мен или да го върна в дом, ще предпочета да го осиновя. В момента той хем е мой, хем не е и го осъзнавам и не страдам. В началото дори обяснявах на всеки, който попита, че е приемно дете. Сега вече не го правя, но не защото тайничко ми се иска да е напълно и само мой, а защото отчитам, че интереса на хората е чисто клюкарски и не им влиза в работата.
Та така... той е моето дете, но само донякъде.

# 2
  • Мнения: 157
Искам да измъкна дете от отровната средата на институцията"ДОМ"- това е ръководното начало на моето желание да осиновя. Имам преки наблюдения и знам последиците. Сега като виждам, че времето си лети, а не мога да направя нищо по въпроса все повече се замислям за дългосрочна приемна грижа. А и преди време, когато социалните повдигнаха пред мен въпроса "Защо не си помислите за вариант- приемно семейство?" аз поисках информация и това което получих направо ме отказа на мига. Сега след като прочетох доста неща за приемната грижа разбрах, че са ми говорели за професионално приемно семейство на трудов договор и че има по-удачен за нас вариант-доброволна грижа. Ще продължавам да събирам информация, искам идеята много добре да "изкристализира" за да я поднеса на половинката. Всеки съвет от вас момичета е добре дошъл  bouquet

# 3
  • Мнения: 1 466
Ако наистина желанието ти е да изведеш дете от дом, дългосрочната приемна грижа е добър вариант. Никога обаче не знаеш със сигурност колко дългосрочна ще е тя. Може да е както е по закон - докато детето навърши 18 години. Но може БР още след 6 месеца да докажат възможността си и желанието да си го върнат. Така или иначе ще има срещи с тях и всяка една среща ще ти напомня, че детето не е съвсем твое. Възможно е да се откажат от него или да не го потърсят и детето да попадне в регистрите за осиновяване и да бъде осиновено от друго семейство. Всичко това обаче са предполагаеми възможности. За дългосрочна приемна грижа определят децата с най-малко шансове да се реинтегрират в биологичното си семейство или да бъдат осиновени, така че най-вероятно детето ще остане с вас до пълнолетие (разбира се и след това, защото много се съмнявам, че на 18 някой ще му посочи вратата).
Много зависи и какво дете искате. Ако детето е до три годишна възраст или с физически, или психически увреждания, с приоритет се настанява в професионално приемно семейство. При тези деца обстоятелствата се сменят много по-често, отколкото при по-големите, за това и по-рядко се настаняват за дългосрочна приемна грижа. Дори и при доброволни приемни родители да е, най-вероятно няма да е до навършване на 18 години, а за година-две.

# 4
  • Мнения: 157
Stillness, да разбирам ли, че ако детето е на възраст от 0 до 3г. социалните няма да го предложат на семейство, което желае доброволно да се занимава с приемна грижа, а на професионално такова? Колко са приемните семейства на трудов договор в България? А доброволните?
Разбрах,че има регламентирани срещи на детето с био-родители в определени дни и часове, означава ли това че ПР и детето трябва да са от едно и също или близки населени места?

# 5
  • Мнения: 1 466
Ако детето е на възраст до три години и има професионално и доброволно приемно семейство - първо ще го предложат на професионалното. Ако обаче има само доброволно, може да го предложат и на него. В момента в България има повече деца в домовете, отколкото приемни родители, за това няма пречки да кандидатствате за дете до 3 годинки. Доброволните приемни семейства са повече от професионалните, но не мога в момента да дам точни цифри.

Да, на приемните родители се предлага дете от общината, към която са регистрирани и приемното семейство и детето. В краен случай може да е от областта. Така е, защото приемния родител не е носител на родителски права - те са права на биологичния родител.

# 6
  • Мнения: 2 084
Момичета, може ли някой да ми пусне линка на нормативни документи, свързани с приемна грижа. Имате ли нещо против да задавам въпроси, относно приемна грижа. Интереса ми е професионален. Няма да кандидатствам за приемен родител, но ми се налага да се запозная с мятерията. надявам се нямате нищо против да изразявам мнение. Питам, защото иначе ми прилича на ровене в чуждо пране, а от личен опит се убедих, че това може да предизвиква доста негативни емоции.

# 7
  • Мнения: 6 243
Виж тук: http://domovete.com/page.php?id=30
и тук: http://www.priemime.bg/

Специално за моя регион - доколкото съм запозната, професионалните приемни семейства са повече от доброволните. Но не разполагам с точните данни в момента, за да ги цитирам.

# 8
  • Мнения: 13 512
Тъй като желаещите за приемни родители никак не са много, социалните правят компромиси и би могла да избереш дете, на което да станеш приемен доброволен родител. Като цяло е изключение, но е възможно. Макар,че това е целта на приемната грижа, не е голям процента на децата, реинтегрирани в семействата им ,след като са били в приемно семейство. Срещите с БР се осъществяват само ако те го желаят. В моя случай- майката е в неизвестност, а бащата не е проявявал интерес.  Настанена е за 4 години. Но след като се отчете, че детето няма създадена емоционална връзка с БР и не желае да отиде там, се взима решение с оглед само доброто на детето.
В момента има едно момиченце в Добрич, което се нуждае от спешно настаняване в семейство. На 7 години е, но изглежда дота по-малко. Няколко пъти го видях...такова едно мънико, плахо...страда,че е попаднало там( останалите са от малки по домове и са го приели). Така че- деца за приемна грижа-бо. За съжаление- желаещи за приемни родители няма.

# 9
  • Мнения: 3 634
За съжаление- желаещи за приемни родители няма.

Това според мен се дължи на липсата на информираност в обществото. След всеки репортаж или публикация за децата от домовете трябва да се отделя специално внимание на приемната грижа.  Peace

# 10
  • Мнения: 13 512
Ами оказва се, че не е само това. Аз пропагандирам сред много хора, други сами идват и ме питат.  Информират се , четат... след което  се започва с условията. Ама да не е циганче, да  е бяло, да не е голямо да мога да  си го възпитам, да не е изостанало в развитието си...
Ами това са все трудни неща ...децата са с много дефицити, нужно им е много , повтарям МНОГО персонално внимание.
И оттам си вадя заклщенията, че хората уж искат да напрявят добро, ама не за кой да е.
Не е това правия път. Това социалните много лесно го забелязват и в такива случаи до проучване  почти не се стига.

# 11
  • Мнения: 1 466
Като допълнение мога да кажа, че ги спира и мисълта, че това е временно. Повечето, с които съм говорила аз, не могат да си представят, че в един момент може да се наложи да се разделят с детето.

# 12
  • Мнения: 6 243
То ясно, че няма статистика, но известен ли ви е случай на реинтеграция при БР? На мен - не Thinking

# 13
  • Мнения: 3 634
Като допълнение мога да кажа, че ги спира и мисълта, че това е временно. Повечето, с които съм говорила аз, не могат да си представят, че в един момент може да се наложи да се разделят с детето.

Ами защото нацията не е възпитавана в това отношение.

Когато беше земетресението в Стражица се говореше част от децата на пострадалите семейства да отидат временно в други семейства. Който си спомня ситуацията беше много тежка, хората изкараха с месеци по страшно мизерни фургони. Баща ми беше в екипите, които отидоха да помагат на хората и щяхме да взимаме едно дете. Не си спомням какво промени плановете на родителите ми, държавата вероятно. Мисълта ми е, че колкото повече хората се грижат за чужди деца, толкова по-лесно ще е да се възприеме приемната грижа.

# 14
  • Мнения: 1 466
Права си, но... българите трудно се грижат дори за децата на близки и роднини, та какво остава за някакви непознати, на непознати родители и на всичкото отгоре престояли в институция. Най-често приемни родители стават хора с пораснали вече деца. Много от тях взимат подобно решение, след като се сблъскат с децата в домовете. На "обикновения" българин не му дреме за изоставените деца. Дори да се сблъска с тях на улицата, те или предизвикват у него презрение или не ги забелязва. Идея си няма за света на тези деца. Да вземем например благотворителния "ВИП брадър". Хора, които веднъж в живота си са решили показно да помогнат на деца, за чието съществуване дори не са подозирали и очевидно са съвсем незапознати с домовете и алтернативите им.
Може би повече хора ще се заинтересуват от професията "приемен родител", но и там не всичко е както трябва. Едва ли за "обикновения" българин има повече придимства да отгледат приемно дете, пред това да бъдат просто детегледачи. Първо детегледачите гледат деца, които израстват в семейство, второ - гледат ги от толкова до толкова часа, а не постоянно, трето - в повечето случаи не им се налага да вземат детето в дома си, четвърто - не им се налага да се занимават с домакинската работа покрай детето, пето - заплатата им е три-четири пъти по-висока и шесто - не стават обект на клюки.
Да го отгледат доброволно пък би ги накарала само показността, т.е. "вижте ме, аз помагам". Но точно тези деца нямат нужда от подобни "спасители". Децата просто имат нужда от мама и тате, а ние, българите имаме нужда от смяна на манталитета.
Признавам си, аз също съм от тези, които първо се сблъскаха с децата в дом. После ги опознах и чак тогава взех решение.

Общи условия

Активация на акаунт